— Кучка — изръмжа той.

Джеси погледна часовника си, отказвайки да позволи на Тим да я изкара извън нерви. Той беше дебелоглав, но се грижеше за своя екип, в това число и за нея. Беше 2:30 сутринта и нападението скоро щеше да започне. Помисли си за Джъстис и предположи, че в този толкова късен час сигурно вече спи. Въздъхна тежко. Искаше сега да бъде до него в леглото и да се сгуши до тялото му. Разбира се, желанието й не можеше да се изпълни, тъй като беше на два щата разстояние.

Джими Торес посочи часовника си, вдигна пръст и показа с палец един от черните автомобили. Джеси издърпа косата си назад и стегнато я хвана на опашка в основата на врата. Искаше ясно да се идентифицира като жена и дългата коса й помагаше за това. С изцяло черното си обемисто облекло, със сигурност не изглеждаше женствена, а и бронираната жилетка скриваше гърдите й.

Тя се приближи до своя екип. Петима мъже чакаха вътре в черния джип, паркиран на една пресечка от целта им. Младата жена седна на задната седалка. Едва успя да затвори вратата и погледна към двете момчета, споделящи мястото с нея. Специалната работна група бе съставена от хора, които бяха най-малко един осемдесет и три високи и със солидна мускулеста конструкция. Наемаха само едри, яки мъже, тъй като понякога се налагаше Новите видове да не се открояват забележимо от човеците, с които работеха, защото ставаха лесни мишени, ако се стигнеше го престрелка.

При мисълта за това, Джеси потрепери. Досега бе имала късмет. Най-скорошният случай, при който се наложи да се стреля, беше мисията в Мексико. Бяха се разменили изстрели, но Джеси остана далеч от бойните действия. Мъжете бяха приковани долу, но тя успя да се промъкне, за да влезе през задния вход на къщата и да потърси нещастната жена-подарък.

Тази вечер щяха да действат всички едновременно. Имотът беше голям — с три сгради в него. Жената от Новите видове можеше да е скрита във всяка една от тях. Ако богатият задник все още я има. Ако все още е жива. И ако на идиота, който е платил на Мерикъл, изобщо са му дали жена-подарък. Шансовете са добри. Знаеш това. Мисли положително. Нямаше да ни се обадят, ако не вярваха, че можем да спасим една от тях.

— Какво знаем до момента? — Джеси погледна седналия до нея Джим.

— Получихме информация от анонимен източник, че онзи кретен държи в имота си окована, странно изглеждаща жена. Когато полицията е отишла на мястото, се оказало, че идиотът има стабилна връзка в Мерикъл. И ни се обадиха. Доклад като този веднага прави впечатление. Информаторът предполага също, че богатият задник е на път да премести жената. На мнение сме, че трябва да действаме тази нощ. Надяваме се жертвата да е все още в периметъра. По данни на източника, на сутринта щял да се отърве от жената.

Джеси се почувства обнадеждена.

— Звучи като горещ случай.

— Така казаха и шефовете. — Джими се ухили. — Е, кога най-сетне ще се решиш да се скриеш заедно с мен в някой хотел, така че да се възползвам от тялото ти по най-перверзния начин?

Тя се засмя на разговора, който винаги водеха преди нападение. Беше сигурна, че бившият морски пехотинец не е хлътнал сериозно по нея. Просто се опитваше да я разсмее и да отклони вниманието й, за да не стане прекалено нервна. Дотук се справяше перфектно.

— Когато стана на деветдесет и две. Смяташ ли, че ще ме искаш все още тогава?

— Разбира се. — Той се засмя. — Ще ти позволя да се покатериш в скута ми в инвалидната количка. Ще глътна няколко сини хапчета и ще си поговорим за първото нещо, което ни дойде на ум. — В джипа се разнесе тих смях. Джеси се усмихна и малко се отпусна. Повечето от мъжете в работната група й харесваха. Те я дразнеха, но нито един от тях никога не я беше тормозил.

— Това ми звучи доста трудно. — Тя му намигна.

Още смях изпълни автомобила. Шофьорът и лидер на групата, Трей, изведнъж се прокашля.

— Момчета и момичета, готови за атака. Сложете си слушалките. На път сме да нахълтаме без покана на партито.

Джеси напъха слушалката и я закрепи здраво за ухото си. Шест секунди по-късно по микрофона един глас каза: „Проверка“. Джеси вдигна палец. Останалите мъже сториха същото. Трей кимна.

— Всичко е наред и можем да ви чуваме.

— Добре, хора — каза Тим в ухото на Джеси. — Придържаме се към плана. Като кажа „Давай“, удряме този мавзолей и да видим дали ще успеем да събудим мъртвите.

Джеси си пое дълбоко дъх, после го изпусна. Хвана се за вратата, стъпи здраво с ботушите на пода, за да даде по-голяма стабилност на тялото си, преглътна и наведе леко брадичка надолу. Беше участвала в достатъчно нападения, за да знае какво да очаква.

— Давай! — изрева Тим. — Всички в атака!

Автомобилът се стрелна напред; от внезапната сила Джеси се блъсна назад в седалката, но беше подготвена за това. Не си бе сложила предпазен колан. Никой от тях нямаше, тъй като трябваше мигновено да излязат от превозното средство, когато спрат. Джипът бързо набра скорост. Портата, непосредствено до пътя, беше единственото нещо, което се виждаше, докато не стигнаха до добре осветена зона, където посетителите на имението чакаха да бъдат пропуснати вътре.

Трей рязко изви волана и напусна пътя, за да завие по алеята пред портала. Отпред избухна взрив, блесна ярка светлина и ключалките на железните порти експлодираха. Екипът бе установил, че взривяването на ключалките ще бъде най-бързия начин за влизане, затова един стрелец бе стрелял с експлозивен заряд от другата страна на улицата. По стените на оградата и из цялото имение на богаташа имаше датчици за движение, така че незабележимото проникване нямаше да свърши работа. Затова бързината бе от значение и те нямаха време да се бавят с някакви си досадни брави.

Когато Трей насочи автомобила право към железните врати, Джеси разбра, че те са водещата кола. Експлозията не бе отворила тежките порти, но бе разрушила ключалките, което бе видимо дори от разстояние. Джипът се вряза в металната повърхност, хвръкнаха искри и вратите се разтвориха с трясък. Джеси знаеше, че алармата вътре в имението сигурно се е разпищяла. Обърна глава и забеляза шест чифта фарове, точно зад задницата на тяхната кола. Движеха се по двойки.

Трей отново изви рязко волана, автомобилът зави наляво от алеята и прескочи през бордюра. Бяха им възложили да ударят къщата за гости. Последва ги още едно превозно средство, което се движеше непосредствено след тях. Най-лесният пряк път до обозначеното място бе през частното игрище за голф.

— Избягвай пясъка — каза Боб, който седеше на предната пътническа седалка и се засмя. — Това е капан.

Джеси се усмихна. Тя наистина харесваше момчетата и хитроумните им забележки. Това й помагаше да държи възможно най-дълго ужаса на разстояние.

Автомобилът набра скорост.

— Дръжте се! Излитаме, дечица! — предупреди Трей.

Джеси видя малък хълм, към който приближаваха прекалено бързо и стисна зъби. Предницата на джипа стъпи на върха му и те полетяха. Колата се блъсна силно в тревната площ, когато се приземиха. Превозното средство започна да криволичи, но Трей успя да го овладее. Полетът би я запратил напред, тъй като Джеси не тежеше толкова, колкото момчетата, но преди колелетата да се отлепят от земята, Джими бе прехвърлил ръката си през скута й. Беше я задържал на място.

— Повърнахме си стомасите, но ще си ги вземем като се връщаме обратно — изстена Боб.

— Напомни ми да купя възглавнички за задниците ни, идиот такъв, когато следващия път опиташ да направиш това.

Джеси видя да приближават бързо към добре осветена двуетажна сграда. Посегна към бедрото си и разкопча капака, който държеше пистолета вътре в кобура. Сърцето й препускаше лудо. Знаеше, че нещата може да се окажат много лоши, но тя се надяваше на най-доброто стечение на обстоятелствата. Страхът я държеше будна и нащрек. Той бе нещо добро в опасна ситуация.

Стигнаха до предната част на къщата за гости и Трей натисна силно спирачките. Задницата на джипа се повлече няколко метра и двигателят замря. Джеси рязко отвори вратата, изскочи навън и бързо тръгна към входа. Трей и Боб бяха вече пред нея. Джими, Майк и Шейн — зад гърба й.