На вратата се позвъни. За секунда го обхвана надеждата, че може би е Джеси. Но когато рязко отвори вратата, там стоеше Тайгър. Мълчаливо го покани вътре, правейки му път.

— Добре ли си? — попита Тайгър намръщен. — Като ръководител на сигурността съм информиран за всичко. Получих обаждане, че си унищожил спалнята напълно. Това не е характерно за теб, Джъстис. Казаха, че всичко — от постелята до кревата — трябвало да бъде заменено с ново.

Джъстис съсредоточено се взря в събрата си. Тайгър му бе доверен приятел, а той имаше нужда да поговори с някой.

— Жената беше повече от страхотна.

— Аха — ухили се Тайгър. — Надявам се, че след като сте свършили, е била в по-добро състояние, отколкото вещите в спалнята.

— Добре е — изръмжа Джъстис. — Знаеш, че никога не бих наранил жена.

— Опитах да се пошегувам. Имаш ли желание да поговорим за това? — Тайгър седна на облегалката на дивана.

— Исках да остане да пренощува при мен, но тя си е отишла, докато бях на пресконференцията. Изпуснах си нервите. Не се гордея с това, но се радвах, че ще прекарам повече време с нея. Журналистите бяха брутални, държаха да научат всяка малка подробност за нападението. Не оцениха, че им казах някои неща, които са конфиденциални, затова се отказах да им давам повече информация. В края на краищата си имаме работа с жертви, а репортерите не ги интересува неприкосновеността на личния живот. Изглежда не разбират, че всеки път, когато спасяваме още от нас, това предизвиква напрежение у хората, които ни мразят. Когато се върнах тук и не я намерих, изпаднах в лошо настроение.

— И заради това изпотроши леглото? Разбирам. Наистина. — Тайгър го погледна съчувствено. — Може би ще си промени решението и ще почука на вратата ти по-късно.

— Няма да го направи.

— Джъстис, ти познаваш нашите жени. — Той наведе глава. — Всичките тези години на пленничество ги карат да не желаят да бъдат с нас за повече от няколко часа и се изнервят, ако им намекнеш за нещо повече от секс. Не искат да се ангажират, защото не желаят някой да им казва какво да правят. В природата ни е да доминираме и сме доста властващи натури. Те знаят нашите недостатъци, както и ние знаем техните, затова избягват всичко извън рамките на няколко часа физическа наслада с нас.

Джъстис не поправи заключението на Тайгър, че е бил с жена от Новите видове.

— Не съм я молил да се премести при мен. Просто исках да прекара нощта тук.

— Винаги можеш да имаш друга — ухили се Тайгър. — Ти си Джъстис Норт. Нашите жени са доста влюбени в теб. Достатъчно е да влезеш в стаята, да протегнеш ръце и всяка една от тях ще се хвърли в обятията ти. Ти си най-влиятелният мъж и те са привлечени от теб. Не само че имаш физическа сила, но си и изключително издържлив, поради естеството на работата ти.

— Харесват ме по погрешни причини. Така е, защото си мислят, че са ми задължени, заради всичко онова, което правя. Не желая жена от чувство за благодарност.

Усмивката на Тайгър изчезна.

— Искаш някоя да дойде при теб, защото харесва теб самия.

— Да.

— Самотен си, нали?

— Предполагам, че да — въздъхна Джъстис. — Би било хубаво да има човек, с когото да споделяш всичко. С удоволствие бих си лягал всяка вечер с една и съща жена и бих я държал в прегръдките си.

— Познавам самотата. И аз я усещам понякога. — Внезапно се засмя. — Тогава просто си намирам някоя, която да дойде в леглото ми, след което се чувствам много по-добре.

Джъстис се усмихна на лекотата, с която приятелят му решаваше онова, което него го измъчваше.

— Приемаш нещата много спокойно.

— Това ме устройва.

— Почакай, докато не срещнеш тази, която ще искаш да задържиш по-дълго от няколко часа.

Усмивката на Тайгър изчезна.

— Намерил си по-специална, с която искаш да прекараш повече време?

— Да. За съжаление. Трябваше да отложа пресконференцията, да счупя всички телефони и да я държа в леглото с мен толкова дълго, колкото е възможно.

— Да я държиш? Имал си я в леглото?

— Да. — Джъстис въздъхна.

— Толкова ли беше хубаво, а? Сигурен съм, че в крайна сметка тя ще се върне и ще прекарате повече време между чаршафите. Ти си обичан и уважаван.

— Не мисля, че е впечатлена от мен.

— Всички наши жени са.

Джъстис само кимна. Не беше готов да признае, че тя не е от Новите видове. Но би било адски по-лесно, ако беше. Ако тя живееше в Резервата или Хоумленд, поне щеше да има достъп до нея, за да я изкуши да се върне в леглото му. Но с Джеси нямаше контакт, тъй като живееше във външния свят.

— Постой известно време с мен. — Джъстис ненавиждаше да моли някой за нещо. Но мисълта да остане сам, му бе още по-омразна. В противен случай образът на сексапилната жена щеше да го преследва. — Ще гледаме някой от филмите, които наскоро ми предложи Ели, и ще поръчам нещо за ядене.

Тайгър се изправи и стисна рамото му.

— Това ми звучи забавно. Не съм секси и няма да се чукам с теб, но ще прекараме нощта заедно. — И той се засмя.

Джъстис също се разсмя.

— По този повод, можеш ти да поръчаш храната.

Джеси прикрепи пистолета към бедрото си и грабна бронираната жилетка, като изучаваше мъжете около себе си. Те изглеждаха напрегнати, за което не ги обвиняваше. Беше чула как командирът на групата обяснява мерките за сигурност, които трябваше да предприемат. Възрастният мъж, собственик на имението, бил параноик и имал склонността да наема охранители, които да пазят земите му.

С мрачен поглед, Тим Оберто приближи към Джеси.

— Стой зад нас, разбра ли? Това, че баща ти ти е издействал разрешително за носене на оръжие, не те прави истински член на екипа. Ти си тук само за да утешаваш уплашената жена и да не допуснеш да направи някоя глупост от страх, когато види големите момчета. Настоящата мисия ще бъде опасна, Джеси. Лично ще те метна на коляното си и ще те напердаша пред целия екип, ако изиграеш някой номер, подобен на онзи в Мексико, преди пет месеца. Напомняш ми на моята дъщеря, а аз бих постъпил по същия начин и с нея.

— В Мексико вината не беше моя — намръщи се Джеси.

— Глупости! — изсумтя шефът й. — Чу, че онази жена крещи и без да изчакаш екипа да обезопаси мястото, се спусна да влезеш вътре. Единственото, което ти спаси задника, е ниският ти ръст. Куршумът прелетя на сантиметри от главата ти, защото онзи се бе прицелил по-високо, очаквайки мъж, когато ти изрита вратата. Ще стоиш отзад, докато не подсигурим сградата и жената е в безопасност. Тогава и само тогава можеш да отидеш при нея да я успокояваш.

— Единствената причина, поради която жената от Мексико е жива, е защото влязох навреме. Онзи възнамеряваше да подпали мястото, заедно с нея, завързана за леглото, за да унищожи доказателствата за нейното съществуване. Още няколко минути и той щеше да успее.

— Твоят живот е по-важен.

Тя поклати глава.

— Ти и твоите хора рискувате живота си. Защо и аз да не мога да направя същото за Видовете?

— Защото аз командвам екипа и така заповядвам. — Той се подсмихна. — Още един номер като в Мексико и ще ти нашаря задника пред мъжете, все едно си ми дъщеря. След това ще се обадя на баща ти. Обзалагам се, че така ще ти издърпа ушите, че само след пет минути ще се намериш у дома и ще му печеш бисквити. Именно така ще постъпя.

— Ти не познаваш баща ми. — Джеси го погледна. — Той ме отгледа и аз го познавам много по-добре от теб. Научи ме да бъда твърда и че някои неща си струват риска. По този въпрос с него сме на едно мнение. Видовете, които спасяваме, заслужават да рискуваме живота си — баща ми го знае, както и аз. И ако на някого трябва да дърпат ушите, това си ти, така че спри да се биеш в гърдите и да ми нареждаш да действам, според твоята представа къде е мястото на жените.

Оберто се обърна и се отдалечи. Тя го проследи как се отправи към щурмовия автомобил, организиран като команден пункт.