И Алиса изведнъж се завърна в Страната на чудесата…

В мига преда да заспи — точно когато сивата мъгла премина в черно, ново чувство обзе Ребека. Че Хенке по някакъв начин се нуждае от помощта ѝ, че е в опасност и че само тя може да го спаси.

Ако можеше да остане будна само още малко, щеше да разбере повече, шептеше глас в главата ѝ. Спасението беше само на няколко секунди, обещаваше друг.

И тя наистина опита да се съпротивлява. Бореше се с клепачите си, опита да стане от леглото. Но крайниците ѝ не искаха да се подчинят. Химическата завеса в главата ѝ падна неумолимо и заглуши всички гласове. Скоро спеше дълбоко.

Така и не чу как телефонът звъни.

Левият монитор показваше интерактивна карта на света. Всички държави бяха отбелязани с един от четири различни цвята и му трябваха само няколко секунди, за да разбере какво означават. Повече от половината страни бяха сиви и според легендата в единия ъгъл това означаваше, че там няма активност. Около една четвърт бяха маркирани в зелено, което очевидно показваше, че протича вербуване.

Почти всички останали страни, всъщност само с две изключения, бяха в жълто. Там Играта течеше с пълна сила, ако се вярваше на картата, а HP нямаше никакви проблеми с това.

Но най-интересни бяха маркираните в червено страни — за момента само две. Червено означаваше End Game. Едната беше САЩ, а другата, surprise surprise, Швеция. Неговият End Game, или поне този, който трябваше да бъде негов…

Той придвижи курсора към Скандинавия, който веднага се промени в ръчичка. Цъкна два пъти на Старата Сведала[153] и после…

Другият монитор внезапно се съживи и го стресна.

На него имаше списък, класиране, което напомняше на това, което бе видял на телефона си. Но дизайнът беше различен, по-професионален. По-малко мигащи светлини, по-трезв и down to business.

Освен това съдържаше само пет играчи. Номер едно се оказа стар познат…

Добрият стар петдесет и осми все още беше на върха и вече беше събрал дванайсет хиляди точки, с почти две хиляди повече от пичовете след него. HP не можа да не погледне профила му. Кой беше този и какви подвизи беше извършил, за да стане number one?

Може би дори се бяха срещали?

Но когато отвори снимките, HP съвсем се изненада. Мъжът изглеждаше съвсем обикновен, някъде на неговата възраст. Имаше малка козя брада, намек за двойна брадичка, а линията на косата му неумолимо се придвижваше на север.

Това ли беше снимката на един шампион, Мг king-of-the-hill-A-number-one? Пичът изглеждаше като кой да е, обикновен, скапан Nobody! На всичкото отгоре се казваше Хаселквист.

Хаселквист, с QV[154] — същински Боксер Робърт[155]… Липсваха му само ментовозелени „Крокс“[156] и каса народна бира.

Какво разочарование!

HP поклати глава, докато разглеждаше профила на петдесет и осми. Апартамент в „Хорнстул“, обикновен МакГърч в компютърна фирма, обича онлайн покер и посещава казино „Космопол“ и различни игрални клубове.

Boooriiing…!

Но малко по-надолу на страницата ставаше значително по-интересно.

Тук имаше малки картинки, връзки към клипчета, общо около двайсет, вероятно сборната колекция на петдесет и осми Хаселквист.

Първата картинка, която се наби в очите му, представляваше виадукт и той се изпълни с лоши предчувствия. Едно двойно кликване по-късно и подозренията му се потвърдиха.

„Есингеледен“, мостовете при „Линдхагенс“. Значи пет-осмицата наистина е бил замесен в номера, който му бяха спретнали, точно както си мислеше!

Но кадрите не съвпадаха съвсем, светлината в клипа беше различна, с по-тъмни тонове. Мостът беше същият, както и гледката към „Транеберг“, Трафикът, сините светлини, полицейските коли, които се задаваха с висока скорост, всичко напомняше на неговия собствен катастрофален сценарии. Но когато кортежът стигна до моста, не се случи нищо. Той видя как колите направиха маневра в последния момент, вероятно защото бяха забелязали фотографа горе. Но после просто профучаха под моста, към кръговото и нататък към града. Когато клипът спря, той видя обяснението.

Според датата филмът бе сниман днес, само преди около час. Защо, по дяволите, бяха изпратили очевидно солиден играч като петдесет и осми, за да заснеме полицейски ескорт, и то на същото място, където друг играч вече беше изпълнил значително по-куражлийско дело?

Той бързо прегледа още няколко клипа и откри, че с два клика може да ги сортира по време.

Преди Lindhagensplan — The Sequel, имаше клип само отпреди ден. Той го отвори. Петдесет и осми стоеше пред магазин, някаква автокъща, както изглеждаше. Съдейки по ъгъла, от който снимаше, камерата трябваше да е била на нивото на гърдите му. Той влезе през вратата, зави наляво и тръгна към щанд, обозначен като работилница.

— Здрасти, Стигсон от Вестерурт — поздрави Хаселквист с qv свежата мацка зад щанда и размаха за секунда малък черен предмет в нейна посока.

— Идвам да взема 1710, трябва вече да е готова — каза петдесет и осми, без да му трепне гласът и получи усмивка в отговор.

Няколко секунди по-късно вече се бе подписал и получил автомобилен ключ, след което тръгна навън към оградения двор, все още с камерата закрепена на рамото.

Оказа се, че 1710 е полицейски бус, от онези фолксвагени, с които ченгетата обичаха да обикалят. Петдесет и осми скочи вътре, запали двигателя и клипът свърши секунди след като той внимателно мина през портата.

Значи Хаселквистът беше задигнал цял полицейски бус! Трябва да е бил снабден с изобилие от inside info. Беше получил всичко наготово, престорил се бе на ченге за няколко минути и си беше заминал.

И тренирана маймуна би се справила с тая работа…

Но отново можеше единствено да свали шапка на Играта. Явно имаха Мравки дори в полицията, точно както Ерман беше казал.

А освен това, сега разполагаха и с полицейски автомобил…

— Хрм…!

HP подскочи, когато Рехиман прочисти гърло някъде зад гърба му.

— К’во? — отсече той през рамо.

— Пазачът започна новата си обиколка, броейки по-предишните му патрули, имаме четири минути, преди да стигне дотук.

— Окей, окей — измърмори HP и прегледа набързо останалите клипове.

Общо взето знаеше каквото му трябваше за петдесет и осми. Във всеки случай, разполагаше с достатъчно, за да информира медиите, ако изберете тази посока, което изглеждаше все по-логично.

Можеше без съмнение да им предложи откраднат полицейски автомобил и prime suspect, а понеже беше разгара на лятото, вечерните вестници сигурно щяха да са повече от щастливи да попаднат на по-вълнуваща статия от диетите за отслабване. Само да успееше да намери номера на сметката и щеше да е постигнал целта си. Играта можеше да върви на майната си!

Той откри бутон „Трансакции“ и премести курсора върху него.

Но точно когато вдигна пръст, за да го натисне, с крайчеца на окото си забеляза още една картинка с познат мотив — и за няколко секунди като че се вкамени.

„Видял си грешно“, шептеше глас в главата му. „Просто кликни and get in the money, baby! Thailand here we come!“

Пръстът му все още висеше над бутона на мишката. Бързо цъкване и хоп, щеше да е на път към „Арланда“. Сигурно имаше нощен полет, дестинацията не беше от такова значение.

Hasta la vista, baby!

Но той знаеше, че гласчето го лъже. Не беше видял грешно.

И въпреки че една част от него протестираше бурно, той премести курсора и пусна клипчето.

„Здрасти, Мике!“, каза сестра му, преди нещо да закрие обектива и всичко да почернее.

„Мамка му, мамка му, мамка му“, беше единственото, което бе способен да измисли. Но след няколко секунди мозъкът му се рестартира и той си възвърна контрола.