* * *
Той се нуждаеше от помощ. Въпросът беше какъв вид помощ?
Познаваше някои пичове от взломаджийския бранш, но имаше шибана разлика между това да отвориш балконска врата с кози крак и това да направиш незабелязано посещение на Играта. Наблюдение с камери, електронна ключалка, постоянна охрана и със сигурност разнообразни алармени системи из цялата сграда.
Some serious shit!
Така че кой можеше да му помогне с нещо такова?
Не, всяко нещо с времето си.
Като начало трябваше да направи проучване, да изнамери чертежи и каквато друга полезна информация имаше налична в различните регистри. А за тази работа имаше класически кандидат.
Килимаджията Манге, естествено, who else?
Да се свърже с него не носеше особени рискове. Манге го тресеше параноята, когато ставаше дума за наблюдение по интернет. Беше пращал писма и апели срещу ФРА и ИПРЕД, дори беше взел участие в онази смехотворна партия. Клишетата за поверителност на данните звучаха доста фалшиво, когато идваха от разни либерали, които гугълваха, блогваха, туитваха и фейсбукваха по цял ден, само за да използват след това ICA-картата си, за да не изпуснат отстъпката от пет крони[136] за динкел[137] макарони „Кунг Маркатас“[138] и шибана неизбелена кенефна хартия.
Това е предложение, създадено специално за вас! — yeah right!
Ето колко струваше тази поверителност…
Защо просто не кажеха нещата направо? Всичко трябва да бъде безмитно — it’s all about the fucking money!
Това би било адски добър предизборен лозунг, той с лекота би гласувал за такава партия! Но така или иначе, добрите новини бяха, че трансферът на данни на Манге, точно както и неговият собствен понастоящем, беше гарантирано свободен от Големи братя, независимо към кое семейство спадаха те.
Той потегли от бензиностанцията и се насочи към Тенста. Само след няколко минути обикаляне с лаптопа на колене, той намери каквото търсете. Незащитена безжична мрежа с добър сигнал. Трябваше само да паркира и да се логне, много благодаря!
Badboy.128 says: Здрасти, Манге, онлайн ли си?
Той изчака няколко минути и вече обмисляше да запали, но преди да успее да извади цигара, мониторът примигва.
Farook says: Салам алейкум, братко HP, long time no C
, вече не си във вилата, видях?
Badboy.128 says: Не, стана ми малко тясно в миниатюршьопинг, бях на път да се махна от града, но се сетих, че има нещо, за което трябва да се погрижа първо и ми трябва малко помощ…??
Farook says: anytime братко, знаеш. Как мога да съм ти полезен?
Badboy.128 says: Трябват ми малко чертежи и обща информация за едно място в Шиста — „Торшхамнсгатан“ 142, всичко, което може да намериш всъщност.
Farook says: Окей??
Badboy.128 says: Но трябва да си дискретен, схващаш ли?
Badboy.128 says: Да не оставиш следи и да не разлаеш кучетата, чат ли си?
Farook says: Roger that разбирам!
Farook says: Предполагам, че става дума за онова, за което си говорихме по-рано??
Badboy.128 says: да кажем…
Farook says: окей значи си намерил тези, които искаха да подпалят магазина ми?
Badboy.128 says: да кажем…
Farook says: Дай ми два часа!!
Badboy.128 says: Голямо благодаря!
Farook says: Му pleasure, братко, обещай ми да им дадеш да се разберат и от мое име.
Badboy.128 says: Roger that!
Farook says: Между другото, сестра ти ме посети преди два дни…
Badboy.128 says: Ммм чух за това…
Farook says: Не изглеждаше на сто процента, нали не си я забъркал и нея в т’ва??
Badboy.128 says: Не, няма опасност…
Farook says: Окей, просто исках да съм сигурен. Винаги съм харесвал Бека!
Badboy.128 says: You don’t say???!!!
Farook says: Какво, личи ли си??
Badboy.128 says: Само малко…
Farook says: *sigh!*
Badboy.128 says: Няма страшно, всичко е под контрол, благодаря за помощта!
Farook says: No worries Ma’а салаама[139] братко!
Badboy.128 says: айде, ще се чуем mr M!
* * *
„Стюрекатен“, класическо кафе с малки стаи и антикварни мебели. Повече варено кафе и масарини[140] и по-малко американски сладки и лате в картонени чаши.
По масите бяха насядали бабки със сини коси, семейства с деца и учители, както и задължителният туитър хахо, забил нос в най-добрия си електронен другар. Разбира се, че приятелите му трябваше да знаят как е кафето на вкус, как иначе снегът щеше да продължи да се върти…
Но мястото не беше от такова значение, най-добре да си изяснят всичко и да продължат нататък.
Здрасти-здрасти, целувка по бузата и всичко това, когато той се появи с три минути закъснение. По някаква причина бяха почти срамежливи един към друг. Може би се дължеше на това, че отдавна не бяха делили леглото?
Всъщност отдавна ли беше?
Може би две или три седмици. Тя не успя да ги сметне във времето между приказките за здравей и сервитьорката, която се върна с поръчките им. Салата с паста и минерална вода за нея, скариди и лека бира[141] за него. Няколко хапки срещу най-силния глад и после право на въпроса.
Той звучеше нетърпеливо, почти принудено.
Явно искаше да изясни въпроса.
— Има нещо, за което искам да говоря с теб, Ребека.
— Ммм, каза ми…
Тя вече предусещаше продължението.
— Не бях съвсем искрен с теб — каза той и се намести на стола си.
Тя мълчеше и го чакаше да продължи.
— Не че съм те лъгал или нещо… — добави той бързо, като че за да я превари. — Ние така и не сме говорили сериозно за връзка и такива неща.
Тя кимна в потвърждение, колкото на него, толкова и на самата себе си.
Here we go…
— Работата е там — каза той и отново се намести сякаш седалката му беше неудобна. — Работата с там, че аз съм… или бях… значи…
— Вече си имаш приятелка! — отсече тя, за да съкрати мъчението.
— Да! — за няколко секунди той изглеждаше облекчен, след което изражението му се промени. — Имам предвид не!
Внезапно тя се обърка.
— Не разбирам, Мике, имаш ли приятелка, или нямаш? Не може да е чак толкова сложно?
Той пое дълбоко дъх и, изглежда, се стегна.
— За да съм съвсем точен, имах приятелка до понеделник. С нея ходихме, малко или много, откакто се преместих тук, но никога не сме живели заедно, поне не и за постоянно.
Той погледна подканващо към Ребека, като че ли чакаше знак за да продължи.
— И… това какво общо има с мен? Ние никога не сме си обещавали нищо?
Тя се напрегна за да запази спокоен тон. Какво… имал е до понеделник? Какво се опитваше да каже?
— Именно! — въздъхна той облекчен. — Никога не сме говорили по въпроса и затова не бях казал нищо, или… ох, не знам!
Той разтърка чело.
— Тя и аз, ние, така да се каже, тръгнахме по различни пътища, но никой не направи нещо по въпроса. Трябваше да сложа край много отдавна, още преди да срещна теб, но така и не стана.
