Щом HP получи инструкциите, веднага осъзна, че тази мисия е много по-сложна от тези, които бе изпълнявал по-рано. Рискуваше да го разкрият и ако това станеше, щеше да си има значително по-големи проблеми с правосъдието, отколкото за загасен часовник, напръскана врата или развити болтове. Това си беше some serious shit, пък и полицейското му досие досега не беше точно девствено чисто като сняг. Можеха да го тикнат зад решетките, ако нещо се объркаше…
В действителност трябваше да откаже, но вече усещаше как възбудата бълбука в него. Щеше да стане страшно добро клипче. World class stuff, може би clip of the week-material! Никога не бе чувал някой да е правил нещо подобно, така че той щеше да е първият. Чисто и просто не можеше да откаже на такова предизвикателство.
An offer you can’t refuse…
Но трябваше внимателно да планира операцията. Да изпълни мисията, да заснеме добри кадри и да се измъкне, без някой да разбере кой е той. Струваше му се, че знае как да стане, но трябваше да уреди някои неща.
Когато първата ескортна трупа се намирала приблизително до „Варендорфсгатан“, Волф забелязал от мястото си как някъде от тълпата зрители покрай левия тротоар към тях се търкаля обект. Предметът изглежда бил някакъв вид метален цилиндър, слабо напомнящ на флакон спрей. Спрял насред предната част на групата, при което някои от конете се стреснали и причинили известно безпокойство в началото на ескорта.
Мотопедът на Козела бе гениално хрумване. Беше го заемал и преди и приятелски настроеният му съсед и дворцов доставчик[56] никога не му се беше бъркал с въпроси за какво ще го използва.
„Зимай го, няма проблеми, ей ги ключовете.“ Както обикновено, това бе всичко, което получи като отговор и половин час по-късно вече бе гепил хубав, черен шлем с тъмен визьор от един мотор, паркиран при Медис[57].
Беше проверил в интернет маршрута на кортежа, после бе минал оттам, за да огледа и бе стигнал до заключението, че началото на „Варендорфсгатан“ е най-доброто място, където да изпълни мисията.
Целият кортеж щеше да е навлязъл по „Кунгстредгордсгатан“ и с малко късмет Карля[58] и Нейно мазничество кралицата щяха да се окажат на разходка в стил „Грьона Лунд“[59], когато новият му приятел M84 гръмнеше. После можеше да хване обратно по „Варендорф“, за нула време да стигне до „Нюбруплан“, после по „Биргер Ярд“ и после остър завой наляво към началото на тунел „Клара“, а оттам имаше много варианти.
Щеше да се намира в безопасност в „Сьодер“ преди въобще да са разпространили описанието му, а дотогава щеше да е хвърлил черния шлем в езерото Клара, да е разкарал якето и вместо това да е облечен с бяла тениска и откритата червена каска на Козела.
Никакъв шанс някой да го свърже със старото описание, пък и да го направеха, so what?
Какви доказателства щяха да имат?
Изведнъж се чула мощна експлозия, която заедно със заслепяваща светлина създала пълен хаос в кортежа. По-голямата част от конете в първата трупа, включително този на Волф, веднага препуснали или по „Кунгстредгордсгатан“ или право в Кралския парк.
Волф се описва като опитен ездач, но светлината и експлозията така го зашеметили, че той, както и повечето драгуни, бил незабавно хвърлен от гърба на коня и останал да лежи до бордюра срещу Кралския парк.
Когато се съвзел след няколко секунди, той видял как конете в каретата на Негово Величество краля се изправят на задните си крака, готови да се втурнат в галоп. Той инстинктивно грабнал юздите на единия от конете, за да помогне на кочияша да ги успокои. Това обаче сполучило едва след като конете изминали двайсетина метра в галоп по „Кунгстредгордсгатан“, с Волф висящ на сбруята.
Майка му стара, ама че трясък! Въпреки че бе мятал купища флашки[60] в „Counter-Strike“, беше чел за ефектите в интернет и дори бе гледал клипче в YouTube с M84 в действие, тези неща далеч не отдаваха заслуженото на малкия разбойник.
Издърпваш щифта, отпускаш дръжката и остава само да търкулнеш гранатата между конете. Определено по-трудно IRL[61], отколкото онлайн, но не твърде сложно. Въпреки че носеше тапи за уши и слънчеви очила и бе спуснал тъмния визьор на шлема, гърмът и светкавицата му взеха дъха. Както като натиснеш паузата на телевизора, картината замръзва на екрана, а програмата и звукът продължават да текат отзад.
Трябваше да примигне здраво няколко пъти, за да изчисти ефекта от ретината си и погледът му пак да заработи в реално време. Но това, което видя след това, надминаваше всичките му очаквания! Улицата беше fucking warzone! Навсякъде повалени ездачи, коне в галоп, на задни крака или просто подивели. Един кон разби витрината на улично кафене, два други стъпкаха едно от новопосадените дървета на алеята и продължиха към парка, минавайки слепешком през куп паркирани колела. Излезлите на съботна разходка трябваше да се мятат встрани от пътя на паникьосаните животни, за да не бъдат съборени и прегазени. Хора викаха, коне цвилеха, деца плачеха, а насред цялата суматоха по улицата се зададе едната кралска каляска, с някакъв пич, който висеше, люлеейки се, от впряга. Беше като в холивудска лента, но по-добро.
Много, много по-добро!
HP не можеше да се нагледа на разрушението и сигурно му трябваха поне трийсет секунди за да си спомни, че всъщност той го е причинил и че е време да се чупи.
След няколко минути бъркотия сред ранените драгуни, конете и зрителите, е установено, че кралската и президентската двойки са разтърсени от шока, но не и ранени, и към тях изглежда не е имало насочена атака.
Вж. отделния свидетелски разпит с Волф за повече подробности.
При пристигането на патрул 1054 на мястото в района все още има десетина коне на свобода. От персонала на Спешна помощ преценяват, че поне петнайсет души от ескорта и още седем зрители имат такива наранявания, че се нуждаят от незабавна медицинска помощ. Затова „Кунгстредгордсгатан“ е затворена в двете посоки и започва спасителна операция с увеличени ресурси.
Полеви комисар Нилсон поема ролята на ръководител на разследването в 12:04. По съвет на СЕНО от Хувсталет са набавени превозни средства, които, ескортирани от патрулни автомобили 1920 и 1917, както и персонал от Службата за охрана, осигуряват по-нататъшния транспорт на кралската свита до стокхолмския дворец.
Клипчетата бяха фантастични! Освен неговите собствени, които вече бяха остри като бръснач и почти не се клатеха, благодарение на новата катарама, която бе конструирал от ремъците на една стара раница, Водачът бе разположил цели двама допълнителни оператори в Кунгсан[62].
Откъде, по дяволите, имаха информация къде HP ще нанесе удара, той не знаеше, но вече бе престанал да се изненадва от възможностите на Играта. Може би някой го бе проследил, докато проверяваше маршрута, или пък телефонът му имаше вградено GPS проследяване? Независимо какво беше, резултатът надминаваше всякакви очаквания и само няколко часа по-късно той беше Mr. Clip of the week, Mr. A-number one и the Ayatolla of fuckenrolla.
Телевизията и вестниците имаха материал поне за седмица, а на него едва не му се схвана устата от смях по всички така наречени експерти, които като дървени философи се произнасяха относно извършителите и мотивите зад случката, която бързо бе наречена „Драмата в Кралския парк“.
Според един вечерен вестник, HP беше десен екстремист, според други пък — ляв активист, в зависимост от това към коя идеология принадлежеше самият вестник.
