Египтологът от Кайро д-р Хамди Шахин, който дълго време беше ангажиран с проекта за сфинкса, за съжаление вече не участва в работите, поради което не разполагам с актуалните резултати за планираните през октомври бъдещи проучвания. При последния ни телефонен разговор през март 2001 г. научих, че реставрацията в «Камерата на Озирис» ще бъде приключена още същата година. Това означава, че работещите уж за обществеността (?) египтолози все още са вътре!
Но коя световна кралица този път ще бъде информирана за резултатите?
Глава 10
Камерите в пирамидите
През 1880 г. един млад мъж с ексцентричен вид, нека го наречем «хипи от 19. век», привлече вниманието към Египет. Смятаха го за преждевременно развит, а необичайната му визуална памет навсякъде предизвикваше изумление и само аскетичният му вид и пронизващ поглед събуждаха респекта на присъстващите. Това беше не някой друг, а Уилям Матю Флиндърс Петри, който преди посещението си в Египет вече си беше създал име с докладите си относно постройките в Стоунхендж.
Пет години преди стъпването си в Кайро Петри се запознава с дори още по-младия геолог и палеонтолог Флаксман К. Дж. Спърел, който се погрижил за това да извърши преврат в аматьорските познания на Петри. Напълно подробно и детайлно, Спърел му обяснил значението на стратиграфската техника използвана при разкопките и необходимостта, всеки намерен обект и местонахождението на находката да бъдат скицирани на хартия. Използвайки тези критерии Петри успява за сравнително кратко време да опише последователно всички културни данни на Египет. Това ставало с такова темпо, че противниците му винаги го характеризирали като прибързан. Желанието на Петри обаче било възможно най-бързо да запознае колегите си със своите открития — един стремеж, който не всички от неговите наследници са разбрали днес.
У. М. Ф. Петри бил твърдо решен със средствата на науката от своето време да разреши дори и загадката на пирамидите. Петри, който пристига в страната на Нил, за да провери на място прочутите както тогава, така и днес, теории на италиано-британския астроном Чарлс Пици Смит, си задава следния въпрос:
Какво е накарало древните египтяни, да построят каменни планини, върху саркофазите?
По всяка вероятност Петри щеше да се откаже да търси отговора, ако познаваше професор Гюнтер Дрейър (директора на DAIK) и неговата гениална комбинативна дарба! Например за пирамидата на Джосер Дрейър предлага следното разрешение:
«Когато Джосер издига своята „гробница“, той решил да я съгласува с оградената област. Но тогава нещо се случило! Той първо построява шахтата на гроба, а след това отделните гробищни камери, които по този начин били покрити от свещените „могили мастаби“. Най-накрая бил построен един ограждащ зид, но така главната могила повече не се виждала. Затова били построени множество по-малки мастаби над първата и ето че ние имаме първата стъпаловидна пирамида«.
Това би означавало, че някаква твърде висока стена се е оказала спусък за древноегипетския бум от пирамиди още едно от забавните обяснения на господин Дрейър!?
Но колко «тъпи» в действителност са били древните египтяни?
Междувременно всички математически или религиозни теории от страна на египтологията винаги са обяснявали смисъла и целта на египетските пирамиди като благопожелания (!) или фантастични представи (!). Дори на новите открития за астрономическите връзки на постройките с нощното звездно небе и със съзвездието на Орион, в най-добрия случай, ако не изобщо, се приписва второстепенно значение. При това платото Гиза, на което се намират сфинксът и най-големите египетски пирамиди, по отношение на общата необичайна архитектура на комплекса днес, както и в миналото, продължава да пази загадката на истинските причини за тяхното възникване. Това на първо място е така, защото по пирамидите на Гиза няма надписи, които да предлагат обяснение за тяхната поява, както и защото ваятелите на научната догма подчиняват древноегипетската хронология на християнския обществен ред.
Но не трябва ли самото съществуване на пирамидите да ни откаже от задаване на въпроси?
Досега на западния бряг на Нил бяха проучени над сто постройки, вследствие на което те бяха идентифицирани като пирамиди.
Към тях спадат и недовършените, както и онези, които заради значителни разрушения почти не могат да бъдат различени. Никоя обаче не може да се сравнява с Голямата пирамида на Гиза. Генералният секретар на Висшия съвет на египетското управление по антично наследство (SCA), д-р Галабах Али Галабах, във връзка с най-новите проучвания каза:
«Тъй като до момента нашите археолози са провели разкопки на 15 процента от работния район в Гиза, потенциалът за нови открития е неимоверно голям«.
Болшинството египтолози са на мнение, че Голямата пирамида в Гиза вероятно е била построена за един фараон на име Хеопс. С този фараон обаче нещо не е наред. Чак през 1903 г. далеч на юг, в древния храм на Озирис в Абидос, У. М. Ф. Петри открива единствения портрет на прочутия цар. Става дума за една единствена пластика от негово време, оцеляла през дългите хилядолетия. Макар че е открита само една около пет сантиметрова фигурка от слонова кост, на нея освен това не пише «Хуфу», а «Медду».
В това обозначение експертите искат да разпознаят името на Хеопс, посветено на Хор, и така въпреки всички известни улики идентифицират в тази незначителна скулптурка неповторимо гениалния архитект на Голямата пирамида. Изглежда че те не се притесняват особено от факта, че този фараон не е изобразен с египетската «двойна корона», която винаги е била символ на властта в Горен и Долен Египет, а носи «червена корона». Освен това експертите са на мнение, че две неопровержими доказателства, открити в околностите на Голямата пирамида, абсолютно потвърждават световно разпространената теория за авторството: първо, през 1925 г. източната част, близо до насипа, беше открит напълно обзаведения гроб на майката на Хеопс — Хетеп-херес; второ, през 1954 г. в южната част беше намерен напълно запазен дървен кораб, за който обаче главният консерватор, д-р Хаг Ахмед Юсеф Мустафа, в разрез с повсеместната теория каза следното:
«Ние не знаем на кой египетски цар е принадлежал този кораб«.
Фактически този кораб беше приписан на цар Хеопс не защото бяха открити неопровержими надписи, а напълно своеволно (!), защото той случайно се намирал до пирамидата. На практика не съществуват надписи нито по ямата, от която беше изваден кораба, нито по самия кораб, които биха могли да докажат, че цар Хуфу/Хеопс е поръчал или построил този кораб! Така на всеки бързо ще стане ясно, че еретичната вяра в цар «Хеопс» в действителност се дължи само на гръцкия историк Херодот, както и на британеца Ричард Уилям Хауард Вайс и на нескопосаните резултати на нашите учени, към които широката общественост трябва да се придържа.
Откритото именуване на царя от Р. У. Х. Вайс през 1837 г. в освобождаващите камери на Камерата на царя, освен това, изобщо не гласеше «Медцу», а — както вече споменах — «Хуфу». Уж този писмен вариант трябва да е бил само галената форма на името «Хнум-Хуфу» (Хеопс), което египетските каменоделци са използвали, говорейки за царя. Това обаче е безсмислено, защото написаното «галено име на царя» би било престъпление и би оспорило божествения ранг на който и да е фараон. Следователно обозначението «Хуфу» трябва да има друг самостоятелен смисъл. Но какъв?
Има египтолози от миналото, които през 19. век например издигат тезата, че в рамките на египетската история са съществували повече от една личност, носеща «титлата Хуфу». Най-малкото с помощта на различни текстове може да се докаже съществуването на 67 «Хуфу жреци», начело, на които седяло божеството «Хнум» и които живели векове след цар Хеопс.
Осемнадесет дена след откритието си в Голямата пирамида Вайс също записва в дневника си (9 май 1837 г.) за откриването на актуален «Хуфу почерк»:
