Както видяхме, арабският учен Мухамад ал-Макризи е писал не само за тези новооткрити тунелни системи, но в V част на своята глава за пирамидите той разказва и за намиращите се под платото Гиза «врати на пирамидите», с големина между 40 и 100 лакти, които били свързани помежду си с нещо като лабиринт. Отведнъж идеята за лабиринтна система получава подкрепа.
Но какъв е планът, който лежи в основата на цялото съоръжение в Гиза?
И тук надписите на саркофага ще ни придвижат малко напред; в тях се казва:
«Господарят на Земята заповяда, двойният сфинкс го повтори«.
Според мен тук се казва, че сфинксът повтаря (отразява) на Земята астрономическите небесни констеладции. В древната книга «Hermetica» има един диалог между божеството Хермес Трисмегист (Тот) и неговият ученик Асклепий (Имхотеп), който изглежда че потвърждава този възглед:
«Не знаеш ли ти, Асклепий, че Египет е образ на небето и огледало на всеобщия ред на небесната дейност?»
И наистина една публикувана през 1997 г. теория предоставя косвени доказателства за възможността положението на сфинкса да има астрономическа връзка със съзвездието на Лъва от около 10 500 година пр. Хр., което в тази епоха изгрява на 14° на югоизток точно по средата между деня на зимното слънцестоене и на пролетното равноденствие. Това събитие изиграва първостепенна роля при откриване на няколко скрити тайни помещения.
Със съгласието на тогавашния президент на Управлението по антично наследство в Египет, д-р Ибрахим Бакр, в началото на 1993 г. американският геолог д-р Томас Л. Добеки можа да установи някои правоъгълни аномалии под предните лапи на сфинкса, при които очевидно ставаше дума за нови тайни камери:
«Правоъгълните аномалии под предните лапи на сфинкса се намират на около пет метра под земната повърхност и на височина са девет, а на дължина са дванадесет метра. Тъй като това кухо пространство демонстрира правоъгълна форма и е относително голямо, то би могло да е направено от човешка ръка«.
Подземните радарни снимки на дълбочинната топография на д-р Борис Сейд също показват тунел, който от задната страна на сфинкса отвежда до едно помещение в средата на пътя към пирамидата на Хефрен. Оттам тунелът продължава и свършва при самата средна пирамида. Доктор Сейд казва:
«След работата през 1995 г. този път исках да събера допълнителни показания и доказателства за подземния лабиринт, докато същевременно архивирах материал от вътрешността на Голямата пирамида. По време на слънцестоенето на 21 декември 1997 г. имах възможност да прекося едно помещение на седем метра под задната част на сфинкса. Куриозното в тази камера беше, че тя се намира на 1,5 метра под водното равнище на Нил«. Тази част, за която д-р Сейд съобщава, е така нареченият «сляп коридор» в задната част на сфинкса, наричан също и «Черната камера». Точно на 18,83 метра под тази камера се намира «Зелената камера» или «Камерата на Озирис», която през 1996 г. беше проучена от един изследователски екип, ръководен от д-р Захи Хауас. Между юни и септември в употреба влезе един захващащ подемен механизъм, развит специално за този проект от канадската фирма Amtex and Aerospace, с който през един отвор, намиращ се в «Слепия коридор» учените проникнаха в тайнствената «Камера на Озирис». С една монтирана на него камера изследователите получиха първите визуални впечатления за това изкуствено създадено кухо пространство. Междувременно се разбра, че «Камерата на Озирис» лежи на 40 метра под сфинкса и е 18,46 метра дълга, 15,78 метра висока и само 5,43 метра широка. В западния участък на камерата над капака се намира люнет, с размери 3×6 метра. Този свод е подпрян от пет протодорийски колони и е изваян с шест стълба Джед. Шест други колони са пръснати из останалото пространство от 52 квадратни метра. В средата на колоните се намира една каменна арка, която напомня на «логаритъма на Фибоначи».
Италианският учен Леонардо Фибоначи от Пиза (1170–1240) изиграва важна роля за възраждане на античната математика през християнското Средновековие. Благодарение на произведението му «Liber Abaci» той се погрижил за въвеждането на индоарабската цифрова система, състояща се от десет цифри. Трудовете му по аритметика и алгебра били най-обширните сборници за геометрическото знание по онова време, в които освен това били вплетени с познания по тригонометрия. Така числовата редица на Фибоначи, подобно на златното сечение, била използвана при строежа на обичайните пилони. Подобно знание от висшата геометрия вероятно умишлено е било разяснено в центъра на споменатото помещение.
«Камерата на Озирис» изцяло е пълна с вода, и вероятно съдържащия математически данни под проблясва под водната повърхност и освен това е оцветен в зелено. Възможно е избрания за пода зелен цвят от египетските архитекти да е бил преднамерен, защото в изображенията по храмовете зеленото винаги е цветът на Озирис. В тази камера или от тази камера водят четири свързващи шахти:
1) Споменатият вече «Сляп коридор» от задната страна на сфинкса първоначално след около осем метра се превръща в задънена улица. Тя междувременно беше разбита, за да може с помощта на техническата апаратура да се надникне в «Камерата на Озирис».
2) «Коминът» или «Въздушната шахта» южно от тялото на сфинкса, чиято истинска цел все още не може да бъде определена.
3) «Червената камера» или «Малката камера», която се намира на пет метра точно под лапите на сфинкса. Тя е висока 8,78 метра при дължина от 12,67 метра и цялата е облицована с червен гранит. От вътрешността й излиза един хоризонтален проход в източна посока и един вертикален проход на запад. Както и в «Камерата на Озирис», тук също има четири колони, които обаче са съществено по-малки.
4) «Тунелният проход», който свързва «Камерата на Озирис» с трите нива на «Шахтата на Озирис» и който след около 200 метра се разделя във формата на «Y», също води под Голямата пирамида в Гиза.
Целият този район, както третото ниво на «Шахтата на Озирис», «Камерата на Озирис» и «тунелния проход», са наводнени от 7-градусова, кристално чиста вода. Единствената област, която в хода на реставрацията на сфинкса можа да бъде отводнена, е «Червената камера». От нея тунел, спускащ се надолу под ъгъл 26 градуса и отчасти също наводнен, води към «Камерата на Озирис». Друг един шахтен проход с много лек наклон от около 10° води около 54 метра в източна посока. Това е отсечката, от която през 1980 г. беше извадено едно парче червен гранит от дълбочина 17 метра. Особената находка обаче се оказа на западната шахта, която вероятно като южната шахта в Камерата на царя в Голямата пирамида е преградена от блокиращ камък (портикулис). За разлика от открития през 1993 г. от Рудолф Гантенбринк блокиращ камък тук във всеки случай нямаше никакви манивели. Но не Рудолф Гантенбринк и неговият миниробот Upuaut бяха включени в помощната работа, а с помощта на японска техника този преграждащ камък трябваше, след множество отлагания на датите, да бъде отворен до края на октомври 2001 г., за да осигури достъп до «Камерата на Озирис».
В началото на 1999 г. седмичникът от Кайро Ahram Hebdo вече писа, че японският египтолог д-р Шиоджи Тоночи, през 1987 г. участник в екипа за електронно-измервателна дейност от университета в Уаседа, ще подкрепи египетското Управление по антично наследство (SCA) с помощта на японски «хайтек технологии». Както при проекта Гантенбринк и сега участваше фирмата Sony. Със сътрудничеството на университетски технически специалисти фирмата Sony разви отново не само технологията от Гантенбринк, но я комбинира и с канадския миниробот Daedalos, който беше използван в Голямата пирамида през 1996 г. в отричания до днес от египтолозите «Wep-Wawet-Projekt».
М така откритият през 1993 г. от Рудолф Гантенбринк блокиращ камък в края на южната шахта в Камерата на царя беше отворен, с което бяха открити нови камери и разклонения, които водеха по-нататък във вътрешността на пирамидата. Освен това този нов, водоустойчив робот трябваше специално да бъде снабден с рентгенова камера и да достави първите за новото хилядолетие официални снимки от «Камерата на Озирис». Особеното във всеки случай беше, че през 2000 година д-р Захи Хауас оповести и отварянето на «преградата на Гантенбринк», въпреки че той много добре знаеше, че това приключи през септември 1996 г.
