«Към най-големите чудеса, видени от нас самите, се числи фарът от Манарах (Фарос), който Аллах построи с ръцете на тези, на които наложи тази ангария«.
Фарът се намира на един варовиков риф пред източния край на остров Фарос, който още тогава е бил свързан със сушата посредством каменен мост. Структурата на кулата има три нива. От квадратната основа със страна 30,6 метра се издигат люспесто разчленени външни зидове, леко стеснявайки се, на височина точно 58 метра. В ъглите на платформата били поставени скулптури на тритони; едната трябва да е известявала часа чрез звън, другата с изсвирване на рог — пристигането на кораби, а третата да е отбелязвала положението на Слънцето.
Второто ниво е един октагон с височина почти 28 метра. Той от своя страна носи високия 7,5 метра кръгъл връх с фенера, върху чиито конусовиден покрив се извисява монументалната фигура на Zeus Soter («Спасителят Зевс»). Общата височина на постройката следователно е около 120 метра.
Вътрешността на конструкцията представлява една шахта, която понася тежестта на двете допълнителни горни нива на кулата и била разделена на множество етажи чрез сводове. Отворите в таваните на сводовете на високите помещения служели за подемно устройство подобно на днешните асансьори.
Според едно арабско предание през 7. век воините на Омар халиф (ел-Амр) нападнали Александрия и яздейки успели да проникнат в територията на Манарах. Съгласно преданията конниците се загубили в хаос от тунели и проходи под някакъв стъклен рак под морското равнище. Когато войските най-накрая открили един изход паднали от огромна височина, заедно с конете си, в морето и се удавили. Още през 6. век духовникът Григорий от Тур също ни информира, че:
«Кулата беше издигната върху четири рака с невиждана големина. Те без съмнение не биха могли да са малки, защото трябваше да носят такава голяма тежест по височина и ширина; разказва се, че ако човек легне проснат над щипката на единия от раците, не би могъл да я покрие изцяло«.
Католическия църковен отец Беда също описва Александрийския фар като издигната върху четири стъклени рака, изградена 20 метра под морското равнище архитектурна сграда. Че при строителството на фара било използвано стъкло, споменава и християнският гностик Епифаний Ерусалимски през 8. век. Друг един референт се казва Лукиан, който освен това разказва за невижданите стъклени механизми във вътрешността на кулата, които от съвременна гледна точка могат да бъдат интерпретирани единствено технически.
Всъщност от кога датира стъклото?
Най-значимия германски историк специалист на стъклото, д-р Антон Киза още през 1908 г. пише:
«Най-старите следи от стъкло без съмнение ни отвеждат в държавата на фараоните от четвърти век преди Христа…»
Към това изказване и към странното свидетелство на Лукиан ще се върнем още веднъж в следващата глава.
Нека на първо време обърнем внимание на едно друго невероятно постижение на фараоните: най-голямото чудо в Александрия било тамошната легендарна библиотека и нейния музей, който бил разделен на девет части. Освен това комплексът съдържал десет просторни зали, постоянно използвани за определени научни цели (зоологическа градина, зала за дисекции, обсерватория и др.). Ядрото на библиотеката обаче представлявали нейната книжна колекция, която съдържала 750 000 папирусови и пергаментови списъци, изписани на всички езици от тогавашния свят. Съществували специални агенти, които тайно разузнавали библиотеките в чужбина и после ги изкупували. Чуждестранните търговски кораби, пуснали котва в Александрия, дори били проверявани от пристанищната полиция за книги, единствено за да може, ако се открият такива, те да бъдат преписани.
В Александрия бил изследван не само космосът, но и областите на физиката, медицината, географията, математиката и машинното инженерство. Например Хирон от Александрия бил този, който преди повече от 2000 години изобретява зъбната предавка и парната машина. Освен това александрийските жреци-учени притежавали и ръкописи от Древна Индия, които също съобщавали за технически апарати. Например състоящата се от над 200 000 строфи «Махабхарата» споменава на 41 различни места за летящи кораби, които нарича «Виманас» («пронизващи небето»). Древните текстове говорят също и за един дървен летящ кораб, който в книгата «Самарангана-Сутрад-Хара» (Samarangana-Sutrad-Hara) индуисткия цар Бходжа нарича «Сокола» и който също има египетски произход.
От пети до трети век пр. Хр. в Александрия се намирало също и написаното от индийския историк Каутиля тритомно политическо и научно произведение «Артхашастра» («Arthusastra»). В своето произведение историкът разказва за механични уреди за счукване на ориз или пък за каруца, която се движела толкова бързо без помощта на коне, че камъните хвърчели под колелата й. Освен това Каутилия описва един автоматичен пожарогасителен уред и една врата, която при натиск с ръка потъвала в земята. В книгата си «Automata» Хирон от Александрия също споменава възможността за ранните заместители на роботите. Банабхата, един славен писател от седми век пр. Хр., дори още по-подробно информира за механичните кукли, подводни часовници, уреди за регулиране на водните потоци и водни вентили, както и изкуственото създаване на облаци и дъги. Накрая и в индуистката книга «Артхашастра» има и указания за дестилиране на живак за научни цели и за употребата на различни пулверизирани вещества за предизвикване на огън и експлозии.
Затова нека никой не се учудва, че съществуват и произлизащи от Александрия писания на гръцки учени, които съответно вече били информирани от древноегипетските жреци за производството на радий и уранова руда. Преди 2000 години не само се знаело за свойствата на атома, но дори се експериментирало и с «невидими лъчи». За съжаление цялото придобито дотогава знание е било унищожено от бунтовете и опожаряванията през 4. век поръчани от християните. Това, което все пак останало, три века по-късно било изравнено със земята от завоевателния поход на Омар халиф. Халифът вероятно е казал:
«Ако тези книги изцяло съвпадат с Корана, тогава само той е достатъчен; ако това не е така, то тогава книгите са пагубни. Затова нека бъдат изгорени«.
Но книги не са унищожавани единствено по време на военни походи. Много са били унищожени именно от прекалено усърдните християни от ранните векове, често по изричната заповед на епископите със страстта и аргументите, напомнящи много тези на Омар халиф.
Въпреки, че както изглежда, ние сме успели да надминем знанията на Античността, в историческите ни знания все още продължават да зеят незапълнени празноти. Още в Античността се е знаело, че светът е много древен, и хората се опитвали да надникнат в дълбокия мрак на миналото. Тогава впрочем съществувала и тритомната «История на света» на вавилонския жрец Бересос, който калкулирал разглеждания в първи том период от сътворението до потопа на 432 000 години!
Колко погрешни, са подобни твърдения?
Глава 5
Седемте мъдреци
Археологията, предимно нейният праисторически изследователски дял, е духовното дете на развития 19. век. Естествено за това в тези прастари постановки на въпросите вибрира духа на онова време. Не без основание някои съществени изследователски методи произхождат именно от бащата на еволюционната теория Чарлз Дарвин. Но и Карл Маркс и Фридрих Енгелс поставиха науката в определени релси, които днес продължават да съществуват. Ала именно еволюционните представи на пионерите на днешната наука се подлъгват в това да равнополагат еволюцията с техническото развитие — с което се противоречи не само на Античността, но се изкривява и прогресивния начин на мислене от античните времена. Така съвременната наука на 21. век, както и преди, е белязана от еволюционните идеи за прогреса. Но първите изследвания започват много по-рано, отколкото днес се приема. Защото първият доказан археолог на световната история е някой си цар Набунаид (556–539 г. пр. Хр.) от Месопотамия. Дълго преди да възникне днешната археология той накарал да бъдат разкопани намиращите се близо до Вавилон руини от храмове и светилища и отново да бъде построен големия зикурат в Ур, който около 2050 г. пр. Хр. веднъж вече е бил строен за лунния Бог Нана. В основата на тази постройка интересуващия се от археология цар завещава за поколенията ролков печат с надписи, които разказват за делата му.
