Още древногръцкият философ Плутарх твърдял, че Архимед използва оптически уреди при «определянето на големината на Слънцето». Едни от най-смущаващите открития на Архимед от Сиракуза (287–212 г. пр. Хр.) вероятно произхождат от времето, което той прекарва в Александрийската библиотека с образователна цел. Към тези открития между другото са и една гениална система от лостове, макари и ръкохватки за повдигане на тежести, с помощта, на която били обърнати и потопени обсадилите Сиракуза римски галери. Да не забравяме и един уред, който пречупвайки слънчевите лъчи, можел да подпалва кораби.

Дали трябва да отдадем всичко това на богатата фантазия на античните автори?

Германският инженер по очна оптика Олаф Шмид проведе дългогодишен анализ на шлифовани планински кристали, които бяха открити на източния остров Готланд в гробове на викинги от 10. век. След като завърши своите проучвания Шмид създаде стъклени образци с почти съвършена асферична шлифовка. За делото си той дори беше награден с изследователската премия «Rupp-Hubrach» за очна оптика.

Ако човек постави една такава леща върху някакъв текст или пощенска марка, се получава образ, равнозначен на постигнатия със съвременна лупа с диаметър от пет сантиметра. През март 1999 г. своите научни експерименти инженерът още веднъж; повтори следното:

С нея могат да се фокусират слънчеви лъчи така, че без проблем да се подпали лист хартия. И следователно през Античността употребата на «техническите помагала» би следвало да е съвсем по-различна. Изследователски екип на американския университет «Бъркли», който от доста време се занимава също с оптически предмети, предложи тезата, че «лещите на Готланд» са дошли от Византия, където станали собственост на викингите — чрез търговия или грабеж;. Във всеки случай много неща ни насочват към това, че някога тези находки са достигнали Босфора от Александрия и съответно в действителност са били египетско изобретение.

През 1912 г. в един гроб в Саккара археолози наистина откриха подобно увеличително стъкло от времето на фараоните, което би могло да е част от египетския «сехем». Изработената от планински кристал находка обаче не се оказва единствена. Британският музей в Лондон притежава дори лупа от планински кристал, както се доказа произведена с цезиев окис. Тя беше намерена при разкопки в египетския Хелуан. Най-учудващото в този артефакт обаче не е функцията му на увеличително стъкло, а следите от цезиев окис. Днес това химично съединение се произвежда с електронна технология. Странното е, че за целта е необходимо скъпоструващо, произвеждащо 20 000 волта устройство. А до този момент учените не са открили нещо подобно в Египет.

В музея на турската столица Анкара също съществува един оптически предмет, който беше открит от австрийски археологически екип при разкопки в древния Ефес. През тази леща пък надзъртали към микрокосмоса.

И в Александрийския фар съществували особени огледала, информира ни Лукиан, които имали същите свойства като тези на Сиракуза. С тези оптически съоръжения още тогава можело не само да се види сигнален огън на разстояние от 465 километра, но и да се поразяват неприятелските кораби. И ставало така: през деня можело да се използват слънчевите лъчи и посредством вдлъбнати огледала да се изпращат още по-мощни светлинни отражения.

Говори ли се тук за някакъв вид лазерни лъчи?

С понятието «wbs» жреците-учени на фараона обозначавали «завързания огън». И съответно не е трудно да предположим, че това най-малко е описание на «огнен лъч». Освен това около 214 г. пр. Хр. за вдлъбнатите огледала действително се е говорело, че те били предназначени за това да възпламеняват неприятелските кораби. Освен това се съобщава, че посредством стъклените огледала било възможно да се забелязват приближаващите кораби дълго преди те да станат видими с невъоръжено око.

Не са ли това улики и доказателства за факта, че нашата съвременна цивилизация не е първата по рода си?

Друга нишка, която води по следите на «Забранената египтология», ни предлагат особените сгради от Античността, чиито произход до днес практически все още е неизяснен. Към тях спадат най-очевидните относно древността на цивилизацията обекти, както и многобройни предпотопни каменни постройки, чиято възраст трудно може да бъде определена. Тук специално трябва да се обърне внимание на големия брой каменни и земни пирамиди, намиращи се в Австралия и Нова Гвинея.

В Папуа Нова Гвинея бяха открити пет частично запазени стъпаловидни пирамиди с височина около тридесет метра в девствените гори в района на Ийст-Сепик. Те са напълно идентични с една постройка, която беше открита още през 1984 г. североизточно от Брисбейн в южен Куинсленд (Австралия). Служещите вероятно за астрономически цели постройки по всяка вероятност не са дело на коренните жители на Австралия, а на един много по-развит народ от добре запознати с астрономията хора, живели по тези места преди много хилядолетия.

Както вече научихме от Глава 1, най-малко преди 3500 години древните египтяни на практика поне веднъж са успели да достигнат този континент. Следователно не само древните египтяни, но и създателите на древната култура на Египет, биха могли да са имали срещи с древното местно население на Австралия.

Но кога би могло да се е случило това? За разлика от астрономическите постройки на Австралия в Европа пък съществува «Great Zodiac» («Големият Зодиак») в Гластънбъри, Англия, чиито камъни описват окръжност на местност с големина 48 километра. Една актуална датировка определя тази строителна композиция на 15 000 години. Тук в Европа съществуват повече от 200 подобни тайнствени каменни монументи в кръгла или валчеста форма, които още от древните времена са били посветени на «Бога на височините», който управлявал първичните сили. Дали и северните божества имат връзка с египетските Богове, ще изясним по-нататък в хода на книгата. Едва с разбирането на прецесията в близкото минало ние най-сетне успяхме правилно да причислим тези загадъчни постройки. Това не се отнася единствено до мегалитните монументи от каменната ера като Стоунхендж, но и за европейските катедрали. Така наречените мега литни монументи, чието обозначение идва от гръцкото «megas» («голям») и «lithos» («камък»), дословно означава именно «големи каменни постройки».

Базирайки се на прецесията за нас стана възможно да пренесем в днешно време светоусещането на нашите предци. При условие обаче, че видим тези неявни информации в тяхната астрономическа геометрия, за да ги обясни след това наистина както трябва. Защото днес това знание функционира като компютърна база данни и се превърна в едно незаменимо помощно средство. В целия свят са пръснати различни каменни свидетелства за миналото, които все нещо искат да ни кажат. Днес съвременните археолози различават пет различни вида мегалитни каменни монументи:

1) Алигнементи — каменни алеи, които се простират на километри в ландшафта;

2) Кромлейкс — каменни образувания с извита форма;

3) Долмени — каменни маси или трикаменни гробници;

4) Менхири — редици от побити вертикални камъни;

5) Рондел — каменни кръгове и кръгли гробници.

През вековете учените все още били ръководени от набожната вяра. Ето защо произходът на тези каменни свидетелства винаги се е свързвал с легендите и приказките. В трети век сл. Хр. свети Корнелий бил преследван от римски войници, вследствие на което той се обърнал към Бога с молба за помощ. Тогава според легендата се случило ЧУДО: всички преследвачи се превърнали в камък и оттогава безсмислено продължават да си стоят на същото място.

По-късно учените представили модерни теории, според които преднамерено оформените каменни алеи представлявали местност на голямо гробище. Но не се откриват нито гробове, нито труповете на мъртъвците, които би трябвало да са погребани тук. Преданията за постоянно пътуващите номадски племена, които били поставили каменните блокове, нямат никакъв смисъл.