Едва след като преди няколко години бяха направени снимки от въздуха на долмени и менхири и използваха съвременни компютри, смисълът на тези каменни колони постепенно се изясни. Изведнъж; стана ясно, че каменните монументи не са пръснати из местността според нечие настроение, а са разположени според премислени геометрични правила. И така смисълът на каменните постройки се крие в математиката, и то, именно в геометрията.
Но с каква цел?
За да можем да отговорим на този въпрос трябва да се пренесем на остров Великобритания. Тук се намира една прочута голяма каменна композиция, която според нашите учени е изградена около 3100 г. пр. Хр. и е наречена «Стоунхендж». Съгласно научната теза тази монументална конструкция точно съвпада с периода, когато обединението на Горен и Долен Египет отново възстановява Великата египетска империя. През октомври 1998 г. относно тази постройка британският професор Обри Бърл от университета в Бирмингам публикува нова теория. Професор Бърл е на мнение, че е възможно преди 6000 години древните жители на френския Бретан, пътувайки на север, да са стигнали до британския остров. Така действителните строители на тази каменна кръгова композиция биха се оказали не древните англичани, а древните французи. Като най-съществена опорна точка на теорията си професор Бърл посочва гравюрите върху отделните части на каменните монументи.
Но кое наистина е важното в тази нова теория? Още 400 години преди професор Бърл дворцовият архитект на крал Якоб I (1573–1625), Иниго Джоунс (1573–1652), се занимавал с тайната край Сайлсбъри в Уилтшир. По отношение на това Джоунс може да бъде наречен първият разследващ учен, защото още по онова време той постига забележителни успехи относно тези каменни кръгове. Както разбираме от старите хроники, архитектът уверил краля в експертизата си, че Стоунхендж бил построен в чест на Бог Коелус («Небесния»), наричан от други Уран.
От римо-гръцкия историк Диодор от Сицилия от друга страна разбираме, че:
«Този, който първоначално властва в Атлантида, е Коелус…»
Вследствие на това архитектът на Стоунхендж би трябвало да е свързан много тясно с обгърнатия в легенди континент Атлантида, който по сведения на Платон е потънал около 9400 година пр. Хр. вследствие на природно бедствие.
След като Иниго Джоунс се запознал внимателно с наличните писания, той пише, по повод на древните източници, едно писмо до крал Якоб I:
«…Той научил хората да живеят заедно, да обработват земята, да основават градове, и възпитал диваците на цивилизован живот и общуване. Той управлявал голяма част от земята от изток на запад и бил превъзходен звездоброец и обяснявал на хората какво има да се случи. Според положението на Слънцето той разделил годината на месеци. Поради дълбоките си знания за звездното небе, хората го засипвали с безкрайни почести и го почитали като Господ. Те го наричали Коелус и свързвали името му с познанията му за небесните тела. В тази антика подредените камъни представляват имитация на цялостна композиция от различни звезди, които виждаме на небето във формата на кръг, наречен „Небесната корона“«.
Така още през 16. век придворният архитект Джоунс открива едно по-старо наименование на Стоунхендж, което в своето оригинално изложение той нарича «heavenly Crown». Следователно още тогава архитектът е могъл да каже какъв е смисълът на Стоунхендж, като прави връзка между тази постройка и кръговото движение на звездите и като цяло предпоставя връзката с космоса. Освен това съществува и поименно назован архитект.
А какво казват представителите на научното съсловие?
Както и по въпроса за все още спорния архитект на тази постройка, техните мнения за смисъла и целта й се разминават.
Въпреки че за днешната наука истинските строители на Стоунхендж; все още са неизвестни, информацията и откритията на придворния архитект Иниго Джоунс продължават да се игнорират. Днес все пак знаем, че без съмнение този монумент някога е служел за обсерватория. Съвременните учени никога не биха могли да обяснят причината, поради която Стоунхендж е бил построен, защото при проучванията си никога не са вземали под внимание ориенталските влияния. Защото научния възглед, че европейските «мегалитни култури» се развивали независимо от ориенталските и египетските аспекти на влияние, трябва да отхвърлим като недомислена простотия!
Още през 1967 г. професор Йонатан Мизрахи от Института по археология към Харвардския университет и професор Антъни Ейвъни от университета Колгейт в селището Квацрин (Израел) откриха мегалитни каменни кръгове, които нарекоха «Гилгал Рафаим» («Gilgal Rafaim»). Заради постоянните политически безредици в Близкия Изток тази постройка можеше да бъде разчистена едва между 1988 и 1991 г. и само след няколко години тя се превърна в атракция на археологическия музей в Квацрин.
Тази кръгла каменна композиция съгласно изследователския доклад на професор Мизрахи представлявала астрономически календар, който водел началото си от народа «Енак». Според библейската легенда това бил «исполински род», който трябва да е пребивавал в околностите на днешен Квацрин. През 1997 г. израелски антрополози наистина успяха да открият подобни следи — свръхголеми кътници и сечива, които от гледна точка на естествената наука до днес трудно могат да се класифицират историко-хронологически. Напротив в Стария завет, Второзаконие 3:11, се описва външният вид на цар Ог от Васан, който според това описание принадлежал към исполините:
«Защото само васанският цар Ог, оставаше от рефаими. Ето, одърът му беше железен одър, и сега е в Рава, у Амоновите синове: дълъг девет лакти, а широк четири лакти, мъжки лакти«.
Това желязно легло, за което става дума, следователно е с големина 4 х 1,8 метра. Този размер приблизително отговаря на големината на шумерския герой Гилгамеш, който според месопотамската хронология бил наполовина с божествен произход и затова е смятан за полу-Бог. Съгласно Стария завет тези исполини са наричани още «ханнефилим» и са смятани за «хаггибборин» («Могъщите герои») на древните времена, появили се вследствие на връзката между човешките дъщери и Боговете. Освен в Израел вкаменели останки от тези исполини могат да бъдат доказани и на остров Крета, в Африка и дори в Австралия.
В доклада за разкопките от 1984 г. записан от археолога д-р Рекс Гилрой на 14 октомври пише:
«С течение на последните дванадесет години имах възможност да проведа изчерпателни разкопки в западен Нови Южен Уелс на осем различни предисторически лагерни обекта. Там открихме многобройни брадви, бухалки, секири с напречни остриета, ножове, длета, сатъри и други артефакти, които понякога тежаха от шест до шестнадесет килограма. Освен артефактите имаше и вкаменели остатъци от големи човешки кътници, между които един, чиято дължина е 67 милиметра. Повърхността на коронката на този зъб е 50 х 42 милиметра, което изглежда прекалено голяма за човек. Имаше още животински кости, които очевидно са служели за храна на лагеруващите тук ловци. Като време тези находки могат да бъдат отнесени към плиоцена — тоест отпреди 500 000 години. Артефактите, зъбите и другите останки показват, че тези същества са били високи между 3,6 и 6 метра и тежали няколкостотин килограма. Уликите сочат към два различни вида много големи хора или великани, които някога са обитавали този регион. Следи от стъпките на тези великани има дори и в Куинсленд, както и в Нови Южен Уелс«.
Дали тук не става дума за народа на Енак?
Всеки, който поне малко се е запознал с Библията, със сигурност знае за битката на цар Давид срещу исполина Голиат. И височината на Голиат според Библията е шест лакти и една педя, което според нашите мерки в метри отговаря на 2,9 метра. При това египетския жрец и хронист Мането съобщава в своята хронология за т. нар. «Уединени» или «полу-Богове», които трябва да са царували между 7100 и 5000 година пр. Хр. Мането също определя техния ръст на 2,85 метра, което наподобява развитието на Голиат. Най-високият човек на земята през 20. век беше един американец на Име Роберт Уолдоу (1918–1940), който достигнал внушителния ръст от 2,72 метра. Най-високата жена се оказа китайката Ценг Жин-Лиан (1964–1982), която на 18 годишна възраст била висока 2,47 метра.
