Но кой от народите преди 60 000 години, състоящ се от ловци и събирачи, е бил способен да достигне подобни технически, висоти?
Глава 2
Първата епоха
Когато еврейският равин Бенджамин бен Йонах от Навара през 12. век посещава Египет, а по-късно и пирамидите в Гиза, той записва в своя дневник:
«Пирамидите, които виждам тук, са построени с магия«.
Заради завоевателните походи на арабите от средата на 7. век булото на суеверието се спуснало пред очите на хората и те се опитвали да обяснят вече придобитото и отново забравено антично познание като чудо. През вековете в главите им се вкоренила упоритата представа, че в египетските постройки безчинствали призраци, които наказвали престъпниците и осквернителите на гробове. В представите на арабите след залез слънце една гола жена със страховити зъби пазела руините и подмамва младите мъже при себе си, след което те полудявали. Лошата слава на египетските постройки бързо се разнесла във всички държави до Европа. Затова и британският изследовател сър Джон Мендъвил при посещението си в Египет през 14. век се оплакал, че му липсвала смелост да влезе в египетските пирамиди. Ето защо дълго време науката не могла да си пробие път до културните завоевания на фараоните. Едва преди около 200 години със създаването на «египтологията», благодарение на специално подготвени учени се оформя здравомислещ подход към културното наследство и постройките в Египет. Днес този дял от науката дори може да се изучава в университетите, въпреки че всички доценти в консервативните си курсове твърдят, че в страната на фараоните вече нямало нищо драматично за откриване. Но между учените на новото време е имало и продължава да има и инакомислещи, такива като великият британски египтолог проф. Алан Х. Гардинър (1879–1963), който по отношение проучването на Египет заявява:
«Това, което днешните египтолози гордо разказват като история на Египет, в повечето случаи не е нищо друго освен сбор от цитати и части на книги, които изобщо не са убедителни«.
Ако като цяло погледнем към Първата епоха на вече цивилизован Египет, в действителност се получава така, че нито нашите египтолози поотделно, нито археолозите като цяло са в състояние да кажат със сигурност кога е започнала и колко време е продължила тази епоха. Благодарение на съвременните технологии, например изследванията, получени от сателитната разузнавателна техника, днес вече стана възможна рационалната реконструкция на определени исторически процеси. Така ние относително точно можем да заявим, че много отдавна, може би преди 50 милиона години, земите, образуващи днешен Египет, са се намирали още под морската повърхност. Преломи от невъобразим мащаб оформяли тогавашния земен облик и довели до познатите ни днес земни формирования. По времето на този период, наречен «Креда», в Нубия (Етиопия) се отлагат пясъчници, а след тях първите варовици и глинени пластове. След един огромен период земята изплувала, за да бъде отново залята от северния океан. Тези земно-исторически процеси, свързани с мащабни времеви периоди, бавно довеждат до еволюционната фаза на образуване на вековните варовици, които заради намерените в тях вкаменели морски животинки бяха наречени от съвременните геолози «нумолитни варовици». Последвал период, в който се образува падината на Червено море и под въздействието на нагъването на земните пластове от двете му страни възникват планинските вериги на Синайския полуостров и на Източния бряг. Едва по-късно, със завършека на миоцена, днешен Нил оформя своята долина дълбоко навътре в алувиалната почва.
Там, където днес се намира ветрилообразната делта по онова време имало още един Средиземноморски залив, който се врязвал дълбоко в сушата. Към края на плиоцена започва мощно издигане на земните пластове. Когато това се случило, коритото на Нил се напълнило с пясък и пирит, отмити от близките планини и донесени от речните притоци. От тези отмити пластове Нил оформя окончателното си речно корито. Тези бавни процеси днес могат да се видят в стъпаловидните почвени пластове.
Къде обаче остава човекът, построил no-късно египетските пирамиди от тези геоложки пластове?
Според голям брой от списъците на египетските царе началото на Първата епоха на цивилизованото човечество започва преди 23000 години с появата на подобни на джуджета божествени същества, наречени «Птах» (ptah). Както многото предания и намерените пластики показват, съществата «Птах» имали необичайно голям череп, докато телата им, както изглежда, не надхвърляли 140 см. Интересното в преданията е това, че според френския генетик д-р Жомар Люко «древния Адам» бил висок не повече от 140 см. В противоречие на египетските «Птах» — създания френският учен доказа, че «древният Адам» се заселил още преди около 200 000 в Африка и е роднина на африканските пигмеи от племето Ака. Тези резултати освен това бяха потвърдени от университета Йейл в Чикаго и от Харвардския университет в Бостън.
Но какво наистина се е случило преди 200 000 години?
С появата на модерната наука, която на практика се развива успоредно с религията, през вековете се е оформила една пристрастна научна догма, определяща съвременната представа за света и нашия обществен ред. Единствено заради възпитанието и традицията представата ни за история винаги се свързва с идеята за прогреса. Обикновено си представяме, че човешката цивилизация в по-голямата си част е преминала горе-долу така: заражда се в Месопотамия и Египет, още тогава постига високо ниво в областта на религията, изкуството и политиката, за да се разпространи по-късно към Палестина, Сирия и Гърция. Разпадането на Римската империя и категоричният тласък в обратна посока на Средновековието са последвани от настъпването на Ренесанса и преоткриването на Новия свят и от бурен прогрес и «индустриална революция», продължили до 21. век.
Дали обаче тази картина за прогреса на цивилизацията е наистина правилна?
По отношение на Древен Египет американският изследовател на пирамидите Джон Антъни Уест изказва мнението, че:
«В какъвто и да било аспект египетското знание изглежда завършено още от самото начало. В природонаучните, техническите, свързаните с изкуството и строителството техники, както и в йероглифната система на практика не се забелязват „етапи на развитие“; много от постиженията на ранните династии по-късно никога не са били надминати«.
Как обаче е станало възможно една завършена цивилизация да постигне толкова много за толкова малко време? Английските ми колеги Греъм Хенкок и Робер Бовал смятат, че са намерили подходящ отговор:
«Решението на загадката, разбира се, е очевидно; но то е толкова различно от популярното мислене, че рядко се обсъжда. Египетската цивилизация не представлява никакво развитие, тя е била завещание«.
Както се убедихме, днес благодарение на съвременните научни методи сме в състояние напълно да проучим следите от нашето минало много по-точно и по-многостранно. Въпреки това много нови открития, които не намират място в обществено-представяната картина за света, продължават да бъдат игнорирани. Особено през последните години излязоха наяве някои обезпокояващи и объркващи неща, които рано или късно нашите учени ще трябва да вземат под внимание. Много от тези открития, които дават обяснение за историята на човечеството обаче по впечатляващ начин потъват в архивите на музеите или изчезват в някакви други неясни канали и не достигат до широката общественост. Но защо?
При избирането на теза за произхода на човешкия живот винаги се е започвало оттам, че в първичния бульон на Земята организмите са се създали от водните изпарения, въглеродния двуокис, метана и амоняка. Досегашната представа почива на предположението, че кислородът би трябвало да се е появил и да е проникнал в атмосферата едва много по-късно (преди 400 млн години) с появата на фотосинтезата на растенията. По-новите открития на съвременната астрономия обаче опровергават този модел и объркват учените. Още през 5. век пр. Хр. гръцкият философ Анаксагор (500–448 г. пр. Хр.) заявява:
