Литмир - Электронная Библиотека
A
A

«Семето на живота принадлежи на Космоса, то пуска корени навсякъде, където условията са благоприятни«.

Германският физик и физиолог д-р Хелман фон Хелмхолц през 1874 г. написа нещо подобно на казаното от гръцкия учен 2 500 години преди него:

«При положение, че всичките ни усилия да докажем възникването на организмите от мъртвата материя се провалят, ми се струва коректно да поставя въпроса: дали животът някога възниква или пък е много по-стар като самата материя; и дали семето не преминава от една планета на друга, за да се развие там, където открие плодородна почва…»

Означава ли това, че е възможно искрата на земния, следователно и на човешкия живот да е дошла от Космоса?

Развитието на човешкия вид е дълъг и сложен процес, който обхваща почти осем милиона години. Понякога първите хора използвали пещерите, за да се приютяват край огъня и да се пазят от кристалния студ, както се вижда от една 400 000 годишна находка в Чоу Ку Тиен, близо до Пекин. Но популярната представа за първите хора като типични пещерни обитатели е погрешна, защото от повечето ни известни случаи те живеели свободно навсякъде и се криели от климатичните неудобства в палатки или елементарни постройки. Но тъй като тези постройки били направени от нетрайни материали и не оставяли следи, днес се знае много малко за тях. Ето защо голяма част от историята на Първата епоха тъне в мрак и несигурност. Защото единствените указания, които имаме за процеса на оформяне на човека, са само шепа вкаменелости, обикновено намирани на различни, отдалечени помежду си места. Тази е причината, поради която реконструкцията на степента на интелигентност и културното ниво на предците ни е проблематична за изследователите. Трябва обаче да отбележим, че и техните теории — подобно на земните масиви — подлежат на промяна и изискват нова редакция.

Съвременните археолози на египетските артефакти и строителни обекти по странен начин са твърдо убедени, че древноегипетската култура, която по мнението на науката е просъществувала минимум 4 000 години преди управлението на фараона Менес (3 100–1 060 г. пр. Хр.), не е изграждала постройки, които да говорят за нейната същност. Дори бяха намерени инструменти от палеолита (древна каменна епоха 600 000–8 000 години пр. Хр.), но те изобщо не се различават от намерените в Европа и не допринасят нищо специално за Египет. Менес и непосредствените му наследници познаваме единствено от класическите автори и египетските списъци на царете, вследствие на което чак до 1895 г. Първата епоха на Менес остава абсолютна мъгла. И въпреки че актуални находки и по-нови анализи на стари артефакти доказаха доста за онзи Първи период, т. нар. учебна наука упорито зацикли в представата си за света.

Според нея именно преди 5000 години, започвайки да си служи с бронзови предмети, човекът трябва да е създал първата цивилизация, от която впоследствие ние сме се развили до днешната компютърна епоха. Самата Библия приписва на цивилизования човек второстепенна роля по отношение на земно-историческите периоди и фиксира неговата поява само на около 6000 години история. В подобни опити за реконструкция при всички положения не трябва да забравяме мнението на американския археолог проф. Мерил Ънгър:

«Учените също трябва да са изключително внимателни и не трябва да придават неуместен смисъл на оценките на археолозите и техните интерпретации на данните. Че оценките на информациите и заключенията, отнасящи се до археологическите находки, често се оказват субективни, се вижда достатъчно ясно от големите разминавания в мненията на компетентните специалисти в тази област«.

По мнението на нашата наука първите човешки общности, препитаващи се от земеделие и животновъдство на познатите ни днес видове растения и животни, възникват в Близкия Изток, когато придошлото изобилие на вода от топящите се вътрешноконтинентални ледници увеличило влажността на въздуха и количеството дъждове. Така по планините и възвишенията на Близкия Изток увеличената влажност трябвало да е довела до разпространението на горски ландшафти и буйна зеленина, представляваща предвестник на пшеницата и ечемика. Защо обаче човекът изобщо се е занимавал със земеделие, все още остава само предположение. В случая били необходими две неща: първоначално да преустанови странстващото ловуване и събиране, за да започне уседнал начин на живот. После да се е научил да разпознава 12-месечния период, което предполага контролирано измерване на времето. Едва точното преброяване на дните по Луната, може би е довело до знаци, които допълнени от символите на Зодиака, създали система, от която в края на краищата се развила азбуката. Без чувството за време хората със сигурност не биха развили трудоемката работа на земеделеца, защото в повечето случаи щели да чакат цяла година, докато получат годна реколта. В Стария завет този процес е разказан с историята за грехопадението, в която най-първите човеци се осмелили да направят началната крачка в подчиняването на Земята. Първият човек, Адам, похапнал от «дървото на познанието» и съответно Боговете го изгонили от «рая». С този момент, когато Адам се превръща в земеделец, Библията отбелязва Първата епоха. Подобна история присъства и в египетската митология. Древните египтяни наричали «дървото на познанието» «дървото-кезбет», а «дървото на живота» — «дървото-ишед». Обратно на старозаветното «дърво на живота» египетското «дърво-ишед» можело да предизвиква и смъртта на всеки. Така египетските Богове също би трябвало да са произлезли от някакво «дърво». За разлика от Стария завет египетската митология също така разказва, че «много преди строежът на пирамидите» хората се опълчили срещу върховния Бог Ра и избухнал бунт, целящ придобиването на «дървото-ишед»:

«Аз съм онзи велик „mjwe“ (Pa), който разцепи до себе си дървото-ишед в „Iwnw“ (Хелиопол) в онази нощ на борба, когато въстаниците бяха заловени, в онзи ден, когато бяха унищожени враговете на Всевишния«.

Както може да се види от 109-ти афоризъм, 192–195, на Египетската книга на мъртвите, с помощта на придружаващите го лица Ра успява да осуети плана на бунтовниците, но този момент ще разгледаме отново в Глава 5.

Но какво е представлявало това могъщо дърво, което още от праначалото на развитието на цивилизования човек е играло толкова ключова роля? Може би нещо подобно на египетския стълб Джед, който тематично позволява единствено технически интерпретации? Този «предмет», обозначаван от древните текстове като «гръбначен стълб» или «гръбнак», се е намирал първоначално в Хелиопол. Какво казват египтолозите за тази мистериозна вещ?

«По всяка вероятност обяснението е, че първоначално Джед е представлявал един кол, около който спираловидно били свързвани житните класове«.

Едовременно с това обаче египтологът д-р Манфред Луркер признава, че:

«Стълбът-Джед е праисторически фетиш, чието значение още не е открито«.

В древноегипетската столица Мемфис още в старото царство е съществувал специален ритуал, в който «жреците на уважавания Джед» отслужвали «издигането на стълба Джед». Церемонията Джед се празнувала ежегодно през месец Кояк (средата на ноември) и започвала винаги с жертвоприношение, което фараонът дарявал на Озирис, «владетеля на вечността». Богините Изида и Нефтида освен това винаги са рисувани по стените на храмовете коленичили пред стълба Джед, посредством който общували с божеството Озирис.

В коптския текст «Звездното око на Космоса» за Изида и Озирис се казва, че:

«Изида и Озирис бяха изпратени, за да помогнат на света, като научат примитивното човечество на изкуството и техниките на великата култура«.

Това би могло да означава, че през архаичната епоха са съществували поне две различни културни степени. Естествено това е напълно възможно, както днес можем да установим при сравнението на нашето културно ниво с това на пръснатите по земята племена от джунглата, които все още се намират във фазата на неолита (късната каменна епоха). Те съществуват заедно с нас, донякъде без ни най-малка представа за нашите технически постижения. Този факт допуска хипотезата, че е напълно възможно и древните фараони да са контактували с някаква още тогава развита култура. Между впрочем именно в «стълба Джед» фараоните виждали «гръбнака» на Вестителя на културата Озирис. Възможно е в древните времена египетските царе да са имали пред очите си някаква неразбираема технология, която някой божествен персонаж донесъл със себе си, какъвто е случаят и днес с някои Карго-култури, а по-късно са я интерпретирали погрешно. Дори един от синонимите на Птах (ptah) е «уважавания Джед».

10
{"b":"249031","o":1}