Доколко Homo habilis е извършвал интервенции на своите побратими, ние не знаем. Знаем обаче, че той подобно на неандерталеца е погребвал своите роднини. През май 1999 г. д-р Райнер Герзонде от Alfred Wegener Institut Fur Polar-und Meeresforschung (AWI) в Бремерхафен защити на научната конференция Oceanic Impacts една своя теза как преди 2 милиона години би могла да бъде унищожена една по всяка вероятност високоразвита цивилизация.

«Преди около 2,2 милиона години югозападно от нос Хорн е паднал астероид със скорост шестдесет пъти по-голяма от светлинната, който сме нарекли „Елтанин“. Така се образувала до 400 м висока водна маса, която се движела със 700 км/ч през морското пространство и за 24 часа унищожила цялото крайбрежие«.

При сблъсъка на каменния отломък от космоса с големина повече от 1000 м според AWI-изследователя Герзонде възникнала силна експлозия с унищожителна сила, равна на пет милиона бомби от типа на Хирошима. Извънземната огнена топка се разстлала с бясна скорост и накарала морето да закипи, след което за секунди се изпарили 500 куб. км вода, което е десет пъти количеството на земните езера. Заедно с ултра горещите облаци от водна пара в атмосферата преминали и 2 милиарда тона морска сол, както и астероиден прах. След тази ужасна катастрофа химическия състав на земната атмосфера бил трайно променен. По мнението на споменатия експерт тази драматична промяна имала своите последствия:

«В зависимост от височината, която е достигнала изстреляната с невъобразима сила водна пара, това би могло да доведе до изстудяване на земната повърхност заради образуваните през следващите години облаци, което драстично е променило условията на живот«.

Така най-новите открития предлагат напълно нови възможности за праисторическите цивилизации.

Но как може да бъде решена тази загадка?

Подобно на гръцките храмове, римските амфитеатри или катедралите на европейското Средновековие, древноегипетските храмове също спадат към забележителните паметници на човешката културна история. Въпреки че в хода на книгата ще се запознаем с още няколко особени култови постройки, чиято възраст е на повече от 10 000 години (!), съвременните египтолози, както и преди, отнасят най-ранната поява на египетския храм към времето на V династия (2348–2205 г. пр. Хр.). Но в действителност от Нубия до Средиземно море, от оазиса Сива до крайбрежието на Червено море над глинените колиби във всяко село и над няколко етажните сгради във всеки град са се извисявали монументалните пилони на храмовете. Това били светилища, които с мощните си оградни стени изтласквали всички обичайни постройки в покрайнините. Освен това тези светилища оформяли разнообразна гъста мрежа. По странен начин Боговете имали не само роднинска връзка помежду си, но живеели и като «Богове-гости» в чужди светилища, и често култовите им образи се пренасяли по море и суша в съседните храмове. По тази причина Боговете и техните храмове очертали географската карта на Египет и превърнали страната в нещо като държава на Боговете.

Но каква тайна се крие зад тези постройки?

За появилото се в по-късна епоха юдейство знаем, че забранява изработването на идоли, а ислямът също възприема това табу от юдеите. В юдейството, както и в исляма, възниква културна традиция, отричаща всяко изображение на физичеки образи, в това число и на хора. Видът украса, който може да се види в египетските храмове и християнските катедрали, до днес остава чужд на синагогите и джамиите. Тази забрана отчасти идва от това, че всеки опит да се представи физическия свят се смята за богохулство или като усилие на хората да съперничат на монотеистичния Бог-създател — или дори желание да го победят. Зад догмата се крие дълбоко теологическо оправдание, което отчасти съвпада с древната питагорейска мъдрост и е възможно дори да е повлияна от него. Така истинският Бог може да бъде показан единствено чрез «ъгловия градус», а не чрез изрисуването на различни образи. Затова в юдейството, както в исляма, образът на Бога може и трябва да бъде онагледен само с постройки, които се основават върху форми и числа, а не върху художествени изображения. Определени закони на космическия ред могат да станат видими единствено в изследването на геометрията.

Кой обаче е бил монотеистичният Бог, който през хилядолетията е представян само като число?

Към края на 1. век пр. Хр. римският архитект Витрувий разработил основните постулати за бъдещите строители, гилдии или «колегиуми». Той например изисквал олтарите винаги да бъдат ориентирани на изток. Преди всичко не смятал архитекта за прост занаятчия, а настоявал той да е вещ в символиката на знаците. Освен това настоявал той да е изучил математическото изкуство и да е добре запознат с историческото наследство. Освен това архитектът трябвало да е увлечен по философията и да има познания по музика и астрономия. За Витрувий строителят всъщност бил един вид магьосник, който притежава цялото човешко знание и е посветен в законите на Вселената. Начело на тези закони според Витрувий стояла геометрията, която архитектът трябвало да използва, за да създаде «естетични пропорции».

И следователно този, който иска да вникне в египетската представа за Космоса, при съприкосновението си с египетските храмове трябва да вижда света такъв, какъвто са го виждали египтяните — и са изобразили чрез камъка. Храмовете не изобразяват нищо друго освен умаления Космос. Това става особено ясно, когато човек доближи защитните стени на група храмове. Те не са изградени в прави глинени или каменни редици, а под формата на вълнообразни извивки. Съответно предположението е, че това символизира вълните на космическия «първичен поток». До днес египтолозите познават 81 астрологически монумента, които имат очевидна връзка със звездното небе и респективно с космоса. Изглежда те обаче не са в състояние да видят нищо друго извън буквалното. Те, да кажем, забелязват една звездна карта на тавана на храм, какъвто е случаят с египетския архитект Сенемут, но изглеждат безсилни да разпознаят космически монумент, ако не е украсен със звезди!

Британският астрофизик сър Норман Локиър (1836–1920) е първият, който още през 1894 г. в книгата си «The Down of Astronomy» («Началата на астрономията») обръща внимание за възможна космическа ориентация на египетските храмове и в своята тогава все още нова теория въвежда относително прецизни дати за строежа на култовите паметници. В днешно време вече естествено не се смята за революционно, че предишните цивилизации са разполагали със знания да построят от хиляди тонове скална маса храмове, ориентирани спрямо космическите знаци. При това съществуват изумителни предисторически информации, които предлагат обяснение за истинските човешки корени.

В коптската книга «Звездното око на Космоса» всъщност се разказва как някога Боговете на Златната епоха създали първите свещенослужители, които след заминаването на своите учители «…трябвало да разтълкуват космическите намерения».

Употребената тук древноегипетска дума «arqi», която завършва детерминатива с фонетичен знак и окончава с кръг с точка в средата, по отношение на небесните събития е категорично ясна. Значението на думата буквално означава «край на един период». Този израз е обвързан с космическите наблюдения и между впрочем египетските жреци са го ползвали като означение в календарите си. Освен това като съществително то означава «зона», а като глагол «обгръщам» или «обикалям», с което може да бъде мислено единствено «обиколното» движение на небесните тела при астрономическите наблюдения. При персите и гърците «зоната» винаги е обозначение за постоянното единство с небето, особено при отбелязването на Млечния път. Кръговата форма на «зоната» й придава космическа сила и служи на египетските царе, точно както при германския Бог Тор, като «космически енергиен акумулатор». Подобно на използваната по времето на европейския Ренесанс сродна латинска дума «arcere», която означава «пристигам», «обкръжавам», «обхващам», както и «обикалям». Затова не трябва да ни учудва, че египетския «arqu» е също така обозначение и за «учен», «знаещ» или «посветен»; т. е. човек, посветен в тайните на «arq», който египтяните наричали «Адепт» («мъдрец»). Съответно един «arqu» бил някой, който добре знаел тайните на «arq».