Можем ли да говорим още тогава за цивилизация на Първата епоха?
Въпреки че най-старите следи за използването на огъня междувременно бяха датирани на 1,5 милиона години, изследователите продължават да твърдят, че Homo habilis бил всеяден, че ядял поделеното помежду си месо и костен мозък сурови. Едва с консумацията на животни, загинали от степните пожари, нашите предци съвсем случайно открили вкуса на печеното месо. Според мен това е манипулативна безсмислица, защото тези така наречени примитивни предшественици не само заякчавали своите тояги в огъня, но отгоре на всичко ги оборудвали с каменни и костни парчета, така че още в древността те разполагали със супероръжия.
В развалините на Травертин край Билцингслебен (саксонски Анхолт) през 1969 г. година изследователите се натъкнаха на древен ловен лагер на Homo erectus, обитаван преди 1,5 милиона години. Този лагер естествено бил отнесен към така наречената каменно-топлинна ера, съществувала преди около 400 000 години. Особеното при тези находки са многото костни парчета с драскотини от симетрични и геометрични линии, както и подобни на идеограми фигури. В това учените виждат доказателство, че тези предшественици трябва да са общували помежду си с артикулиран говор. Не бихме ли могли да им припишем тогава и познаването на развита писмена комуникация?
Генетични анализи на биолози от университета в Калифорния, оповестени през 1998 г., вече доказаха, че кучето и човекът отдавна са били спътници. До този момент нашите учени приемаха, че кучетата са най-старите домашни животни, и — предположението винаги беше, че за да се превърнат в домашни животни, за първи път вълците са били опитомени от нашите предци преди 12 000 години. Най-старата находка на вкаменело животно е челюст на куче, което беше намерено в пещера на територията на днешен Ирак. Освен това немски учени намериха напълно запазен кучешки череп, от който имаха възможност да черпят информация за Първата епоха като по учебник. Установиха, че ставало дума за дребно животно, което още преди 80 000 години значително се различавало от вълка.
В Испания бяха намерени скални рисунки, в чиито ловни сцени кучетата са изобразени като помощници. Така тези картини обръщат представата на нашите учени с главата надолу, защото противно на техните теории кучетата трябва да са възникнали 18 000 години по-рано. Във връзка с това дори се заговори за фалшификации, защото ловните сцени някак не се вместиха в мозайката на научната догма. С гениите анализи страницата отново беше обърната. Според тях пътищата на кучетата и вълците са се разделили още преди 135 000 години, т. е. 120 000 години по-рано от досегашните предположения! Приблизително по същото време днешната човешка раса на Homo sapiens вече е била напълно развита. Така теоретично хората и кучетата биха могли да са се сприятелили в много ранна епоха. Този факт естествено би повдигнал въпроса за първоначалния етап в опитомяването на животните, отнасян винаги към 9 000 година пр. Хр.
Находка на череп на съвременен човек в Квафцех (Израел) през 1991 г. предизвика хаос, защото беше датирана от антрополозите на 92 000 години. Дотогава Израел винаги се разглеждаше като мястото, където предшественика на съвременния човек («неандерталеца» 400 000–30 000 г. пр. Хр.) изчезнал преди около 32 000 години. Но д-р Дейвид Робъртс и проф. Лий Бъргър, двама южноафрикански изследователи от университета в Йоханесбург, през 1995 г. откриха три вкаменели стъпки на Homo sapiens в лагуната Лангбаан близо до Капщад, чиято възраст според оповестения през юли 1997 г. научен доклад е определена дори на 117 000 години пр. Хр. По отношение на цялостното развитие на съвременния човек това е едно много интересно откритие. Досега нашите учени всъщност винаги са приемали, че съвременния човек се е появил за първи път най-рано преди 30 000 максимум до 40 000 години и така заменил неандерталеца. Но именно неандерталеца до ден днешен е разбиран неправилно.
През 1856 г. в една 50 метрова дълбока урва в каменоломна, близо до Дюселдорф двама работника намериха 16 необичайни кости на един, както се оказа по-късно, 60-годишен човек, които след няколко дни връчили на учителя и естественика Йохан Карл Фулрот. Ученият ги идентифицирал като останки на човек от ледената епоха и така направил долината прочута. През 1997 г. Ролф Шмиц и Юрген Тисен от службата за закрила на археологичните паметници в Рейн след няколко годишно претърсване намериха останки от нови 20 кости и артефакти на дълбочина 3,5 метра. Между тях имало и втора лакътна кост (костта от лакътя нагоре), чието повторение доказвало присъствието на втори индивид. Сензацията обаче дошла е една колянна става от бедрото на човек, намерена в средата на 19. век. По-точните анализи на останките дотук доказаха, че нашият вид не е директен наследник на неандерталеца, въпреки че древният и модерният човек съжителствали заедно поне 5 000 години в Европа. Но През 1999 г. изследователският екип на проф. Ерик Тринкхаус от университета във Вашингтон коригира тази наследена от миналото теория. След дългогодишни разкопки в пясъците на Португалския бряг само на няколко сантиметра дълбочина американският екип откри останки на 24 000 годишен скелет на 4 годишно дете от каменната ера. Тази находка е още една сензация, засягаща нашето развитие, която ще принуди науката да пренапише историята за еволюцията. Гениите анализи всъщност показаха, че неандерталеца и кроманьонеца са се смесили. Проф. Тринкхаус обяснява това по следния начин:
«Последните заключения са, че Homo sapiens е наследник на неандерталеца и кроманьонеца. Казано по-точно: дете на ранна кръстоска между двата вида«.
Лабораторните резултати на детето от каменната ера показват странно съчетание от гени на близкия човешки предшественик кроманьонеца, както и гени на неандерталеца. Находката от крайбрежния пясък на Португалия освен това разкрива и външните белези на двата вида: брадата и зъбите наподобяват тези на съвременния човек, а набитата фигура на детето напротив сочи към неандерталеца. Странно защо нашата наука е била заета винаги с това да загрозява този вид с маймунски белези. Доколкото смятаме неандерталеца за недодялан пън, винаги можем да го таксуваме като противоположност на собствения ни произход. Например немският патолог проф. Рудолф Вирхов (1821–1902) го дефинира като «рахитичен идиот», докато неговият колега Карл Майер вижда в черепа на неандерталеца «монголоиден казак».
Напротив, самият неандерталец, появил се преди повече от 375 000 години, изглежда е извършвал хирургически интервенции на своите събратя, което допуска заключението за цивилизованото му поведение. Един неандерталски череп на 300 000 години, открит през 1933 г. в каменна постройка на река Мур (Баден-Вюртемберг) доказва изкуствено отваряне на черепа, което изправя нашите учени пред една досега неразрешена задача. До преди няколко години все още се предполагаше, че въпросната глава е отделена от тялото на млада неандерталка с помощта на режещи инструменти, за да може черепът да бъде отворен и мозъкът изяден. По-новите научни проучвания на антрополога д-р Йоел Рейк от университета в Тел Авив обаче показаха, че неандерталците не са били канибали, а са погребвали своите мъртъвци като им носели цветя, ястия, животински кости и оръжие, което навежда на мисълта за вяра в отвъдното и почитане на Богове.
И така скритите причини за отварянето на черепа преди 300 000 години изглежда вече са решени: в проучванията си за живеещите в каменната ера бушменски племена в Африка съвременни учени успяха да филмират отваряне на череп — как един възрастен шаман-лечител отваря черепа на младо момиче с нещо като длето и без упойка, за да отстрани евентуалния хематом, възникнал след нещастен случай. Въпреки тази хирургическа интервенция, извършена с примитивни средства, след един месец момичето отново било здраво. Находка отпреди 8 000 години от Наес в Дания също показва, че са правени трепанации, подобни на тази, извършена от африканския шаман. Едно кръгло пространство с размерите на компакт диск било отделено от черепа с помощта на длето, за да се извършат медицински интервенции. В института по човекознание в Клуж, Румъния, дори е запазена една много особена находка от миналото: череп на 7 500 години, по който се вижда, че е бил отварян дори два пъти. По възстановените черепни кости днес все още ясно се вижда, че пациентът е преживял и двете интервенции.
