Литмир - Электронная Библиотека
A
A

Кой състоящ се от ловци и събирачи народ обаче би могъл да извърши подобни наблюдения?

Странно, но днешните учени са почти сигурни къде и как се е развила нашата цивилизация. Но когато става дума за «защо» и «кога» относно развитието на човешката цивилизация, започват да стават несигурни. Всъщност не съществува дори една единствена причина, поради която точно човешкият вид е кривнал от еволюционната редица в процеса на историята, за да се установи като културно същество, още повече че при всички реконструкции на вида Homo отново и отново му се налага да пренаписва все по-стара дата. Едва на 21 ноември 1996 г. американски учени оповестиха, че откритата още през 1994 г. в Етиопия (Африка) челюстна кост на Homo habilis («сръчният човек») показва, че последният би трябвало да се е появил за първи път още преди 2,3 милиона години. Това автоматично означава редакция на миналото с 400 000 години. Много от опитите за реконструкция се затрудняват още повече и от факта, че ние всъщност не знаем в каква степен нашите прадеди са се доближавали до маймуните.

През 1866 г. германският зоолог Ернст Хекел (1834–1919) представя нова теория, основаваща се на делото на британеца Чарлз Дарвин (1809–1882), за «основния закон на биогенетиката». Той твърдял, че всяко живо същество по време на ембрионалното си развитие повтаря цялата родствена история на своите предци. Затова ембрионите на пилета, прасета, риби и хора по време на тази междинна фаза не можели да бъдат различени. Живот на тази теория дава и изследователската дейност на шведския природоизпитател Карл фон Линей, който в началото на 20. век се отдал на издирването на легендарния «опашат човек», в който той виждал липсващото звено между маймуната и съвременния човек. Още през 19. век редица френски антрополози провеждат множество експерименти в Централна Африка, за да търсят тайнствения народ «Ниам-ниамен», зад който уж се криел «опашатият човек». В действителност опашката е белег на всички гръбначни животни и се развива още в ранната ембрионална фаза, при човешкия ембрион дори още през 6-тата седмица на бременността.

През 1901 г. било родено момченце с 3,5 сантиметрова опашка, което заради наследствените си белези изглежда трябва да е потвърдило теорията за опашатите хора. Само след шест седмици опашката му станала 7,5 см, когато оперативно била отстранена. Но в действителност в случая ставало дума за мастни кости или извънредно удължение на опашната кост. Наистина от време на време продължават да се раждат деца с «истински» опашки, които по всички закони представлявали все още меки телесни части. След като в САЩ и днес могат да се срещнат деца с опашки, при направените им изследвания за маймунски белези учените са единодушни:

«Мистериозен опашат народ не съществува!»

Теорията на Хекел се основава единствено на хрумването на изследователя, който — за да докаже своята теория, преднамерено фалшифицирал изследователските данни. Чак през 1997 г. научният екип на американския биолог д-р Майкъл Ричардсън успял да развенчае тази световна измама:

«Описанията, върху които Ернст Хекел построява теорията си, не са изведени от човешки ембриони. Той просто измисля основния закон за биогенетиката, за да подкрепи теорията за еволюцията«.

Дали тогава не трябва да поставим под съмнение и цялата еволюционна теория?

Според теорията на нашите антрополози по времето на плиоцена царувала дългогодишна суша. Сухият период продължил много милиони години и така унищожил обширните африкански гори. Освен това той унищожил хиляди растения и животни, но същевременно възникнали саваните, които предложили ново жизнено пространство. За големите тревопасни и хищни животни, които живеели в тях, започнала златна епоха. Успоредно с намаляването на горите по-слабите човекоподобни маймуни били изтласкани в саванните полета, където имало малко храна и почти никаква защита. Учените извеждат теорията си от това, че в саваната предците ни развили изправения вървеж;, което им помогнало да използват всичките си крайници в борбата за оцеляване. Впоследствие те загубили козината си и поведението им коренно се променило. Тази теория е призната в науката като «теория за саваната».

Наред с «теорията за саваната» обаче възможно е спусъкът за човешката еволюция да е представлявала някаква земноводна фаза, защото нашите прадеди би могло да са живели и във водата. Това съвсем не е толкова далече от истината, както би могло да прозвучи първоначално! Защото от всички видове земни бозайници има такива, които са се приспособили към живот във водата: китовете преди 70 милиона години, а преди 50 милиона години същото направили и копитните животни. Техни приемници са сирените, морските крави и дугонгите. Те всички били вегетарианци и се изхранвали с морски растения; но по-късно океаните били завладени от подобните на мечки хищници, от които се развили моржовете и морските лъвове. Но и гризачите, от които произлезли странните птицечовки, според популярната еволюционна теория са изминали същия път. Всички споменати видове са приемници на земните животни. Че и прародителите на хората са се заселвали по бреговете на моретата и се приспособявали към водата, твърди една нова теория, създадена едва през 1994 г. Според нея хората загубили козината си в морската вода, впоследствие развили изправена стойка и станали това, което сме ние днес. Тази противоположна на всяко училищно знание теория е «Теорията за водните маймуни». Тя е духовното дете на междувременно починалия професор от Оксфорд Алистър Харди (1901–1996).

При хората кожата е сраснала с един слой подкожна мастна тъкан, при кучетата, котките или човекоподобните маймуни — напротив, кожата лесно се отделя. Нашата кожа се е сраснала, както при китовете и други морски бозайници. Този феномен позволява да бъде обяснен, може би, единствено със земноводната фаза в еволюционната история на човека, защото всички морски бозайници имат подобна подкожна мастна тъкан.

Тя прави тялото аеродинамично, складира енергия и предлага защита. Човекът като «венец на творението» също притежава слой тлъстина. Подобно на морските бозайници тя има защитна функция, защото, ако увеличим теглото си, ставаме с голям корем, с дебели пръсти и закръглени бузи. Но маймуните не дебелеят!

Наистина ли човекът произлиза от маймуната?

Изследователският клон на палеоантропологията отнася родоначалника на хората (хоминиди) и човекоподобните маймуни (понгиди) към един пра-египтянин, живял преди 30 милиона години в долината на Нил и вероятно умрял пак там. Следователно хората и човекоподобните маймуни са се откъснали от своя родоначалник Египтопитекус, за да се развият по-нататък по различен начин. Наследникът на Египтопитекуса бил Рамапитекуса, когото последвали Австрапопитекусите. Но паралелно с Австралопитекуса живеело поколението на Homo habilis, който станал предтеча на Homo erectus и Homo sapiens.

Имало ли е две различни популации?

През ноември 1997 г. докторите Питер Афнер и Питър Ъндърхил от Станфордския университет на практика успяха да установят минимални генетически различия в клетъчните ядра на тези хора, които преди 600 000 години започнали да се модифицират според климатичните промени. Конкретно става дума за Y-хромозомата по бащина линия, която се отличава с една аденинова база. Началните букви на ДНК-базите аденин, цитозин, гуанин и тиамин представляват генетичната азбука («хистона»). Тези аминобази ръководят генната активност. Според новите анализи на изследователите на мястото, където по принцип в секвенцията на гена би трябвало да се намира аминобазата тиамин, съществува една база аденин. По-нататък те забелязали, че в останалите секвенции аминобазите на тиамина отново били заместени от базите на аденина.

Но каква е била причината за тази необичайна промяна?

С откритието на Homo habilis ние успяваме още през 1971 да се натъкнем на най-старите следи от жилищно строителство в клисурата Алдеани в Танзания, Африка, което ни кара да мислим, че предците ни много отдавна са демонстрирали цивилизовано поведение. В случая става дума за находка на каменен кръг с вътрешна площ 16 кв. м, който Homo habilis построил за свое жилище още преди 2 милиона години. Днес знаем, че Homo habilis е живял в типична селска общност, която дори имала отделни сектори, такива като касапница, каменен площад и съответните жилища. Закланите животни [напр. антилопи и газели) били одирани и разпределяни в рамките на общността. Тъй като животинските кости, намерени в кланиците, отчасти са натрошени, се налага да направим извода, че хранителният костен мозък бил изяждан.

13
{"b":"249031","o":1}