Както разбираме от Стария завет, Втора книга на царете 2:11–12, преди 2000 години свещеник на име Илия иска да прекоси река Йордан срещу Йерихон и Телейлат Гасул, за да се срещне с ученика си Елисей, когато изведнъж небето се отворило: «И ето, [внезапно дойде] огнена колесница и огнени коне, които ги разделиха един от друг, и Илия възлезе с вихрушка на небето«.[8]
Илия естествено не изчезва завинаги в небето, а отново се връща и изпълнява службата си още дълги години[9].
Че в далечните времена на Първата епоха са съществували космически кораби и наблюдателни сателити, ще докажем по-нататък в книгата (Глава 5).
Нека обаче отново се концентрираме върху стенните рисунки от разкопките на антични селища. И така, химическите анализи на използваните бои доказват, че не са били използвани налични в природата субстанции, както е типично за неолита, а от 12 до 80 смесени минерала, които от своя страна биха могли да бъдат преработени единствено в химическа лаборатория. Изследванията на френската козметична фирма L’Oreal относно древноегипетските бои, изнесени през 1999 г. също доказаха ранно боравене с химически вещества като «лаурионит» и «фосгенит», които не се срещат в природата, а могат да бъдат произведени единствено с химически разтвори. Пресговорителката Патриция Пиньо от L’Oreal коментира резултатите от изследванията по следния начин:
«Нашите лабораторни учени бяха наистина изненадани от постигнатите резултати. Учудващо е, че древните египтяни са можели да обработват минерали, да ги стриват и да произвеждат разтвори, от които успявали да произвеждат бои или да ги употребяват дори за терапевтични цели«.
Откъде древните египтяни, са разполагали толкова рано с подобни изумителни познания?
За всичко това британският археолог Джеймс Милърт казва:
«Става дума за сензационно развитие, чиито причини не са известни до момента«.
Освен това Дж. Милърт беше този, който през 1958 откри друг древен град в Анадола. Още след първоначалните разкопки от могилата изникнали остатъци на селище от каменната епоха. Находката се намира в днешна Турция и се нарича «Чатал Хююк» («Чаталното възвишение»). Днешните разкопки се провеждат от д-р Ян Худър и д-р Антъни Ледж от Чикагския университет и техните 1000 помощника. Компютърните графики на Университета по приложни изкуства в Карлсруе от януари 1999 г. възкресиха вида на метрополиса от неолита. Забележителни квадратни постройки са наредени близко една до друга, а между тях има тунели и улици. Особеното при къщите в Чатал Хююк е това, че те нямат врати. Затова хората, живели там, влизали в къщите си през малки капандури с помощта на стълба. Покривните плочи са носени от четири Т-образи подпори, домъкнати специално за къщите от каменоломна, отдалечена на 200 км. До момента най-голямата открита сграда е с 12 м дължина и стени, дебели 1,4 м. Големите средно около 25 кв. м жилища били задушни и некомфортни.
Освен рисунки на стените имало изпъкнали глинени биволски глави, които археолозите наричат «букрании». Археолозите все още не могат окончателно да обяснят защо в зората на всички земни цивилизации именно бикът играе толкова важна роля. Представата за свръхестествената сила, живееща в бика например се е съхранила дори и при египтяните, което накарало френският писател Гюстав Флобер на 15 януари 1850 г. да напише до своя приятел д-р Жул Кльоке следното:
«Известно ли Ви е, че още допреди няколко години този, който убиел бик, се наказвал със смърт, точно както е било по времето на Апис?»
Също и при британците, древните гърци, народите на Месопотамия и юдейския народ телецът вероятно е изобразявал връзката на царската власт с мистериозните Богове. Дори външния вид на централния юдейски Бог Яхве се сравнява с бика, Числа 23:22:
«Яхве ги изведе от Египет. Има рога като на див бик«.
Освен това в Чатал Хююк съществува един своеобразен подиум, който според Ян Худър е прототип на канапето. Заключението на археолога относно стойността на жилищната култура обаче отново ни изумява:
«Леглата същевременно са служели и за гробове«.
Оттук следва, че култът към бика на древните жители на Чатал Хююк, подобно и на останалите народи, има връзка с култа към мъртвите.
Защо подобни сведения продължават да бъдат игнорирани?
Не само най-новите разкопки на гробници на богинята Хатор, проведени от египтянина д-р Абд ел-Халим Hyp ел-Дин близо до Суецкия канал, датиращи строежа около 4800 г. пр. Хр., налагат драстична редакция на династическите преброявания. Но и преданията за Космоса, потвърдени днес чрез най-модерната техника, направо плачат за ново тълкуване. Защото съществуват наблюдения, записани от египетското духовенство, които показват, че още тогава най-древните постройки са били ориентирани по Слънцето и по непреходните звезди. Но според нашите египтолози в този период не би могло да съществува прецизно наблюдение на космическите тела. А дори и в Стария завет се съобщава за тридневно слънчево затъмнение, Изход 10:21–23:
«Тогава рече Господ на Мойсея: простри ръката си към небето… и настана тъмнина по цялата египетска земя за три дена. Хората не се виждаха един друг и за три дена никой не се помръдна от мястото си…»
Макар казаното от Библията за тридневното слънчево затъмнение да звучи невероятно, то се потвърждава и от древните египтяни. Преданията на египетските жреци дори са от по-природонаучно естество и съответно могат да бъдат проследени с по-голяма точност.
Орбитата, която в продължение на една година Слънцето прекосява в небето от запад на изток, се нарича Зодиак или еклиптика. На 21 март, в началото на пролетта, Слънцето се намира в точката на равноденствие. Този е един от двата дни, когато през годината часовете на деня и нощта са равни. Противоположният момент на пролетното равноденствие е есенното равноденствие на 21 септември. От друга страна, на 21 юни е лятното слънцестоене, а на 21 декември — зимното слънцестоене. Астрологичното познание за прецесията е било известно на народите на Месопотамия още от най-древни времена. Както и фактът, че всяка година при пролетното равноденствие Слънцето не застава в една и съща позиция на Зодиака, а че то преминава през целия Зодиак и то в противоположната посока на еклиптиката.
Гръцкият астроном Хипарх от Александрия (180–125 г. пр. Хр.), сравнявайки своите с по-стари астрономически наблюдения, открил към 150 година пр. Хр., че в продължение на един век точката на пролетното равноденствие се измества с повече от един градус в западна посока. Късните астрономи на компютърната епоха определят тази разлика още по-точно — 71,74 години за един градус. В период от 25826,6 години точката на пролетното слънцестоене прави пълен кръг от 360 градуса. Този период наричаме Голямата или Платоническата година. Естествено при всички тези процеси става дума за привидни движения. Тъй като Земята не е перфектно кълбо, силите на Слънцето и Луната, които въздействат върху нея, не предизвикват абсолютно кръгово движение. По отношение на звездния небосклон земната ос се измества подобно на въртящ се пумпал. За един кратък период от време това прецесионно забавяне се извършва незабелязано, но при продължителен период то има съвсем конкретни последици и практическо въздействие върху съответната цивилизация, заела се сериозно с космическите наблюдения.
Между 4867 и 4787 г. пр. Хр. египтяните били свидетели на едно частично и три пълни слънчеви затъмнения, информация за които се е запазила през хилядолетията. Тогавашните жреци вероятно са сметнали за знак факта, че първото слънчево затъмнение протекло почти по едно и също време с изчезването от небосклона на непреходната звезда Алдебаран, която по онова време отбелязвала равноденствието на деня и нощта. Освен това на 27 юли 4867 г. пр. Хр. е било наблюдавано пълно слънчево затъмнение над местностите Бадари, Хамия и Мустагида. След това има информация за частично слънчево затъмнение през 4864 г. пр. Хр. в Абидос, Диосполис Парва, Хермонтис и Неха. След това през 4849 г. пр. Хр. се говори за второ пълно слънчево затъмнение над Абидос, Бадари и Диосполис Парва. Третото последно пълно затъмнение било наблюдавано през 4788 г. пр. Хр… До 4787 г. пр. Хр. от Неха е било възможно да се наблюдава Алдебаран по време на равноденствията, т. е. точно до годината преди сензационното пълно слънчево затъмнение. Египтологът Кристиян Лейц също споменава в книгата си «Въведение към египетската астрология» не само за съществуването на египетски слънчев календар поне от 4760 г. пр. Хр., но той прави и предположението, че египтяните още тогава са можели да пресметнат обиколката на Земята. Освен това са налице астрономически наблюдения на съзвездието Орион, които според египтоложката д-р Джейн Силърс се простират до 7300 г. пр. Хр. Следователно още преди 9300 години звездобройците от късната каменна епоха би трябвало да са познавали паралелната поява на първите звезди на Орион и положението на изгряващото слънце в прецесионния цикъл като две едновременни събития!
