Информацията е толкова необичайна — доколкото е записана през четвъртата година от управлението на Сети I, защото вече говори за завършен храм, но който според египтолозите не е възможно да е бил построен по онова време. Както видяхме науката е на мнение, че храмът на Сети в Абидос е построен чак от Рамзес II, след като баща му преждевременно починал. Но паметната плоча всъщност е документирано доказателство, че въпросният храм не е строен нито от Сети I, нито от Рамзес II, което значи, че можем да се опрем на първоначалното мнение на проф. Е. Х. Невил, който разви теорията, че храмът (Озирейонът) е най-старата египетска постройка. Напротив днешните египтолози са на мнение, че авторите на паметната плоча описват запланувани строителни действия, което според мен е глупост. Защото е нормално древните египтяни да говорят за «пер» (къща), когато имат предвид някой храм. А при храма на Сети става дума за «хет-нетер» което донякъде означава «Двора на Боговете», с което се визира Бог Озирис.

В никое от поясненията на храма (общо 45 на брой) не се казва, че действително Сети I е строителят на храма. Единственото, на което се опират египтолозите, е написаното на 13 ред:

Странно защо това многократно повтаряно щастие на царя египтолозите интерпретират като «неговата собственост». При това от шести и седми ред става ясно нещо съвсем друго:

От тези редове недвусмислено става ясно, че в храма вече е имало и други (телата на седемте мъдреци?) и цар Сети I отново трябва да пази това божествено място по време на своето царуване.

По-нататък в седми ред се казва «ти разхубавяваш Абидос» и «ти обновяваш храма на Озирис». Всъщност това означава, че Сети I е правил само реставрации на вече съществуваща храмова постройка, което дори и днес може да се види на местата около входа на храма.

Двадесет и седми ред отново категорично опровергава досегашната погрешна класификация на храма:

По мое мнение тази част от текста е категорично доказателство, че този храм е бил — от цар Сети I и по-късно от Рамзес II — единствено разхубавен, за да бъде запазен за идните поколения.

А какво казват днешните египтолози за това?

Само глупости!

Днес учените са на мнение, че хората от предисторическите времена, които вече живеели в малки общности, нямали нужда от писмени знаци, с които да съхраняват устните си знания за бъдещите поколения. Затова нашите предци трябвало да предават всички важни събития само устно. Но всеки, който познава принципа на «тихата поща», е разбрал още в детството си, че предадената новина винаги се изкривява в устата на другия. Към това се добавя и факта, че най-новите проучвания на френските езикови експерти противоречат на досегашната научна теория. Защото според лингвиста Денис Шан Бесо поне от края на 9. век пр. Хр. в целия Близък Изток се използвали определен вид «числови камъни», които възпроизвеждали парични стойности.

В началото на века в Египет също бяха намерени кръгли перли, изработени дори от метеоритно желязо, които бяха положени в един предисторически гроб в Гиза. По-нататък в книгата ще спомена и други находки от метеоритно или други видове желязо. Чак до 2. век пр. Хр. тези топчета били съхранявани в различни дворцови хранилища и — базирани на определена система — показвали актуалната собственост на съответните земевладелци в редица по тридесет. Може би затова най-старата форма на азбуката е съставена от тридесет букви. Следователно те от една страна са били повлияни от деня на месеца, а от друга — от повтарящите се констелации на знаците в Зодиака, както и от други небесни тела.

Без съмнение античните мореплаватели са зависели от начина, по който са записвали продължителността на своите странствания. Така те вероятно са отбелязвали цифрите с елементарни знаци, от които впоследствие се е развила азбуката. В юдейския например, един древен език, който продължава да съществува и днес, числата се отбелязват с имената на буквите в азбуката: алеф, бет, гимет, далет — едновременно са и едно, две, три, четири. Днес в Израел някои часовници още имат на циферблата си еврейски букви вместо римски или арабски цифри.

Д-р Ричард Медоус от американския университет в Харвард оповести през април 1999 г. сензационно откритие от Харапа (Пакистан) — 5500-годишна, непозната до момента писменост, напомняща минойското линеарно писмо.

Малко преди това директорът на Deutschen Archaologischen Institute in Kairo (DAIK) проф. Гюнтер Дрейър предостави на световния печат актуална египетска находка, която обърна досегашната картина за развитието на йероглифното писмо с главата надолу. В Горен Египет изследователи намерили 270 глинени плочки и съдове с образно писмо.

Според тези плочки развитието на йероглифното писмо е с няколко века по-старо, отколкото научният свят предполагаше досега. Когато на Берлинския конгрес по египтология през юни 2000 година професорът започна отново да класифицира тази нова находка в схемите на научната догма, той беше потресен от една реплика. Американският пилот Джордж Къмингам само месец преди това открил 9000 годишни скални надписи на 40 км южно от Кайро, които излиза, че са още по-стари от досега известните. Египтологът д-р Мохамед ел-Сакхир от египетския център за Древни езици и култура класира знаците в три епохи:

1) 7000 година пр. Хр.

2) 3000 година пр. Хр.

3) без класификация.

Излиза, че историята за развитието на писмеността трябва да бъде пренаписана! Но понеже на тези изображения освен йероглифи има божествени персонажи и ловни сцени от късната каменна ера, египтолозите настояват за времева децентрализация на периодите. Третата особеност на скалните изображения обаче напълно обърка египтолозите: това бяха текстовете, които напомняха тези на Дрейър и този факт промени датировката на заселничеството около Нил. Освен това между тях има и такива писмени знаци, които се причисляват към цивилизацията на Маади. Тези символи представляват нарисувани с линии човечета или картинни изображения. Безсмислено е предположението на част от египтолозите, че всички художници на графити от каменната ера от последните 9000 години са се събрали преди 3500 години на едно и също място, за да надраскат своите рисунки върху някаква почти нищо неозначаваща скала!

Но какво става, ако наистина всички изображения са от Първата египетска, епоха и техните автори са живели по едно и също време?

През юни 2000 година д-р Габалах Али Габалах най-малкото призна, че: «Подобни рисунки има и в храмовете на южен Египет. Възможно е този народ да е пътувал от юг на север за Ма’ади!»

Както сега, така и преди древноегипетската култура на фараоните е принадлежала на такива цивилизации, които предизвикват нашето въображение. Въпреки това по отношение на исторически обременените земи на Нил човек едва ли има нужда от много фантазия, ако иска сериозно да анализира тази тайнствена култура. Завареното по тези места културно многообразие, което идва в повече дори и на туриста лаик, превишава всяко въображение! В повечето случаи дори днешните учени не са в състояние да възприемат определени послания на нашето минало. Заслепението на представителите на науката може да се обясни единствено с това, че те или не желаят да видят всичко, или съзнателно го укриват. Защото въпреки непрекъсната изследователска дейност в областта на египтологията, все още останаха много открити въпроси, на които хората очакват отговор.