Дори по времето на палеолита е имало йероглифи по скалите и пещерите и до края на Римската окупация на Египет те още се използвали. Учудващото при йероглифите е стадият им на развитие. При тях не става дума за обикновено образно писмо, а за напълно оформено сричково писмо, състоящо се от повече от три хиляди знака. Образното писмо по принцип позволява два варианта за изразяване:

1) с действителен образен шрифт (пиктография), или

2) със символичен образен шрифт (идеография).

«Пиктографията» е непосредствената форма, която използваме още като деца.

Когато например искаме да предадем думите «слънце», «къща», «дърво», ние рисуваме оцветен кръг, квадрат и овал с една линия. Но за абстрактни понятия този начин на изразяване се оказва неподходящ; тук трябва да се намеси «идеографията». Символният образен език днес например се използва в уличното движение, на гарите, летищата или в табелките на занаятчийските фирми. В речниците от миналия век към някои думи дори имаше приложени идеограми, и е интересно да се отбележи, че когато е описвана диалектна дума, към нея бе прилагано изображение на бесилка. Много древни народи — като китайците, месопотамците или мезоамериканците, са наясно с идеографията. Фараоните пък имат фонограми, които могат да пресъздават прости фонетични стойности. Но при примитивните племена на ранния Египет не могат да бъдат открити никакви предшестващи фази, на базата, на които да се е развило йероглифното писмо.

Тъй като в рамките на човешкото развитие вече е имало много образни писма, съществуваше предположение, че и египетските йероглифи представляват някаква образна писменост — първоначално дори и не толкова погрешно, доколкото тя на ребусен принцип съдържа множество картинни изображения. Според Oxford English Dictionary терминът за обозначение на така нареченото «ребусно писмо» идва от френски и първоначално е бил латински превод на «чрез предмети».

Някога френските помощник адвокати играели сатири, които съдържали гатанки в образна форма и в превод звучат «за нещата, които се случват». През следващите 200 години тези занимания намират място в английските и френските детски книги, за да бъде тренирано мисленето на децата. За целта изречението «Видях леля Роуз» е изразено с едно «око», «трион», «мравка» и «роза». С този пример нещо, което трудно се поддава на картинно изображение (сестрата на нечия майка), е предадено просто чрез еднакво звучащи и лесно за рисуване думи, характеризиращи реални обекти — мравка «ant» за леля «aunt».

Фараоните също прибавили специфична особеност в своите йероглифи. За изписване на царското име «Нармер» противно на ребусния принцип, за основа те взели два символа: «нар» («риба» или «огнена факла») и «мер» («длето» или «техника»). Така от две различни срички те образували името на царя.

Още през 1800 година изследователят на текстове от немско-датски произход Георг Густав Цоега (1755–1805) и британецът Томас Янг (1773–1829) забелязали тази фонетична особеност на йероглифите, които обаче били разчетени едва през 1822 г. Въпреки че успоредно с йероглифите се развивали и най-простите форми на «йератическите» («жреческите») и «демотическите» («народни») писмени варианти — независимо от тази съпътстваща писменост, забележителното е, че йероглифите са останали непроменени хиляди години.

Американският лингвист Айгнис Гелб е един от първите изследователи, който представи компетентни схеми за развитието на писмеността. Д-р Гелб е специалист по езиците и писмеността на Близкия Изток към Института по ориентология на Чикагския университет и може да бъде отличен като един от разшифровчиците на анадолското (хетското) йероглифно писмо. Но — подобно на много други експерти по надписите — той не блести с друга особена интелигентност. Не само защитава необичайната теза, че писмеността първоначално трябва да се е развила от някакво «образно писмо», но и както става ясно от следното му изявление, има расистки възгледи:

С изказването си Айгнис Гелб има предвид, че християните първи срещнали Бога и неговия син Исус и едва тогава цивилизацията е стигнала до хората. Християнското общество не допуска никакви други «срещи с Боговете»! Но и фараоните приписват авторството на своето йероглифно писмо на контакта си с Бог. Ние познаваме този Бог като Тот («Джехути»). Легендата разказва, че в древни времена той слязъл от небето с «лотосово цвете» и предал на жреците знанието си. Бог Тот винаги се появява с глава на ибис или в образа на бяла маймуна и на древноегипетски език е наричан «Таати», което значи «светещият». При египтяните той е автор както на астрономията и математиката, така и на играта със зарове и заема мястото си още в началото на Първата египетска епоха. Първото споменаване на Тот ни връща към 8670 г. пр. Хр., когато той създава египетското духовенство («жреците на Тот») и завещава на висшия жрец на фараона «42-те свещени книги на мъдростта» и «календара».

При това египетското общество изглежда е било напълно уредено. Всичко се описвало абсолютно точно в книгите, било то данъци, преброявания на населението или строителни изчисления. Ежедневната работа на храмовата администрация и нейните мистериозни игри също били винаги добре организирани. Всеки храм имал собствена библиотека и личен архив. Там на безбройни папирусни свитъци се отбелязвало всичко за митологията, религиозните ритуали, медицината, геометрията, астрономията и правото. Медицината в древен Египет била силно развита и високо ценена, тъй като много преди времето на Ренесанса фараоните имали книга за човешката анатомия. За съжаление, са запазени само девет медицински произведения. Едно от тях — най-старата книга по хирургия — съдържа точни указания за 48 вида операции. Между тях има картина как още тогава се отваря череп с бургия или длето (трепанация), за да се намали «вътрешният натиск» на главата. Египетската книга на мъртвите, 175, 83–91 също описва подобен начин на отваряне на черепа:

Други папируси съдържат само медицински съвети и изброяват лекарства, които отчасти продължават да се използват и днес — рициново масло, пелин, сода или арсен. Египетските жреци за всеобщо учудване имали дори самозалепващи се лепенки. Поставянето на зъбни мостове, както и използването на кожени презервативи, били обичайни за ежедневието в онези времена. Но всички тези медицински направления са само част от една свещена тайна мъдрост (наука), с която се занимавали единствено жреците с най-висок ранг. Това знание било пазено от по-ниско стоящите. Затова и днешните филолози не успяват да разчетат всички йероглифи. Причината не е само в езиковата структура, но във факта, че определени митологични текстове не са писани за онези, които щели да се занимават с тях хилядолетия по-късно. Тъй като всички предания са и криптографски (кодирани), тези стихотворни текстове биха могли да съдържат освен обичайния смисъл и други твърдения. Ето защо в опитите си да преведат съдържанието на йероглифните изображения в артикулиран език, днешните филолози бързо се изправят пред бариера. От една страна, това е така, защото цялата реалност може да бъде доловена в едно единствено изображение, но и защото описанието на едно изображение на естествен език може да напълни цяла книга. Затова проф. Ерик Хорнунг казва:

Въпреки това по-голямата част от съвременните египтолози пропагандират теорията, че с публикуването на превода на прочутата книга «Розетският камък» през 1882 г. на гениалния френски учен Франсоа Шамполион (1790–1832) всички египетски йероглифи можели да бъдат прочетени. Но въпреки че от разчитането на йероглифите изминаха повече от 180 години, по мое мнение съвременните египтолози всъщност не знаят какво съдържат текстовете. Защото на практика ние дотук познаваме фонемите на около 750 йероглифа. Но съществуват още над 1000 други, за които нямаме, разбира се нашите египтолози също, и най-малка представа!