Но докъде наистина са се простирали знанията на древните египтяни за електричеството?
Още Атанасиус Кирхер споменава в своите текстове намерената в подземните помещения на Мемфис «горяща лампа». Изглежда, че дори в арабската литература споменът за електрическото минало на Египет е избледнял. Ученият Муртади например пише за необикновените светлинни ефекти, които египетските магьосници можели да предизвикват, когато правели лицата си да «светят като слънцето». Много филолози по принцип превеждат египетската дума «tk» като «факел», с което доста опростяват нещата. Цитираният многократно в тази книга швейцарски египтолог проф. Хорнунг е на мнение, че: «tk» освен това може да означава и «лампа»…
Всъщност в храма на Хатор в Дендера има изображения, които моите колеги Петер Краса и Райнхард Хабек интерпретират в съвместната си книга като «светлина на фараоните». Техните проучвания установиха, че трите подземни етажа в храма на Хатор с дванадесетте си крипти не са, както твърдят съвременните египтолози, построени от птоломеите, а съществуват от 3233 година пр. Хр. В една задушна, неосветена камера, висока само 1,12 и широка 4,60 метра може да се види сцена на жреци и помощници, които носят подобни на електрически крушки предмети, свързани с кабели, да изпълняват някаква церемония. И отново египтолозите не желаят особено да интерпретират тези изображения. Основната причина за това е, че използваните в Дендера йероглифни знаци не съответстват на обичайните йероглифи, а представляват някакъв вид таен език. Това означава не само че изобразените тук предмети са уникални, но и използваната тук писменост също е такава.
През 1991 г. египтологът Волфганг Вайткус се осмели въпреки трудностите да преведе този таен шрифт и потвърди най-малкото, че би могло да става дума и за антични «фенери»:
«Мистериозните церемониални предмети със змиите в Дендера абсолютно биха могли да са фенери. Това с електричеството обаче са глупости. […] Дори много пасажи в текста да говорят за някакво цвете, от което излизала светлина, обектите могат да бъдат обяснени напълно египтологически«.
С отговора си за алтернативните «египтологически» енергийни форми, които накарали лампите да светят обаче д-р Вайткус ни остава длъжен. Но електроинженерът Валтер Гарн конструира функциониращ модел на тези мистериозни обекти и твърди, че те функционират с електрически заряд, който възпламенява газовете.
Дали тук отново не беше открит един дял от Забранената египтология?
По стените на храма на Хор в Едфу се намират така наречените «строителни текстове», които съдържат както историята на строежа, така и символиката на всички храмови постройки. Те обаче не описват само функциите на отделните елементи на храма, а на места са доста подробни и казват, че най-старият от всички храмове е построен върху каре с големина 300 лакти в посока запад-изток и около 400 лакти в посока север-юг. И на практика точно храма на Хор в Едфу съвпада с описаната постройка — неговата площ е 300 х 400 лакти!
Планът и строежът на един египетски храм демонстрират множество определени насоки, ако не «правила», на които египетските архитекти се опирали. Така например по възможност лицето на храма било обърнато към Нил, който в техните представи течал от север на юг — дори това да не е точно така (има и извивки изток-запад), така че, когато храмът е на западния бряг, лъчите на изгряващото слънце да проникват във вътрешността на светилището. Въпреки тези особености научната догма признава единствено датировката на строителната птоломеева епоха.
Към споменатите текстове спада и «Свещената книга на храма», която изброява скриновете и свещените места и обяснява тяхното митологично значение. Описаните събития в текстовете от Едфу са дълги и сложни, затова ще ги отбележа само в съкратен вид. Съгласно египетската митология Едфу е мястото, където от сълзите на пра-Бога възникнал човекът. Дори на места текстовете да са объркани и непълни, те дават някои точни данни за истинските строители на първия храм. Те разказват легендата за «седемте мъдреци», които след един прилив излезли от западните води и стъпили на острова. (Африка?) Според легендата те посяли във водата тръстикови пръчки, които израснали в голяма тръстика. Тези свещени господари се приземили във вид на божествени соколи, вследствие на което възникнала новата свещена държава. Така започва историята!
Това не е ли знак, че египтяните всъщност никога не са били автори на собствената си култура?
Разликата между храма на Сокола и по-късният храм на Слънцето кристализира само на митологична основа. Култът към Сокола е свързан с погребения и действия, които имали за цел да върнат страната в онова състояние на свещена простота. Храмът на Слънцето напротив е свързан с абсолютно друга представа, като например с «Мястото на унищожението», където враговете на Ра били убивани. От вътрешната страна на оградния зид на храма в Едфу всъщност пише, че първоначалните строители на храма на практика изобщо не са египтяни:
«Боговете-строители поставиха четирите стени на храма…!»
Тоест тези, които са поставили основите, трябва да са били по-високо развити същества. Текстовете дори стават още по-подробни и разказват за различните задачи на Боговете-строители («Огдоада») по външното и вътрешното оформление. По-нататък се съобщава, че били запланувани ритуали в чест на божествата Тот — в качеството му на «Бог на мъдростта», и Сешат като «Богиня на книгите». Всички церемонии по строителството и освещаването, изпълнявани на свещените места, са записани, както и церемонията по «спъването на въжето». По-нататък текстовете ни информират за думите на ръководителя на строежа Тот:
«Аз направих неговите мерки по дължина да са добри, широчината му — да е точна, всички негови размери да отговарят на нормата, всички светилища да са там, където трябва да бъдат и залите да наподобяват небето«.
От тук става ясно, че специално обучени и почитани като Богове същества са издигнали първият храм на Хор и че египетските храмови постройки отразяват космическите знаци — точно както е смятал астрономът сър Локиър още преди 110 години.
Дали обаче можем, да следваме тези предания дословно?
На места текстовете биха могли да ни изглеждат неясни, но за египтяните те са били от огромно значение! Ако за сравнение вземем храма на Сети в Абидос и го разгледаме в подробности, в първата колонада ще забележим особени йероглифи, които напомнят за модерните технологии на 20. век. Своеобразните йероглифни знаци очертават обекти, които приличат на хеликоптер, танк и подводница. Дори някои интерпретатори се опитаха да обяснят изображенията като насложени йероглифни кръпки, които случайно оформили тези конкретни изображения. Но в действителност тези символи са уникални и не се повтарят никъде другаде в храма на Сети. При едно случайно наслагване на текстове би трябвало поне още някъде да има подобни образи. Обаче такова нещо няма! Забележителна е също така и позицията на носещите колони в колонадата, които несъмнено имат връзка със седемте параклиса на Бога в задната част.
Втората особеност в постройката е «Озирейона», в който според една египетска легенда, би трябвало тялото на Бог Озирис до ден днешен да се намира там.
Още през 1914 г. проф. Едуард Х. Невил от Egypt Explorations Fund стигна до извода, че Озирейона трябва да се е появил в по-стара епоха, в която не била използвана никаква орнаментика, а създателите му са били в състояние да вложат в строежа тежащи над 100 тона каменни блокове. Невил дори заявява, че Озирейона може да се смята изобщо за най-старото строително произведение.
Но тогава кой наистина е построил храма на Сети?
Под третия водопад на Нил (в Етиопия) се намира античната местност Наури, която може да прибави още една особеност по въпроса за строителите на храма на Сети. По времето на управлението на фараона Сети I е изсечена паметна плоча в една скала, която се издига на почти 100 метра височина. Дълго време тя беше неизвестна, преди да бъде открита чак през 1924 година и нейните писмени знаци да бъдат преписани с големи усилия. Разчетените писмени знаци откриха литературно произведение от много части, които — подобно на другите папирусни текстове, авторът е подредил непосредствено една след друга. Освен писанията за доброто отношение на царя към Боговете и другите похвални излияния авторът дава информация (от петия ред нататък) за храма на Сети в Абидос, в който се намират технически интерпретираните йероглифи и Озирейона.