Ако например се опитаме според «информационната система» или «формулата на Адам» да означим светлинния спектър на дъгата според Е. Вил ще се получи: «червено-оранжево-жълто-зелено-синьо-виолетово = K-E-S-I-A-U или числата 9-7-17-4-1-11, „рационалният принцип на земята като светлина на земята“ както и „знание за битието на тъмнината“«.
Това, което на пръв поглед изглежда като някакво езотерично тайно учение след няколко теста се оказва извънредно точно замислена информационна система. Обозначението на първия човек A-D (?) — A-M (синьо-синьобяло) съответно ще има номерология 1-1-5 и ще се чете «център на битието като човек» (планета/земя/родина). На съвременен език ще рече: «екзистенцията на човека в рая».
С тази формула може да се разшифрова почти всяка информация, ако е имало предаване на информация. До известна степен формулата дори съответства на египетски йероглифи — например за египетския знак «D36», който означава «справедливост, истина, право, световен ред», а и «невинност». Тук искам да дам още два примера, които всеки читател може сам да провери с помощта на таблицата. Отначало опитах да използвам формулата за египетските обозначения на йероглифи. Според информационната система на древните понятието на фараоните «Меду Нетер» се оказа с номерология 5-7-11-6-4-13 и със следното съдържание:
«да виждаш духовната истина динамично и чрез действията да я [възприемаш] емоционално».
Мисля, че това е интересно транскрибиране на говорим език, който е записван на хартия (папирус или пергамент). Гръцкото обозначение «ta hieroglyphica», пренесено в системата, дори е още по-резултатно. Тъй като по мнението на Фридхелм Е. Вил информационната система възниква на гръцкия средиземноморски остров Крит и се приписва на минойския народ, «резултатът» на това обозначение може да бъде обяснен единствено с това, че и други гърци все още са познавали тази система и са я прилагали. При замяната получаваме числовата редица 3-7-13-15-14-12-8-103-1, която изразява: «Знанието дойде от самото начало на земята като духовно надмощие за развитието на цивилизацията и за съхраняване на истината за бъдещите поколения«.
Тук недвусмислено виждаме значението на йероглифите в тяхната писмена употреба. Дори за немската дума «Schrift» (писменост) с номерология 17-13-3-4 получаваме смислено обяснение посредством древната комуникационна система: «емоционално изразяване на осъзнатото знание».
Освен това тази система позволява да бъде пренесена върху постройки от всякакъв вид, при които донякъде се предвиждали информационни изображения за бъдещите поколения. Например на основното понятие «пирамида» съответства числото «З», буквата «I» и зеленият цвят. Зелен е цветът, с който рисували Бог Озирис, който винаги е в корелация с разположението на пирамидите в Гиза и със съзвездието Орион. Древните египтяни отъждествявали тази звезда с Озирис единствено, защото виждали в него легендарния приносител на цивилизацията в една отдавна отминала епоха («Сеп Тепи»). След това имаме йероглифа «I», който в превод означава не друго, а «полагане на основите». Числото «З» тук отново символизира триъгълната стена на пирамидата. Ако погледнем какво пише в таблицата, ще видим понятията «начало/започване/съзнание». Следователно всеки триъгълник или външните стени на «пирамидата» означават именно «начало на цивилизацията».
Дали наистина «информационната, система» е първият език на Адам?
В диалога си «Федър» гръцкият философ и историк Платон (427–347 г. пр. Хр.) моли колегата си Сократ (469–399 г. пр. Хр.) да разкаже един стар мит за египетския Бог Тойт (Тот), съгласно който той освен геометрията изобретил и писмеността. Тойт занася своите открития на царя, някой си Тамус, и настоял, че те трябвало да бъдат дадени на всички египтяни. Цар Тамус преценявал всяка негова дума и бил много подозрителен към новото. Но след това изпълнен с радост Тойт казва за писмеността следното:
«Изкуството, о царю, ще направи египтяните по-мъдри и по-паметливи, защото е намерено средството за разума и паметта«.
Но както и преди цар Тамус бил скептичен и имал готов мъдър отговор към египетското божество:
«О, изкусни Тойт, един умее, и то е изкуство, да ражда от светлина; друг да прецени каква вреда и полза то ще донесе на тези, които ще го използват. Затова сега ти, като баща на буквите, от любов казваш обратното на това, което те ще предизвикат. Защото това откритие ще влее заради занемаряването на паметта много повече забрава в учещите души, тъй като в доверието си към писмеността те ще могат да си спомнят само с помощта на чужди знаци, но не обаче вътрешно самите себе си или непосредствено. Ти следователно не си открил средство за паметта, а за спомнянето«.
С други думи това означава: чрез писмеността човекът щял да получи количества информации, но без съответната поука. Той дори щял да изглежда умен, но в действителност да си остане незнаещ. Именно по този проблем се провалят и днешните филолози и лингвисти, когато се опитват да интерпретират древните текстове. Те вече не четат предадената дума, а се опитват неразбрано и безогледно да интегрират хилядолетните сведения в системата на обществото от 21. век.
Трябва ли да се отнасяме към древното знание, което е възможно да предлага обяснение за нашия произход, по този начин?
Най-обширните архиви за нашия съвременен свят се намират в столицата на САЩ Вашингтон. Library of Congress («Библиотеката на конгреса на САЩ») е създадена през 1800 година по поръчка на американския Конгрес и днес заема площ колкото 26 футболни стадиона! Тук се съхраняват повече от 197 милиона предмети, между които впрочем и 30 милиона книги, над 43 милиона ръкописи, художествени репродукции, списания, пътни карти, фотографии, филмови ленти, както и звуко и видеозаписи. Извън това National Archives (Националния архив) на американското правителство пази други 6 млрд исторически документи, които се съхраняват отделно, за да предоставят на поколенията пълно описание на нашите културни завоевания.
Но колко са сигурни подобен род архиви?
Само 12 години след създаването на Библиотеката на конгреса на САЩ голяма част от тази галерия е унищожена от британските войски по време на Американската революция, така че всичко трябвало да се изгради отново. Във всеки случай ако подобни спорове биха се повторили, заради огромната унищожителна сила на съвременните оръжия Library of Congress едва ли би се спасила от разрушение.
И как стоят нещата с културното наследство на нашите предци?
Ако с напредъка на нашите технологии на един историк се дадеше възможност да хвърли поглед зад булото на историята, то целта вероятно щеше да бъде гледката на древноегипетския град Александрия през 300 година пр. Хр.
Когато към края на 332 г. пр. Хр. македонския цар Александър Велики поставя на колене Египет, той бил възхваляван не като завоевател, а като освободител и е провъзгласен за фараон в свещения град Мемфис. От Мемфис царят се спуснал на север към Канопос, най-важният вътрешно-търговски център на западната делта, след това по продължението на брега до рибарското село Ракотис.
Тук той осъзнал, че протокът между вътрешноконтиненталните води на езерото Мареотис и морският бряг предлага идеални условия за пристанищен град. Още преди 3000 години гръцкият историк Омир говори за «сигурни пристанища, където корабите черпели прясна вода, за да отплуват отново в морето».
През април 331 г. пр. Хр. последвало създаването на града според един прадревен магичен ритуал. Границите на града представлявали правоъгълник от тридесет стадия (5549 метра) дължина на изток и седем стадия (1295 метра) ширина на североизток. Античните извори сравняват базовия план на основания град с войнишките наметала («Chalamys») на македонците. Решетообразната улична мрежа беше доказана едва преди двадесет години с помощта на сонди. Там около петнадесет улици с широчина от 30 метра били положени по посока на студения морски вятър — от морето към езерото, а седем също толкова широки улици се спускали в посока изток-запад. В тази решетка били вмъкнати градски постройки като театъра и храма. В интернационалния учебен център Александрия между впрочем се намира и едно от седемте чудеса на света — един грамаден фар, наричан от гърците «Pharos». Както казват той уж бил построен за петнадесет години между 297 и 282 г. пр. Хр. — от гръцки собственик на име Састратос. Но в техническото си «ноу-хау» постройката е много по-сложна, отколкото биха позволили силите на един собственик да я планира и построи. За Александрийския фар арабският историк Ибн Джубаир пише:
