1) Campus Nr.: 57 553 — Абу Танкурах Бахари, 2;

2) Campus Nr.: 60 892 — Гебелет Юсеф, 7;

3) Campus Nr.: 60 893 — Абу Танкурах Бахари, 7.

От особен интерес за изследователите представляват многото мотиви с риби и жирафи, които са основна част и в изображенията на династически Египет. Прави впечатление, че освен абстрактни фигури има и човешки образи, рисунки на крокодили и отпечатъци от подметки. Стилистично изображенията напомнят тези на догоните, към които ще се върнем отново по-нататък в книгата. Но и VIII Германска изследователска експедиция във Вътрешна Африка (VIII. Deutsche Inner-Afrikanische Forschungsexpedition) от 1926 и 1937 г. под ръководството на д-р Робърд Монд веднъж вече спомена за тази местност с петроглифи, но тя потъна в забрава. През 1999 г. Хендрикс разпореди геохимическия и минералния анализ на тъмната патина на нубийския пясъчник от различни места на Абу Танкурах Бахари, при което успя да установи датата на образуването й на около 8000 години пр. Хр. Д-р Ерик Паулисен освен това успя да разчете текстове, които разказват за потопни бедствия, случили се веднъж: около 13000 година пр. Хр. и веднъж около 7000 година пр. Хр.

Що за потопни бедствия били това?

През 1998 г. малко на юг от Тоушка (област в долна Нубия) беше открит нов храм, който е приблизително на 38 км североизточно от Абу Симбел. След изследването на местността около храма от Lawrence Livermore National Laboratory американо-английския екип установи годината на построяване на сградата: около 8700 г. пр. Хр. Така храмът се оказва по-стар от официалната дата на построяване на пирамидите в Гиза. Интересното е, че откриването и на този храм не беше резултат на някакви специални археологически методи на търсене, а по-скоро беше намерен случайно от работници, които копаели напоителни канали в околните полета на Тоушка. Въпреки че храмът подобно на Озирейона в Абидос и храма в долината на Гиза — бил изграден от 100 тонни дялани мегалитни блокове, за разлика от споменатите постройки той съдържа йероглифни надписи, които съгласно днешните учени обаче би трябвало още да не са били изобретени. В тези записки обаче изследователите биха могли да открият детайли за условията по време на потопа в късния плейстоцен, чувствително влияние, върху които оказал и бурният Нил. Текстовете дават точна информация за отдавна отминали епохи и съществуване на много цивилизации, които обаче впоследствие били унищожени.

По мнението на д-р Робърт Моркот 23 потопни бедствия трябва да са сполетели древните жители на тези области. Освен това се разказва предимно за епоха, останала далеч назад във времето, в която все още живеели «Боговете-създатели» и които след «последния» потоп издигнали «свещени надгробни могили» на различни места. Те щели да послужат за основи на бъдещите храмове и да определят положението по звездите.

«Родината на онези предисторически същества» била «един пламтящ остров», който «се намирал в тъмнината на праисторическите води». Най-накрая повечето от тези същества, наречени в текстовете «жители на хоризонта», се удавили. След това било «залято и мястото на Боговете», така че от тях и техните богатства не е останало нищо друго освен каменните свидетелства.

Какво още искат да открият египтолозите в преданията?

Забележително е, че никой учен с репутация не желае сериозно да се занимава с предадените ни от митовете факти. При това щеше да има с какво да се аргументира! Защото още през 1865 г. високо уважаваният професор Алфред Волфхайм де Фонсека сподели впечатлението си от своите многобройни изследвания в областта на митологията:

По време на археологическия сезон през 1998 г. бяха проведени краткотрайни проучвания от DAIK на храма в Тоушка, които успяха да установят дори още по-стар фундамент на храм, върху който е построен «днешният» 10700 годишен храм. Освен това надписите в Тоушка съдържат информации за Бог Тот, според които въпросната постройка трябва да е била построена от него. Става дума за най-старото древноегипетско божество-павиан на древността, което тук е наречено «хезур» и означава нещо като «Големия Бял». Освен това маймунските фигури, открити на водомерните кранове на отточните водни канали, също биха могли да символизират Тот като «Бог на летоброенето». Така тези последни и засега най-стари египетски писмени следи и пластики също доказват, че въпросната дата е съвпаднала с първото явяване на Бог Тот през 8670 година пр. Хр. Ето защо в книгата си «Универсална история на писмеността» лингвистът д-р Харолд Хаарман постави въпроса:

Учените предполагат, че праисторическите ловци поставили началото на писмеността, когато преследвали плячката си, като първоначално рисували по скалите единствено отпечатъци от лапи на преследваните животни. Но е съвсем ясно, че устният език на нашите предци не може да бъде обяснен. Никой в действителност не знае кога и как е възникнал той. През 1956 г. американското списание Journal of Semitic Studies писа:

От Стария завет научаваме, че Бог сътворил първият човек Адам с езикова дарба и със способност да образува нови думи, и така съответно да разширява словесното си богатство. Според преданието този първи език бил загубен след потопа. Един цар на име Нимрод започнал строеж на много висока сграда, което застрашило Небето и живеещите на него Богове. Не става ясно от Библията дали тук става дума за египетските пирамиди. Но библейските Богове, най-високопоставеният, между които бил Яхве, видели делото на хората и решили да действат. В Битие 11:5–8 четем:

Вавилонците наричат града «Етеменанки», което може да се преведе със «съединяващата къща между Небето и Земята». Ако преведем египетското обозначение за пирамида или триъгълник, ще видим, че то звучи подобно: «…място, от което ни напускат».

Ако разгледаме месопотамския зикурат и произхода на това предание, то библейската постройка на Нимрод най-малкото трябва да е имала формата на стъпаловидна пирамида.

През юли 1991 г. стартира изследователски проект на независими американски експерти. Групата от 12 души се състоеше от експерти на NASA, криптолози на ЦРУ, филолози и изследователи на Античността. Оттогава те работят в Египет и Вавилон, в чиито антични постройки се опитват да открият древна, тотална «информационна система».

Но не тази група, а германският езиков експерт Фридхелм Ерих Вил, който повече от 30 години изследва древния минойски народ, благодарение на своята работа откри и дешифрира тази универсална «информационна система». Според Вил именно тази система трябва да е представлявала единният език преди потопа, чието съществуване американският екип предполага и издирва вече от 10 години. Хармонично съгласуваната в цветове, букви и числа «информационна система» според Е. Вил трябва дори да е била езикът и писмеността, дадени от Бог Яхве на Адам в рая, когато Боговете все още живеели в хармония с хората. Ето как може да се представи тази система: