«Парче от картуша на Суфис, издялано в кафяв камък, дълъг 15,24 и широк 10,16 сантиметра«.
На 27 май той най-накрая открива двата царски картуша «Хнум Хуфу» и «Хуфу» в т. нар. освободителни камери и така подкрепи неотменимото авторско обвързване на Голямата пирамида в рамките на настоящата научна догма. Един реномиран египтолог от Британския музей в Лондон, професор Самюел Вирч провери откритието на Вайс и в една своя експертиза го коментира по следния начин:
«Тези титли вече бяха откривани многократно в гробовете на придворните чиновници от времето на IV династия. Единият картуш беше обяснен като „Сауфу“ или „Хуфу“. Друг съдържаше символа на овена от Хнум, „Богът-създател на хората“, чийто символ може да бъде прочетен като „Сене Хуф“ или „Сене Шуфу“. […] Един картуш, подобен на онези в камерата на Уелингтън, беше оповестен от Джон Гарднър Уилкинсън още през 1828 г. като принадлежащ на неизвестен цар. […] Фонетичните елементи, от които той е съставен, вече бяха прочетени от Уилкинсън като „Сене Шуфу“, което той превежда като „Брат на Суфис“«.
Именно това произволно дело беше предприето от Р. У. Х. Вайс през май 1837 г. У. М. Ф. Петри също прави изявление за картушите на Хеопс в своята книга «Пирамидите и храмовете на Гиза», излязла през 1883 г., към което се присъединиха много именити египтолози, като например Камили Гастон Масперо (1846–1916):
«Трябва да се разглежда като катастрофална теорията, че Хнум-Хуфу било идентично на Хуфу«.
Източно от Голямата пирамида, пред по-малките, т. нар. пирамиди на цариците, в пет двойни редици лежат двойните мастаби на синовете и внуците на цар Хеопс. В първата редица се намират мастабите на принцовете «Ка-Ваб» и «Хаеф-Хофу». Последният принц по мнението на египтолозите става цар Хефрен или Суфис II («Хафра»), който уж издигнал втората по големина пирамида. Но може би цар Хефрен никога не е притежавал царската власт, която му се приписва от страна на представителите на научното съсловие. Защото в неговия действителен гроб G 7130–40 — за разлика от пирамидата на Хефрен — всички стени са украсени с барелефи. Така на източната стена на главната зала са изобразени три регистъра с приносители на жертви в памет на починалия. Тук-там принц Хефрен е изобразен заедно с майка си и дъщеря си, които протягат към него лотосово цвете. Тези изображения са своеобразни и странно защо, но напълно отсъстват във вътрешните помещения на пирамидите в Гиза.
Учудващото е, че след като Хефрен на практика притежава огромна пирамида, защо изобщо се нуждае от излишен гроб-мастаба! Единственото интересно нещо от гроба-мастаба за мен е, че при египетското име на Хефрен е спазена «титлата Хуфу».
Но имало ли е наистина много Хуфу?
Тази за повечето египтолози все още провокираща идея на практика се подкрепя от една пирамида в Лишт. Високата 55 метра пирамида (84 метра дължина на основата) се намира от едната страна на хълма Шейх-Абд-алКвърма южно от Дейр ел-Бахари. Въпреки че години наред експертите имаха проблеми с класификацията на тази пирамида, египтоложката д-р Доротея Арнолд успя през 1998 г. да идентифицира строителя на тази пирамида с един цар от XII династия (1991–1848 г. пр. Хр.) — Аменемхет I (1991–1975 г. пр. Хр.). Тази местност на пирамидата древните египтяни наричали «ити тауи» («Хващащата двете държави») и е интересна с това, че тук също съществува един релеф с картуш на «Хуфу». Но египтолози като професор Марк Ленър имат готов отговор:
«Сигурно релефът е дошъл от погребалния храм на Хеопс в Гиза«.
Както дотук можахме да видим, в рамките на Първата династия традицията Хуфу изглежда вече е била дълбоко вкоренена. Моето мнение е, че «титлата Хуфу» би могла дори да изразява «божественото творение», което символизират и пирамидите с троичността Хор/Изида/Озирис.
Освен това цар Аменемхет I не е толкова маловажен за египетската история, а възпитан в традициите цар, който се грижел за древните ценности. Той не само е основоположник на XII династия, но възобновява и разпространява Бог Ра в религията Амон. Тъй като през този период в Египет се ширели чуждите Богове на съседните страни, които дори били толерираше от местното население, цар Аменемхет I създава едно песимистично учение, което предава на сина си Сезострис I. И днес дори се вижда, че стилът на неговата пирамида, според мен, е изкопиран от пирамидите в Гиза.
От основната шахта към гробищната камера става напълно ясно, че преди 3990 години Аменемхет I не е знаел всичко за пирамидите в Гиза, а само е познавал долната част от конструкцията на Голямата пирамида, така че за своята сграда той е използвал единствено модела на долния участък със «скалната камера». Интересното е обаче, че предполагаемата гробищна камера се намира под равнището на подпочвените води и досега това е възпрепятствало египтолозите да проникнат в нея.
Дали там не дреме някаква древна тайна от времето, когато Египет все още е бия управляван от Богове?
Във връзка с това д-р Захи Хауас заявява:
«Много хора вярват, че би трябвало някаква значима култура да предхожда по време сега известните ни египетски династии. В Гиза обаче не бяха намерени никакви находки, нито отделни предмети или парчета от предмети, които да ни навеждат към извода за някаква изчезнала високоразвита цивилизация«.
Наистина ли не са?
В Papyrus Abusir се говори за някаква важна част от пирамидален комплекс, която в древните текстове е наречена «Ра-Ше» («Ra-Sche»). Професор Щаделман интерпретира понятието напълно неразбрано като «царска територия» и за подкрепа прибягва към понятието «sche en per a’aa», което преведено означава «възвишението с енергията на високата къща». Под това трябва да се разбира някаква форма на енергия, която при всички положения има божествен, а не царски произход. Други надписи обаче я споменават винаги във връзка с «планиране», «измерване» и «отваряне» на «Ше» и то с описателни имена като «трона на Боговете», «Ковчега на Боговете» или «Дойката на Боговете».
Откъде обаче идва мистериозното понятие и за кое тайнствено място става дума? Професор Марк Ленър счита, че:
«Ра-Ше е свързващото звено между света на Мъртвите и света на живите, при което градът на пирамидите и сакралната територия се свързват със свещената земя. Следователно Ра-Ше е входът или вратата към цялостния комплекс в долината — храмове, пристанища, канали и пирамидния град. Следователно в Гиза някъде в дълбоката пустиня между долината на Нил и високото плато на пирамидите би трябвало да се намира някакъв град от пирамиди«.
Какво трябва да означава това?
Когато между 1891 и 1901 г. разкопки на Германското ориенталистко дружество под опитното ръководство на швейцарския архитект Лудвиг Борхард проучваше едно дълго време известно под името «Пирамидата в Рига» възвишение край Абу Гураб, под нея беше намерен един голям храм на Слънцето, който по неясни причини се смята за имитация на храма на Ра-Атум в Хелиопол. Цялостната композиция в основата си напомня нормален пирамидален комплекс с храм. Тя разполага с водеща към възвишението алея и с постройка, намираща се на самото възвишение, имитираща позиция на пирамида. Разликата е единствено в това, че върху един квадратен постамент се намира един невисок четвъртит обелиск във формата на подкастрена пирамида. Тази форма на обелиска напомня на един много древен, наречен «Бен Бен» предмет от Хелиопол, чието означение според професор А. Х. Гардинър етимологично може да се преведе като «излъчващия». Според Гардинър този йероглифен знак обаче не символизира непременно лъчите на Слънцето, а «лъчите без връзката на Слънцето».
За шест царе от общо деветте на V династия се знае, че са строили такъв вид светилища, при което всяко е носело отделно име — като «За радост на Ра», «Полето на Ра» или «Хоризонта на Ра». Но единствено две от тези светилища до сега наистина са могли да бъдат локализирани: това на цар Усеркаф (2348–2340 г. пр. Хр.), което след смъртта на Борхард беше разкопано от ученика му Хайнрих Рике, и това на цар Ниусерра (2282–2271 г. пр. Хр.), което самият Борхард проучва основно.
