«Сфинксът би трябвало да се е намирал вече там, преди Хеопс да започне да използва мястото за каменоломна«.
Хайнрих Бругш базира своето твърдение върху надписа на откритата през 1800 година «стела с регистри», според която фараонът Хеопс трябва само да е реставрирал сфинкса. Освен това е странно, че всички спускащи се от пирамидите до храмовете в долината пътища водят по продължението на каменоломните и не са повредени никъде от каменоделците. Фактът е индикация за това, че каменоломните били създадени едва след построяването на тези свещени улици, за да издигнат по-новите «мастаби» и пирамидите на цариците. Това означава, че каменните блокове на голямата пирамида — противно на мнението н съвременните египтолози — всъщност са добивани на друго място, от където са били пренасяни в Гиза. Този факт подкрепя хипотезата за по-голямата древност на сфинкса която френският египтолог професор К. Гастон Масперо през 1900 година обоснова по следния начин:
«В 13 ред на стелата на сфинкса присъства името Хефрен в средата на едно празно пространство […]. Според мен то е указание за разчистването и реставрирането на сфинкса, което е извършено при неговото управление, и следователно повече или по-малко е сигурно доказателство, че по времето на предшествениците му сфинксът вече е бил затрупан от пясъка«.
Както вече Хайнрих Бругш и Масперо също смята, че нито Хеопс, нито Хефрен имат нещо общо с построяването на сфинкса, докато остава възможността да са го реставрирали.
След открития натиск от страна на колегите си той обаче отхвърля своята теория и възприема «новия» възглед, че в «надписа на стелата» не ставало дума нито за свободните съчинения на жреца на храма, нито за копие на по-стар текст. Затова Масперо датира създаването на стелата през 1150 година пр. Хр… Но френският египтолог, както и преди, продължавал да недоумява как така стелата информира за пострадалата от мълния постройка и за това, че след инцидента цар Хеопс лично огледал мястото и щетите. Освен това царят споменава, че по време на събитието също така пострадал и един намиращ се близо до сфинкса многовековен планински явор:
«…когато господарят на небето слезе на мястото на Хорем Ахет«.
Ако ставаше дума за свободни съчиения, щеше да се внушава, че царят не само е реставрирал постройката, но и я построил. Кураторът на Британския музей професор Ърнест А. У. Бъдж през 1900 година е познавал съдържанието на тази стела и въпреки това е на мнение, че:
«Тази невероятна постройка е съществувала дори по времето на цар Хефрен; но може би е още много, много по-стара и произлиза от края на архаистичния период на Египет«.
Самият коментар на професор Джеймс Хенри Брестъд (той е приемникът на Бъдж) от 1905 г. по отношение на своите проучвания за «Бленуваната стела» остава нечут до днес от египтолозите:
«Споменаването на цар Хефрен трябва да се разбира като указание, че сфинксът е произведение на този цар заключение, което е неправилно«.
Не трябва да се учудваме, че тезата на египетския професор Селим Хасан относно времето на създаване на сфинкса, вече не се взема под внимание от египтолозите:
«Извън, обезобразените редове върху гранитната стела IV, която не доказва нищо, не съществува нито един античен текст, който да свързва Хефрен със сфинкса«.
Така днес ни остава само една възможност за решение: ние трябва да изучим геологичните пластове на постройката и да определим нейната възраст. Но и това проучване отдавна е направено!
От векове монументите на платото Гиза са изложени на два различни ерозионни процеса: на вятъра и на водата. Още през 40-те години френският изследовател професор Рене Швалер дьо Любич обърна внимание на очебийните следи от ерозия по тялото на сфинкса и в скалното парче във формата на U, от което той е издялан. Но това, което отсъстваше, бяха солидни научни доказателства, които да подкрепят тази спорна теза.
Геологичните изследвания в началото на 1992 г. на професор Робърт Шок от университета в Бостън показаха, че меките пластове на използвания пясъчник са протрити, вследствие на което са възникнали вдлъбнатини между твърдите скални пластове. Тези вертикални жлебове са се врязали на дълбочина 90–180 сантиметра в скалата, което професор Шок интерпретира като следствие от непрестанни дъждове. Шок пресмята възрастта на сфинкса най-малко на 7000 до 9000 години и при това го нарича «…една доста консервативна оценка».
Освен това всички останали монументи в Гиза са били построени от същия камък като сфинкса. Но само по тази грамадна скулптура и по стените на разрушения два пъти повече намиращ се наблизо храм съществуват тези «водно-ерозирали-следи»!
През март 2000 година професорът по геология прегледа различни шахти и останки от храмове в Гиза, но също така и гробищните камери във вътрешността на Червената пирамида в Дашур. Там огромни каменни блокове са засегнати сериозно от очевидни водни ерозии, хилядолетия преди фараоните да построят пирамидите върху заварените, много по-стари структури.
Потвърждение на тази Теория геологът намира в околността на пирамидите и гробниците в Саккара. Така наречените «мастаби», гробовете от Първата и Втората династия, и съгласно официалното научно мнение издигнати съответно няколко века преди сфинкса, не показват никакви следи от ерозия, причинена от вода! За Шок с това случаят се изяснява: цар Хефрен не е строителят на сфинкса; той само е ремонтирал този монумент или в най-добрия случай го е преобразил, което би обяснило името му на стелата, която беше намерена в близкия храм — и която египтолозите считат за доказателство за неговата инициатива. Вследствие на това сфинксът, както се доказа, е бил построен най-малко 2500 години преди Хефрен да се възкачи на престола!
Американските геолози д-р Дейвид Коксхил и д-р Колин Рийдър от университета в Лондон междувременно потвърдиха констатациите на Шок. Но египтолозите не се впечатлиха много от това. Професор Шок коментира резултатите от изследванията си спрямо египтолозите така:
«Ако моите резултати са в противоречие с теориите на египтолозите, което засяга началото на цивилизацията, то може би е дошло времето те да преосмислят теориите си. Аз не твърдя, че сфинксът е бил създаден от жителите на Атлантида, от марсианците или от извънземните. Аз следвам единствено научни познания и те ме доведоха до заключението, че сфинксът е бил там много по-рано, отколкото се приемаше до сега«.
Изказването на Шок промени плановете на директора на Германския археологичен институт в Кайро професор Райнер Щаделман. В крайна сметка през март 1997 г. той каза за изследванията на геолозите следното:
«Един американец, автор на специализирана литература, Джон Антъни Уест, и един геолог, Робърт Шок, откриха, че ерозията по тялото на сфинкса не е предизвикано от вятъра и пясъка, а от обилни валежи и от чести порои…»
Въпреки че междувременно много геолози от САЩ, Великобритания и Франция се присъединиха към теорията на Робърт Шок, опитни египтолози като професор Щаделман надменно и високомерно твърдят, че това били само «открития». Но тъкмо самият професор Райнер Щаделман по време на своята повече от тридесетгодишна кариера като египтолог беше голям «откривател», чиито виждания и теории най-често трябваше да бъдат коригирани от неговите колеги! По въпроса високоуважаваният професор по египтология Селим Хасан съвсем открито заяви:
«Дали сфинксът трябва да изобразява Хеопс или Хефрен, това, както и преди, не е ясно«.
Най-новата теория, която е във връзка с това твърдение, е възможността сфинксът да води началото си от някой съществено по-древен и неизвестен цар. Именно новото поколение египтолози показа например, че някои особености като физиономичния тип на пластиката и отметнатите назад краища на кърпата за глава говорят за възникване в по-дълбока древност. Също така очевиден факт е, че предните лапи на сфинкса с течение на времето не само са били многократно реставрирани, но и че са били издигнати от самото начало.
