Отново случайност?

При всички дълги варианти на първата описана отсечка, измината от Ра, без изключение винаги се споменава числото 309 «джетру-нетер» (JN), докато късите варианти в гробницата на Сети I и Рамзес II се различават, съответно — 2 х 480 JN и 100 + 90 JN. Абсолютното преодоляване на отсечката от 429 «jtrw.ntrw» в стиховете се съпровожда от израза «hm.t sn.t psd», който може да се преведе като «светлинно отдалечаване без светлина и лъчи». Това означава, че в случая не става дума, както твърди египтологът Кристиян Лайц, за движението на Слънцето, а именно за онези «божествени мили», които по мое мнение могат да бъдат идентифицирани като «светлинни години» и с които древните Богове измервали разстоянията в пътуванията си през звездния космос. Разстоянието до местоназначението «Вернес» съответно възлиза на 429 «джетру-нетер», което е точно 8,54 светлинни години. Този резултат е приблизително равен на междинното пространство между Земята и системата Сириус, чиито стойности според нашите астрономи варира между 8,4 и 8,7 светлинни години. Вторият и третият час в Амдуат освен това говори за «хора-земеделци на Вернес» и за това как от Сириус се връщат отново на родната си планета: «След пребиваването във Вернес яру на Ра гребат в тези селения 309 + 120 джетру-нетер. По този начин картините на подземното се отразяват в скритото на Дуат. […] Началото на писанието принадлежи на Запада, жертви им се правят едва на Земята«.

Ако изтълкуваме един пасаж от Книга на мъртвите, според който дължината на подземния океан е 1000 «джетрунетер», странно, но получаваме положението на нашата Слънчева система по отношение на външната й граница с нашата галактика.

Според египтолога д-р Ян Асман египетските жреци-учени дори имали понятие за персонификация на времето:

Защо това древно знание просто се игнорира от по-голямата част египтолози?

На 10 и 11 април 1998 г. в Берлинския Residence & Congress Hotel ESTREL се състоя Първият международен конгрес по Забранена археология, в който взеха участие 23 специалисти от различни области на науката. Освен представителите на науката към отбрания кръг активни участници с интересните си доклади се включиха и известните популяризатори на науката Ерих фон Деникен и Йоханес фон Бутлар. Също така бяха поканени професор Дитрих Вилдунг, директор на Германския археологичен институт (египтология) в Берлин, както и неговият заместник Карл Хайнц Призе. Тези господа обаче имаха основателна причина да избягват неудобни въпроси и не можеха официално да вземат участие в научния обмен. При това трябва да се знае: има различни нива на археология. Първо, има такава, която с метла и лопата прави разкопки — т. е. полева; има и друга — вторична археология, настолната, която се занимава с оценяване на находките и работи по надписите. Съществува и една различно ниво, така наречената «забранена археология», която е толкова секретна, че дори и международните факултети и археологическите институти не знаят почти нищо за нея.

Някои от посветените в нея се срещат в сезонните ваканции на предварително уговорени места и обсъждат появилите се куриози и находки, на които търсят обяснение. На една такава среща през септември 1996 г., в която участвали единадесет археолози, се обсъждал странен случай от околностите на Мемфис.

Още през 40-те години при въздушни снимки беше локализирана особена находка на 1100 км югозападно от платото Саккара. До 1995 г. египтолозите проявяваха нищожен интерес към това място. Но при проучването на земята от Stanfort Research Institut (SRI) под ръководството на професор Марк Ленър беше открито второ плато с размери 800 х 400 метра. Археолозите можаха да докажат, че на това място някога трябва да е имало каменна постройка двойно по-голяма от пирамидата на Джосер и построена още преди нея от «камък». Въпреки че новооткритото плато за разлика от Саккара няма надземни постройки като пирамиди или храмове към него бе проявен особен интерес. Защото, както изглежда, там има само един ареал от 320 000 кв. м. площ и очертаното от него плато. Директорът на Саккара д-р Мохамед Хаграс нарича това място «Гизр ел-Мудир», което означава приблизително «голямата крепостна стена». Ако обаче човек разгледа тази местност с далекоглед, надлъж и нашир няма да забележи нищо друго освен пустинния пясък. Още по-странното е, че освен археолози, от това място се интересуват египетските военни и NASA. Първоначално д-р Ян Матюсън от Nationalen Museen Schottlands започна нови проучвания с техника, използвана при петролни сондажи. Но след 1997 г. на мястото повече не се забелязват археолози. Вместо тях — само войници, които освен това поеха управлението над местността.

Но с каква цел?

Въпреки че вече се бяхме споразумели за цената, сателитните снимки, които поръчах в началото на 1998 г. чрез бюрото на д-р Дех, до днес, без всякакво обяснение, липсват. А египетските власти отказаха да ми издадат пропуск с изследователска цел за месец август 1998 г. Обяснението простичко гласеше, че това било зона на военен периметър. Въпреки че египетските военни още в началото на 1996 г. официално освободиха забранените територии около Дашур и Саккара.

Какво толкова тайнствено обаче би могло да има в този каменен фундамент?

Факт е, че изследователската група със съдействието на военните издигна на границата на платото хангар, в който беше създадена съвременна лаборатория, както и телекомуникационен център. Освен това, от сигурен източник зная, че в Гизр ел-Мудир е намерено подземно съоръжение с храмови колони, оборудвано с модерно изглеждащ хидравличен механизъм, който без съмнение не е дело на египтяните.

Какво трябва да означава всичко това?

Възможно е 2000 годишният Папирус 604 на Британския музей в Лондон да съдържа отговора. От него научаваме за събития, които трябва да са се случили преди 3500 години. В тази легенда младият жречески син Си-Осир води баща си Сети Хаемвес (син на Рамзес II) в подземния свят, намиращ се западно от Мемфис. Наистина повече от една трета от текста е загубен, но на базата на фрагменти на друг един папирус смисълът може да бъде проследен: и така, един образован мъж; някога полудял по Магическата книга от златния сандък на Бог Тот. В тази книга имало два афоризма. Когато човек прочетял първия, омагьосвал небето, земята, подземния свят, планините и водите. Когато прочетял втория афоризъм, то той в подземното царство можел да приеме своя земен образ. След продължително търсене Сети Хаемвес успял да намери това тайнствено място, което било снабдено с божествени «стълбове-Иби», но не успял да открие тайнствения златен съндък, в който се намирала книгата.

Дали древният текст с «Иби» има предвид… хидравлични колони?

По-нататък папирус 604 разказва как момчето Си-Осир заедно с баща си по-късно отново пристигнали на същото място, западно от Мемфис. Така те се озовали в подземна сграда «със седем големи зали». Било подобно на фабрика място, в което имало големи колела и въжета, «задвижвани от хора». Освен това в приказна форма се разказва и за «срещи с Боговете», при които Боговете определяли задълженията на хората. Тук за пръв път подземния свят е описан като място, до което човек може да стигне още преди смъртта си. Освен това мястото, което човек можел да напусне по всяко време, този път не се намирало в областта Дуат, а западно от Мемфис. Възможно ли през 1995 г. SRI да е открил точно това място?

И защо въобще нашите учени практикуват Забранената египтология?

Дали от политически или мирогледни съображения? Защото всеки сериозно ангажиран с работата си египтолог, който се впечатлява от особения живот на Тутанкамон, който първоначално се казвал Тутанхатон и чийто чичо Аменофис IV и леля Нефертити същевременно били и негови тъст и тъща, би постъпил добре, ако разгледа още веднъж задълбочено скритите причини на това, което се е случило.