Както вече казах, научният свят смята, че тези «книги» от своя страна са версии на по-стари базови произведения на древни текстове, които разказват за небесното пътуване на Ра и според по-късни извори обрисуват благия задгробен живот на поклонниците на Озирис. В случая научните теории на нашите египтолози обаче не обръщат внимание на «магическите» аспекти в текстовете. Загадъчното «око на Хор», в което ставало пътуването, е самостоятелен предмет, един обект, в който царят влизал и чийто цвят се изменял от син в червен. Говори се също така за самозадвижване на обекта и за врати, които се отваряли сами. В подземния свят, обитаван уж само от духове, се споменават и подпори на мостове и медни кабели. Освен това древните египтяни вярвали, че между Земята и Небето била разпъната огромна мрежа, в която царят с ладията можел да се оплете. За да избегне тази опасност, той използвал знанието си за отделните елементи и за взаимовръзките им в мрежата.
Защо обаче в текстовете се говори за цар, възнасящ се към Небето, когато преображението го отвежда в подземния свят?
Всички стихове намекват, че в пътуването си през Дуат умрелият цар в действителност изминава старият път на Боговете. Следователно възниква въпросът дали в нашите съвременни представи тези текстове не са някакви фантазии, превърнали се в митология, или пък са описанията и преображенията на едно симулирано пътуване, което някога Боговете наистина предприемали? При всички изображения Бог Озирис играе първостепенна роля.
Озирис е гръцкото означение на Бога от Нил Ас-Ар, който древноегипетските автори изобразяват седнал на трон или като око. Първоначалният смисъл на това изображение обаче с течение на времето бил изгубен. От по-нови текстове във всеки случай знаем, че това божество винаги е свързано със съзвездието Орион. Британският професор по египтология Ърнест Алфред Уолис смята, че:
«Древните египтяни в действителност знаели за първоначалното значение на името „Ac-Ар“ толкова малко, колкото и ние днес. Освен това те не са имали по-добри източници от нашите, за да получат информация«.
Женският вариант на Ac-Ар е Ac-т, в основата, на който по всяка вероятност лежи същата представа. Ac-т не е някакъв обичаен образ като Богинята Изида, която от самото начало е във връзка с двойната звезда Сириус. В случая е интересно, че народът Бозо, живеещ в западна Африка нарича невидимия за човешкото око спътник на Сириус «Сириус В» — «звездно око». При древните египтяни е съвсем типично Озирис (Орион) да бъде съпровождан от Изида (Сириус), при което жреците наричали Озирис както казах — по неизвестни причини «око». Освен това Бозо апострофират Сириус като «седящ», при което «мястото», респ. «трона» е йероглифният знак за Изида. Всичко това случайност ли е?
Що за тайна се крие зад това древно завещание?
Гръцкият философ Плутарх (46–122 г. сл. Хр.) в глава 41, 61 на своята «Peri Isidos» пише:
«Под Анубис се разбира хоризонталният кръг, който отделя невидимата част на света — те я наричат Нефтида — от видимата, на която дават името Изида, и тъй като кръгът докосва както царството на светлината, така и на сянката, може да принадлежи и на двете, от което идва тяхната представа за подобието на Анубис и кучето, защото забелязали, че кучетата бдят както през деня така и през нощта«.
Вероятно Плутарх описва астрофизичните свойства на системата Сириус, за които неговата съпруга — египетска магьосница — сигурно му е разказвала. Американският ориенталист Робърт К. Г. Темпъл коментира казаното от Плутарх по следния начин:
«Човек може да приеме описанието като описание на системата Сириус, но въпреки това тук се натъкваме и на опит да бъде изяснен символът на кучето, който винаги ни отвежда към Сириус, защото винаги се е казвал „кучешката звезда“. […] Когато в египетските текстове се заговори за Сириус почти без изключение става дума и за небето и дори за небесни пространства, които описват като водни и растителни: може би указания за водните планети на Сириус?»
Когато разглеждаме небесните пътища описани в древноегипетските книги за подземното царство, техните съответствия обикновено могат да бъдат намерени в земните пътища. Както Нил за египтяните представлявал основна транспортна артерия, по същия начин в млечния път те виждали «подземния световен поток», който ладията на Ра трябвало да премине, за да стигне до своето местоназначение. Най-точният път на ладията описва «Амдуат», който освен това е единствената книга за подземното царство, с оригинално заглавие: «Текст за скритото пространство». Освен това тя е първата изцяло илюстрирана книга, в която текст и картина образуват единство — текстовете навсякъде обясняват картините. За Амдуат проф. Е. Хорнунг пише:
«Изчерпателните уводни страници изтъкват „знанието“, което книгата предава, при което обещава „девет пъти“ (на египетски — „много пъти“) „знание“ за отвъдни феномени; така тя дава цялостна представа за съдържанието на Амдуат«.
Египтологията освен това предполага, че Амдуат всъщност описва пътуването на Бога на Слънцето през дванадесетте часа на нощта — от неговия залез до сутрешния изгрев. В него учените виждат единствено религиозен трактат, който въвлича починалия божествен цар в ежедневното движение на Слънцето, въпреки, че и в този случай Хорнунг признава:
«Времето се явява като безкрайно лъкатушещо, оцветено в синьо змийско тяло, заобиколено от дванайсетте часа на нощното пътуване, които тук са изобразени с женски фигури, но в текста се споменават и като 12 змии«.
За Озирис Хорнунг казва:
«Озирис е споменаван постоянно и многократно е рисуван, но той остава напълно пасивен и в целия Амдуат не взема думата«.
Целта на петия час от пътуването се нарича «Вернес», селение на Озирис, което се намира на 429 божествени мили от Земята в «скритото пространство» («подземния свят»).
По-нататък стиховете обръщат внимание, че по време на цялото пътуване се приема само вегетарианска храна и че екипажът на кораба от увити в черно мумии оживяват след «кацането»:
«Ра им извика: когато ви намерих бяхте за оплакване, и телата ви бяха се затворили над вас. Но ето, че вдъхнах дихание в ноздрите ви и отредих вашето преображение«.
Професор Хорнунг интерпретира това място от «Книгата на портите» в «Нощното пътуване на Слънцето» като «възкресяване на мъртви»!
Защо обаче мъртвите трябвало да вземат със себе си храна и преди всичко да възкръсват?
Отговорът е, че пътуващите персони, които Ра придружавал до Вернес, вероятно не са били никакви мъртъвци, а хора, опаковани в «Ах», които предприели една неразбираема за днешните египтолози космическа одисея! Въпреки предложението на Ерик Хорнунг, че «…„Ах“ е обвивката, в която мъртвецът можел да продължи да живее като цялостно същество, изхождайки от смисъла на думата — нещо като „светлинен дух“…», научният свят продължава да го интерпретира като «религиозна ерес». Но както древните египтяни под «долу» разбирали «горе», така с думата «Ах» те описват нещо друго: те означават някаква «обвивка», която за днешните астронавти би представлявала космическия екип. По време на пътуването през «небесния свод» въвеждали хората от ладията в сънно състояние. Вероятно оттук по-късно възниква култът за мумификация. Защото само «яру» («божествените гребци») — които отговаряли за правилния курс — си запазвали правото да останат будни по време на пътуването. Но накъде води тази космическа одисея? Понятието «джетру-нетер» («jtrw.ntrw»), превеждано от египтолозите като «божествени мили», преведено правилно всъщност означава дословно «светлинно отдалечаване». Подобно по смисъл е използваното днес от астрономите понятие за определяне на космическото пространство и при определяне на разстоянията между звездите — «светлинни години». Светлинната година е отсечката, която един светлинен лъч изминава за една година при скорост 300 000 км/сек. (9,46 билиона километра). Като мярка за отдалечаване днес, разбира се, е приет «парсекът» (паралакс-секунда), който е равен на 3,26 светлинни години. Но иззад древноегипетското обозначение «джетру-нетер» се крие астрономическа мярка, според която един «джетру-нетер» е равен на 189,2 милиарда километра. Сборът от 50 египетски «светлинни отдалечения» («джетру-нетер») следователно е равен на една светлинна година, което е точно 9,46 билиона километра. В тази връзка е интересно и това, че космическата стойност 189,2 разделена на един египетски лакът, равен на 0,525 сантиметра, дава точно 360° и 38 минути на хемисферата.
