Как обаче правилно да разтълкуваме тази загадка.
Със започването на ранния Ренесанс европейските катедрали били строени във формата на кръст и по всички антични правила олтарите били обърнати на изток. Ето защо главният вход бил на западната страна, в основата на кръста, което означавало, че вярващите, които влизали в храма, ще се движат в източна посока. В християнските църкви това символизира възкресението на Исус: Строителите трябвало да се придържат към тези религиозни изисквания и така спазвали християнския канон. За целта те си служели с геометрия и математика, за да изразят по символичен начин литургичната функция на християнския култ. Отделните архитектурни елементи на църквите открай време притежават дълбок религиозен смисъл. Куполът на църквата изобразява описания в Стария завет небесен свод, а олтарът символизира върха на Христовия кръст. Както предстои да видим в глава шеста, тази традиция на «наблюдаващата астрономия» ни връща в мегалитната епоха отпреди 15000 години.
Също и при древноегипетските храмове принципът на свещената геометрия бил строго съблюдаван. Но това едновременно означава, че древните постройки не казват нищо за целта и функцията на съответните монументи. Ето защо задачата на всеки изследовател е да открие символичното значение на един такъв проект и неговата връзка с култовата обредност.
Тогава какъв трябва да бъде подходът?
В началото на 1999 година в местността Бахария, на 345 км от Кайро американска археологическа група попадна на цяла долина с мумии. Куриозното в случая е, че това гробище с хиляди мумии не беше открито от учени археолози, а от едно магаре, чиито преден крак случайно пропаднал в дупка, оказала се проход към гробището. Египтологът д-р Захи Хауас, който през 1999 г. се спусна в гробницата на египетските висши сановници, споделя:
«Не можех да повярвам, че съществуват толкова запазени мумии. Очите на някои от тях ме гледаха така, сякаш все още бяха живи«.
Естествено Хауас не е могъл да прецени състоянието на всички мумии, но както установил при по-нататъшните си наблюдения, те съвършено се различавали помежду си, което накара египтолога да ги сравни с фантастичните мумии на Холивуд:
«Някои мумии, които бяха увити единствено с ленени кърпи ми напомниха за онези, които показват холивудските продуценти«.
Отговарящият за това откритие египтолог проф. Леонард Леско от университета Браун в Роуд Айланд в случая дава напълно недраматично обяснение и датира на приблизително 2000 години всички мумийни находки.
«Това е най-значителната находка на мумии от тази епоха. Те означават толкова много, тъй като гробището беше все още непокътнато. Докато Тутанкамон и Рамзес били погребвани в монументални единични гробници, тук става дума за гробници на висши служители и заможни земевладелци!»
Още преди 500 години арабският лекар Абдар-Рахим Ал-Каизи в 20. глава на «Хитата» дава информация вероятно за същите мумии и за такива, които е видял в околностите на Хеопсовата пирамида. Ал-Каизи при това описва тайнствено място, където имало натрупани едно върху друго огромно количество необикновени мумифицирани тела. Той впрочем разказва, че кожата на тези мумии, за разлика от останалите, била «от жилава кожа», поради което въпреки хирургическите интервенции, които извършил, той не успял да отдели техните крайници. Абдар-Рахим Ал-Каизи категорично не дава информация за хора, а за човекоподобни същества:
«Техните тела приличаха на нашите, но не бяха високи на ръст. Нищо не беше паднало — нито косъм, нито друго нещо от телата им. Между тях нямаше нито един старец, нито един с побелели коси«.
Какво имаше предвид д-р Захи Хауас, сравнявайки долината с мумиите с Холивуд?
Религиозните ритуали, изпълнявани след смъртта на египетски сановници или царе, в действителност представляват ритуали на прераждането. Някои ги наричат «ритуали на Озирис»: защото след смъртта си царят се отправял към Озирис и се възнасял в неговото небесно царство, намиращо се в съзвездието Орион. По въпроса проф. Ерик Хорнбург пише в «Египетските книги за отвъдното» следното:
«„Дуат“ още не може да бъде приравнен с подземното царство, а се отнася към небесните пространства«.
Затова в смъртта на човека египтяните не виждали края на живота, а момент на преход към място, където човекът можел да запази своята индивидуалност. Друга съществена част на ритуала е раждането на новия цар като Хор, който, от своя страна, също корелира със звездите, както показва текстът от пирамидата 632, d:
От своя страна Сопдет не е малко съзвездие като Сириус, за което ще чуем и други разни неща. Защото в най-старите религиозни афористични сборници, като тези от текстовете на пирамидите или тези от записаните на папирус книги за мъртвите, древните египтяни са ни завещали знанията си за тази двойна звезда.
Какво обаче представлява Египетската книга на мъртвите?
В зората на египтологията преди всичко проф. Карл Ричард Лепсиус (1810–1884) нарича този афористичен сборник «Библията на древните египтяни». Книгата на мъртвите всъщност е нещо подобно на молитвеник, в който са запазени афоризмите на писателите Хунефер, Ани и жрицата на Амон — Анхай. Отделни афоризми били полагани в гроба заедно с мъртвеца като ги поставяли или в саркофага, или просто ги завивали в превръзките на мумиите. Целта на тази манипулация била по време на пътуването до подземния свят (Дуат) мъртвият да намери верния път до своето местоназначение «Вернес». В Книга на мъртвите, състояща се от 190 части, се съдържат и указания, които ориентирали умрелия при прекосяването на различни области от «скритото пространство». От текстовете на пирамидите знаем, че за пътуването си обожественият цар трябвало да има при себе си ритуална храна за пет хранения. Свещеното ядене се сервирало по време на три престоя в Небето и на два престоя на Земята. За храненето на Земята отговаряли жреците хенту. За целта била провеждана «церемония по отваряне на устата» на царските скулптури в петте ниши между външния и вътрешния храм на пирамидата. Всяка от тези статуи олицетворява някакъв аспект на царя.
Според твърденията на папируса Абусир средната статуя изобразява царя като Озирис/Орион, а двете крайни статуи символизират двете части на Египет (долен и горен). Значението на четвъртата и петата скулптура все още не е разгадано от египтолозите и за момента е напълно неясно, както твърди американският египтолог проф. Марк Ленър:
«Ние не знаем какво трябва да изобразяват четвъртата и петата статуя във външния и вътрешния храм!»
Личното ми мнение е, че четвъртата и петата скулптура, както и средната, са свързани с небесните събития. Те са божествените звездни връзки Орион/Озирис/Асар, Сириус/Изида/Сопдет и Алдебаран/Ра/Сетех. Във връзка с обичая жреците хему-Нетер извършвали специален ритуал, в който напълвали една кана със светена солена вода, обикаляли и ръсели с нея около пирамидата. Тази церемония жреците наричали «пътят около пирамидата на хему-Нетер». За целта двама хему-жреци излизали през южната врата на вътрешния храм и се връщали през северната врата. По мнението на нашите египтолози това обикаляне по часовниковата стрелка символизира движението на небесните тела. Връзката с отвъдното на тези звезди египтолозите забелязват в 75 изображения на подземните аспекти на Озирис, които картинно са изобразени в гроб KV 17 на цар Сети I. При това всички текстове с афоризми отново са посветени на Тот, Бога на писателското изкуство. Те били записвани дори и в Новото царство, въпреки че традицията достига чак до зората на древен Египет. Понятието «книга на мъртвите» всъщност е въведено от Лепсиус, който освен това по съвсем случаен признак разделя книгата на отделни части. През 1886 г. неговият швейцарски ученик д-р Хенри Невил събира всичките 1844 известни афоризма в книгата «Египетска книга на мъртвите от XVIII до XX династия», която и до днес си остава най-авторитетно издадения текст. Книгата на мъртвите обаче е разпространена и под имената «Книга на слънчевата Литания», «Книга на портите», «Книга на скритото жилище», «Книга на диханието» или «Книга за това, което е в Дуат».
