През януари 1907 г. британският археолог д-р Едуард Еъртън открива една разрушена от вода недовършена гробница (KV 55) в Долината на царете. Тъй като картушите били разхвърляни навсякъде археолозите първоначално предположили, че открили гроба на царица Тейе, защото очевидно ставало въпрос за женска мумия. След като обаче предварително припознатите като женски белези, специално тазовата област на скелета, били сравнени с пластики на цар Аменофис IV (Ехн-Атон) тогава изследователите решили, че са разпознали мъртвия цар-еретик. Решението се базирало изключително на това, че по-новите изследвания изглежда защитават предположението, че той е страдал от «синдрома на Бабински» («Distrophia adiposgenitalis»). При мъжете болестта протича със закърняване на външните и вътрешните полови белези. Но едно по-точно чуждо изследване под ръководството на проф. Джефри Мартин междувременно предположи, че мумията вероятно е тялото на Семенхкар. Преди обаче изследванията да могат да бъдат завършени, трупът заедно със саркофага изчезна за около седемдесет години.
В края на 2 000 година берлинчанинът д-р Ролф Краус намери първата отправна точка за обяснение на безследното изчезване на мумията. За нейното «укриване и кражба» д-р Краус обвини проф. Дитрих Вилдунг и съпругата му д-р Силвия Шоске. Както твърди Краус, от 1971 г, мумията била неофициално притежание на Археологическия музей в Мюнхен. Тя стигнала до музея по черни канали и с криминални машинации.
Единствено, защото д-р Ролф Краус някога заемаше поста на Вилдунг и вместо него от Берлин поканиха мюнхенския професор, между двамата съществува някаква връзка. Само благодарение на това обществеността успя да научи нещо за машинациите на археологията, за които Краус казва:
«Вилдунг не иска да предизвиква никакви напрежения. Съвместната работа с него никак не беше лесна. Но това поведение ще има последици«.
Но какво беше особеното в тази мумия? Извършените междувременно кръвно-групови тестове, изследвания на тъканта и измервания на черепа показаха, че относително неизвестния Семенхкар би могъл да се окаже брат или полубрат на Тутанкамон. За да могат да се получат по-точни резултати, през есента на 2 000 година египетският мумиен експерт проф. Искандер поиска ДНК-тестове и получи съгласието на египетското Ведомство по антична култура. Директорът на това направление д-р Габалах Али Габалах подписа няколко договора за провеждане на ДНК-тестове с японски университети във Вадзима и Ногата. Малко преди тяхното провеждане обаче цялото начинание беше прекратено без никакъв коментар.
Каква беше тази внезапна промяна в намеренията?
Вероятно е свързана с ислямското население на Египет и с дългогодишните проучвания на проф. Вилдунг! Дори резултатите на Вилдунг да не са официално признати, защото са придобити нелегално, въпреки това те си остават част от египтоложкото знание. Филологическите изследвания на саркофага всъщност не само показаха роднинска връзка между Семенхкар и Тутанкамон, а дори че тази мумия вероятно се отнася до библейския «Аарон»! Според енциклопедията на International Bible Students Association в Ню Йорк Аарон е роден в Египет и е по-големият с три години брат на Мойсей. Въпреки разликата във възрастта, Аарон служел на Мойсей като «уста» (Атон=Ра=уста?) и бил този, който докарал на царския двор на фараона десетте беди (Изх. 7:1,7 и 7:9 — 12,19,20).
Как трябва да разбираме всичко това?
Британският египтолог д-р Питър Клейтън всъщност нарича наследника на Ехн-Атон не Тутанкамон, а Семенхкар:
«Формално наследникът на Ехн-Атон бил Семенхкар, може би по-младият брат на царя…»
Доскоро египтолозите изразяваха мнението, че титлата «нефер-нефру-Атон» се отнася единствено до съпругата на царя — Нефертити. Както египтологът д-р Юрген фон Бекерат откри, тази титла обаче е прикачвана «винаги само към мъжки имена». За разлика от мнението на д-р Ролф Краус относно фараонската титла «анхет-хепрур» Бекерат смята:
«Противно на възгледа на Краус, който в случая иска да разпознае Мерит-Атон, нейното изображение достатъчно ясно говори за положението й на съпруга на Семенхкар; в египетската представа не е възможно една жена, която веднъж е била „фараон“ с всичките божествени аспекти, по-късно да изпадне в „земно“ положение на съпруга на царя«.
Следователно този цар, както и Аарон и Мойсей, трябва да е управлявал заедно с царя-еретик, при което дори надживял Ехн-Атон с три години. Така според мен разликата във възрастта, дадена в Стария завет, е заимствала от прочутия пророк. Юрген фон Бекерат всъщност забелязва и нещо друго:
«Изглежда че Семенхкар трябва да е надживял Ехн-Атон, дори и за кратко време. Тогава трябва да е променил името си „Семенхкар“, което по всяка вероятност е било истинското му рождено име и което като нефер-хепрур е носил като съ-регент на Ехнатон«.
Кой в действителност е бил библейският пророк Мойсей?
На една друга среща на «Забранената египтология» през ноември 1997 г. ставало дума за находка в Калабша, намиращ се в близост до язовира Насер. По информация на изследователя и научнопопулярния журналист Манфред Димде един египетски археолог открил двоен гроб на царя-еретик Аменофис IV и жена му Нефертити. Малко особеният фараон Аменофис IV, за който някои египтолози дори смятат, че е жена, по време на своето 16 или 20 годишно управление премахва всички древноегипетски Богове, оттогава се нарича «Ехн-Атон» и заповядва валидността само на един Бог — Атон. След това се отказва от престола си в Тебен и на 220 км северозападно от него създава «Ахет-Атон», днешният Тел ел-Амарна. С това фараонът се опитал да промени древната геодезична система на Египет, с което моментално настроил жреците срещу себе си. Това много напомня за демонстрацията на сила на Аарон и Мойсей пред «високия дом» («фараона»).
Иначе защо след кончината на Ехн-Атон граничните камъни на новопостроения град до Тел-Амарна били потрошени?
По мнението на днешните египтолози без въведения от Ехн-Атон монотеизъм не би възникнало вярването в извънземни същества. Германският историк Леополд фон Ранке (1795–1886) разбрал това още през 19. век:
«В традицията на племенния природен култ не може да има никаква история за човешкия вид. Тя добива очертания едва чрез монотеизма, който се откъсва от този природен култ«.
Дали наистина историите за пришълци започват едва преди 3500 години?
Както видяхме дотук, отговорът е категорично «Не!». Защото освен новата вяра само в един единствен Бог цар Ехн-Атон въвежда и нова визия, която заимства от старите архивни записки: още в детска възраст деформирали главите на всички от царската фамилия и ги подготвяли за новите религиозни представи. За целта поставяли детските глави в специално направени менгемета, за да може черепът да бъде контролирано деформиран по време на растежа. Единствената причина за това мъчение било желанието човекът да онагледи своя непосредствен божествен произход.
Какво толкова тайно имаше обаче в наскоро открития гроб на Ехнатон?
След като някакъв археолог, да го наречем Абдул Хасан, седмици наред търсил в руините подходящи експонати, на мястото, където били спрели товарните животни, той забелязал 60-сантиметров издялан каменен къс. След по-внимателен оглед установил, че ставало дума за проход, чиито стъпала отвеждали до подземна гробница. След продължилите четири години разкопки била намерена шахта, дълга 21 метра, която водела до древноегипетска гробница. От надписите на двойния гроб станало ясно, че става дума за Ехн-Атон и Нефертити! За Абдул Хасан Манфред Димде казва:
«Мъжът беше разколебан, защото след Тутанкамон това можеше да се окаже втората по важност находка в Египет. Но по политически причини му бе отказано да бъде вторият Хауард Картър«.
На 27 март 1997 г. археологически екип от международни експерти отвори гроба и веднага след това го запечата. Това категорично показа, че очакваната от Хасан слава засега се отлага. Тези хора обаче въпреки всичко се постарали да оставят някакво съвременно доказателство за присъствието им, поради което неопровержимо да се окаже, че: «Ние вече сме били там». След голямото си учудване относно възникналата тайнственост от страна на египетските власти, отговарящи за античното наследство, нещастният египтолог също оставил нещо след себе си. Той се решил да постави под вече отворения капак на саркофага на Ехн-Атон едно шише от «кока-кола», което без съмнение ще трябва да докаже, че археолозите вече веднъж са отваряли саркофага. Освен това имало подхвърлени и други улики, за които обаче археологът не иска да говори.
