Ведно с това мислите му се зареяха отново към онова, което Клей и старият учител му бяха казали. Сигурен бе, че професор Хорн щеше да запази мнението си единствено за себе си. Клей обаче бе друга опера. Досега общественото настроение към „Таласа“ изглеждаше изключително благоприятно; и той трябваше да внимава да го запази такова. Още преди празникът да свърши, говори с Найдълман да намери някаква работа на Дони Труит. Капитанът веднага го включи в екипа сондьори, който щеше да започне работа на дъното, веднага щом осушат шахтата.

Хач стигна до кулата и се изкачи по външната стълба. Гледката от площадката за наблюдение бе великолепна. Вечната мъгла се разкъсваше на вълма под горещите лъчи на лятното слънце и той успя да зърне в далечината тъмночервената ивица на сушата. Океанът блестеше на слънцето, което му придаваше цвят на ковано желязо, прибоят се разбиваше о наветрените рифове, обгръщаше ги с пяна и ги поръбваше с плаващи водорасли. Един стих от Рупърт Брук26 изплува неканен в съзнанието му:

Чу гласове и вдигна глава. В далечния край на наблюдателната платформа видя Изабел Бонтер, чийто неопренов костюм лъщеше мокър на слънцето. Беше се навела над перилата, изстискваше косата си и разговаряше оживено с Найдълман.

Хач отиде при тях, тя се обърна и му се усмихна.

— Виж ти, виж ти! Човекът, който ми спаси живота!

— Как е раната ви? — попита в отговор Хач.

— De rien, monsieur le docteur27. Тази сутрин се гмурках в шест сутринта, когато, не ще и дума, сте си похърквали сладко-сладко. И няма да повярвате какво открих!

Хач хвърли поглед към Найдълман, който кимна и изпуфтя с лулата си, видимо доволен.

— Каменните основи, които намерих на дъното онзи ден — продължи тя. — Те продължават покрай вътрешната стена на рифовете около целия южен бряг на острова. Открих останките им тази сутрин. Има само едно обяснение за тях: това са основите на кофердам — старинна водонепроницаема камера.

— Старинна камера ли? Построена около острова? Но защо? — Още докато задаваше въпроса си, Хач се сети за отговора. — Боже мой! — въздъхна той.

Бонтер се усмихна.

— Пиратите са построили полукръгла язовирна стена по цялото протежение на южните рифове. Набивали са дървени пилони, които се извивали като дъга от брега към плитките води, а дъгата се е затваряла отново на брега. Досущ като ограда на затвор в морето. Намерих следи от смола и кълчища, които навярно са използвали, за да направят оградата водонепроницаема. След това са изпомпвали морската вода, дъното до брега се е откривало и тогава са копаели петте си наводнителни тунела. След като са приключили, просто са разрушили водонепроницаемата камера и са пуснали водата свободно. И ето ти, капаните са били заложени!

— Да — добави Найдълман. — Почти очевидно е, ако се замисли човек. Как инак биха могли да построят подводни наводнителни тунели, без да използват акваланги? Макалън освен архитект е бил и инженер. Той е бил консултант при строителството на моста в Олд Батърсий, тъй че е знаел за строителните методи в плитки води. Няма съмнение, че е планирал всичко това до последната подробност.

— Водонепроницаема камера около целия бряг на острова? — рече Хач. — Вижда ми се огромна работа.

— Да, огромна е. Но не забравяй, че е разполагал с над хиляда ентусиазирани работници, които да я свършат. А са разполагали и с мощните трюмни помпи от корабите си. — Чу се ново изсвирване на сирена и Найдълман погледна часовника си. — След петнайсет минути ще взривим експлозивите и ще запечатаме тези пет наводнителни тунела. Мъглата се разсейва бързо и ще можем да наблюдаваме добре. Да влезем вътре.

Капитанът го въведе в Ортанк. Под прозорците, които обрамчваха стените на кулата, Хач забеляза подредени много уреди и хоризонтално монтирани монитори. Магнусен и геологът Ранкин бяха застанали по местата си в различни краища на кулата, а двамина техници прокарваха кабели и тестваха някои части. На една от стените група монитори показваха изображения по вътрешната телевизионна система от целия остров: командния център, отвора на Шахтата, интериора на самата Ортанк.

Най-забележителната особеност на кулата бе масивната стъклена плоча, която заемаше средата на пода. Хач пристъпи напред и надникна надолу в пастта на Наводнената шахта.

— Виж сега — рече Найдълман и щракна ключа на съседен пулт.

Блесна мощна живачно-дъгова лампа, чийто лъч прониза тъмнината. Долу Шахтата бе залята с вода. На повърхността плаваха водорасли; скариди, привлечени от светлината, трепваха и играеха току под повърхността. На по-малко от метър под тъмната вода различи останките от стари дървени греди, обрасли с ракушки, назъбените им краища потъваха в дълбините. Дебелият, с метални пръстени шланг, се проточваше по сушата и надолу в Шахтата, а освен него имаше още дузина по-тънки въжета и кабели.

— Гърлото на звяра — рече Найдълман с мрачно задоволство. Той прокара длан по пултовете, подредени под прозорците. — Екипирали сме кулата с най-съвременна дистанционно управлявана техника, включително и с насочен надолу радар в L– и Х–обхватите. Всичко това е свързано с компютъра в базовия лагер.

Той отново погледна часовника си.

— Доктор Магнусен, свързочната станция в ред ли е?

— Да, капитане — отвърна инженерката и прокара пръсти през късата си коса. — Всичките шест буй-маркери предават ясно, готови са за заповедта за взривяване.

— Уопнър в „Остров–1“ ли се намира?

— Обадих му се преди около пет минути. Би трябвало да пристигне скоро, ако вече не е там.

Найдълман пристъпи към един от пултовете за управление и включи радиостанцията.

— „Наяд“ и „Грампъс“, тук е Ортанк. Добре ли ме чувате?

От катерите отговориха утвърдително.

— Заемете местата си. Ще взривим зарядите след десет минути.

Хач отиде до един от прозорците. Мъглата се бе превърнала в лека омара и той видя как двата катера се отделиха от пирса и заеха позиция в морето. От вътрешната страна на рифа, по южния бряг на острова, различи петте електронни буя, които маркираха изходите на тунелите. Знаеше вече, че всеки от наводнителните тунели бе миниран с по няколко килограма пластичен взрив „семтекс“. Антенките на буйовете присветваха на светлината, готови да приемат командата за взривяване.

— „Остров–1“, отговорете — произнесе по радиото Найдълман.

— Уопнър слуша.

— Мониторинговите системи включени ли са он-лайн?

— Да, всичко е по мед и масло — тонът на Уопнър прозвуча така, сякаш бе обезсърчен.

— Добре. Информирайте ме, ако има някакви промени.

— Капитане, аз защо съм тук — оплака се гласът. — Кулата е изцяло свързана в мрежа и вие ще управлявате помпите ръчно. Всичко, което е необходимо да се направи, можете да го направите там. Аз би трябвало да работя по онзи проклет шифър.

— Не искам повече изненади — отвърна Найдълман. — Ще взривим зарядите, ще запечатаме тунелите, след това ще изпомпим водата от Шахтата. И за нула време ще можеш да се заемеш пак с онзи дневник.

Долу се разтичаха хора и Хач видя как Стрийтър нарежда на един екип да заеме местата си около шланга на помпата. Бонтер се върна от площадката навън с развята коса.

— Колко време остава до фойерверките? — попита тя.

— Пет минути — отвърна Найдълман.

— Колко вълнуващо! Обичам големите експлозии.

Тя погледна към Хач и му намигна.

— Доктор Магнусен — рече Найдълман. — Последна проверка, моля.

— Разбира се, капитане. — След кратко мълчание тя отговори. — Всичко свети в зелено. Помпите са подготвени и работят на празен ход.

Ранкин повика Хач с ръка и му показа един екран.