— Съжалявам. — Тори сложи ръка на гърдите му. — И все още я обичаш.

Той я погледна в очите.

— Все още съм ядосан.

Мълчанието продължи няколко секунди.

— Не се сърдиш на нея, нали? Обвиняваш себе си.

— Че кой друг?

— Нея например. — Тя си свали сакото. — Виж какво, Хуан. Макс каза, че вече имаш нова мисия. От „Лойдс“ ми дадоха само една седмица отпуск. Не те карам да зарежеш всичко и да се ожениш за мен. Не искам дори да ме обичаш. Моля те само поне веднъж да престанеш да поемаш вината за всичко лошо на света и да си позволиш да се порадваш на доброто. Кога за последен път си бил с жена?

Прямотата на въпроса й събуди дълбоко потиснати желания и бариерата, която от години издигаше около себе си, рухна във вихрушка от чувства. Ръката му се уви около тила й, пръстите му се вплетоха в косите й.

— Откакто…

— Не мислиш ли, че е крайно време? — попита Тори и го целуна.

Кабрило я вдигна на ръце и я понесе към спалнята. Сърцето му биеше като обезумяло.

— Не е крайно време — прошепна в ухото й. — Просто чаках подходящия човек. Но трябва да те предупредя, че съм забравил някои неща.

— Не се тревожи. Ще ти ги припомня. — Тя се засмя гърлено. — Може би дори ще добавим известни подобрения.

© 2005 Клайв Къслър

© 2005 Джак Дю Брул

© 2007 Юлия Чернева, превод от английски

Clive Cussler, Jack Du Brul

Dark Watch, 2005

Сканиране: ultimat, 2009

Разпознаване и редакция: Ti6anko, 2009

Издание:

Клайв Къслър, Джак Дю Брул. Досиетата „Орегон“

ИК „Бард“, 2007

Редактор: Иван Тотоманов

Художествено оформление на корица: „Megachrom“

ISBN 978-954-585-832-1

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/14805]

Последна редакция: 2010-01-03 21:00:00