От другата страна на улицата бяха струпани триетажни жилищни сгради. От тесните улички между тях се носеше воня на изпражнения, а от многобройните купчини боклук се чуваха звуците на котки и плъхове, които се бореха за храна. От време на време някъде в тъмните апартаменти проплакваше дете.

В края на улицата блестяха ярки светлини и звучеше музика. Явно това беше барът. Еди забави крачка. Възнамеряваше да тръгне по трагично завършилия път на Ксанг. След като преминеше под контрола на змийския глава, нямаше да има голям избор, освен да върви с човешкия поток, стремящ се да избяга от Китай. Докато светлините ставаха все по-силни и музиката по-шумна, Еди почувства, че се задъхва и под мишниците му избива пот.

Знаеше от какво се опасява. Беше се изправял пред страховете си, докато работеше в ЦРУ и после в Корпорацията, и му беше ясно, че всеки път, когато полага усилия да ги преодолее, това оказва пагубно въздействие върху психиката му, отнема нещо от него и отслабва силите му. Подобно на натрупващия се ефект на мозъчните сътресения, винаги имаше риск, че следващото ще е фатално.

Стисна юмруци и измина последните метри до заведението насила. Нямаше охрана и той отвори вратата и влезе. Музиката гърмеше от високоговорители, монтирани зад бара. Мъглата от цигарен дим беше гъста като газова атака и също толкова дразнеща за очите. Дъските на пода лепнеха от разлята бира и тук-там бяха мухлясали. Посетителите бяха предимно млади хулигани в черни кожени дрехи и прекалено силно гримирани момичета с миниполи и къси тесни блузки, разкриващи пъповете им. Въпреки заразителния ритъм на музиката атмосферата в нощния клуб беше заредена с нещо неприятно.

Еди видя проблема веднага щом огледа мъжете на бара. Трима бяха в униформи. Войници. Бяха дошли в местния оазис на Западния упадък и никой нямаше желание да направи нещо по въпроса. Дори да беше тук, Ян Луо не би навлякъл неприятности на контрабандната си операция, като се спречка с трима пияни войници, дошли в града за една нощ. А щом змийският глава нямаше да изгони войниците, никой друг нямаше да го направи. Войниците щяха да останат тук, докато не им омръзнеше.

Никой не обърна внимание на Еди и той седна в отсрещния край на помещението. Поръча си бира, като се погрижи барманът да забележи пачката банкноти, които носи. Беше разбрал какво е положението и докато преполови бирата, измисли план.

Ако войниците не си тръгнеха, преди барът да затвори, щеше да загази. След като на другия ден се разбереше, че войникът, когото беше убил, е изчезнал, и военните започнеха да претърсват града, Ян Луо щеше да се изпари. Щеше да преустанови нелегалната си дейност, докато не намереха трупа и не арестуваха някого. Можеше да минат седмици, преди да се почувства в безопасност и да поднови трафика на хора. А Еди трябваше да влезе в нелегалния канал още тази нощ, ако се надяваше да разбере дали има връзка между змийските глави и пиратите, плячкосващи корабите в Японско море. Решението беше лесно. Трябваше да изкара тримата въоръжени войници от бара преди часа за затваряне, който, ако се съдеше по намусената физиономия на бармана, нямаше да настъпи скоро.

Единият войник беше много пиян. Беше ефрейтор, няколко години по-възрастен от редниците от двете му страни, и забавляваше другарите си с небивалици, докато пиеше бира след бира. Другите двама очевидно бяха селянчета и изглеждаха изумени от всичко, което им се е случило, откакто са захвърлили мотиките. Ефрейторът говореше като жител на голям град. Може би беше приятел на изнасилвача и заедно бяха постъпили в армията. Занимаваше другарите си с истории за сексуалните си подвизи, обясняваше, че до утре събеседниците му също ще има какво да разказват, и през цялото време хвърляше похотливи погледи на момичетата наоколо.

Еди чакаше някой от местните мъже да реагира. Един младеж с черни джинси и мотористко яке от изкуствена кожа погледна към масата в най-тъмния ъгъл на бара. За разлика от Еди, войниците не видяха това. На масата седяха трима мъже и две момичета, които приличаха на близначки. Двама от мъжете бяха мускулести, очевидно телохранители, а третият сигурно беше змийският глава Ян Луо. Беше с черна тениска и черен костюм и носеше тъмни очила. Мъжът едва забележимо поклати глава. Явно не искаше да има неприятности с войниците.

Трафикантът усети, че Еди го гледа. Зенг не направи нищо, за да прикрие намеренията си. Беше изпил бирата си и стана, после хвана бутилката за гърлото.

Ян Луо плъзна очилата „Рей-Бан“ надолу по малкия си нос, за да види какво ще стане. Изражението му остана безучастно. Телохранителите, изглежда, не забелязаха нищо.

Еди се приближи зад гърба на войниците и потупа ефрейтора по якото рамо. Едрият мъж не реагира, но единият редник предпазливо погледна Еди. Шумът от разговорите се превърна в приглушено, изпълнено с очакване мълчание. Само стереоуредбата продължаваше да свири. Еди отново потупа ефрейтора, този път по-силно.

Мъжът се завъртя на високото столче и скочи. Беше по-як, отколкото предполагаше Еди. Малките му свински очи се присвиха, когато се втренчи в нищожеството, дръзнало да прекъсне пиенето му.

— Дължиш извинение на младите жени и мисля, че е най-добре ти и приятелите ти да напуснете бара — кротко каза Еди.

Ефрейторът се разсмя гръмогласно.

— Сериозно?! Аз пък мисля, че ще е най-добре, ако се разкараш. — Сложи тежката си ръка на гърдите на Еди и го блъсна с всичка сила.

Вместо да падне, Зенг се отмести така, че от силата на тласъка ефрейторът залитна напред. Двете селянчета останаха на местата си, въпреки че наблюдаваха, готови да се намесят. Ефрейторът нанесе мълниеносен удар в главата на Еди и той едва успя да се наведе. Левият юмрук на военния се заби в ребрата му. Еди или напълно беше подценил нивото на пиянството на ефрейтора, или той беше роден кръчмарски побойник.

Ефрейторът грабна бутилката си, строши я в тезгяха и размаха към главата на Еди назъбеното, остро като нож стъклено гърло. Зенг можеше също да счупи шишето си, за да изравни силите, но убийството на военния не беше вариант за избор. Той искаше да изгони войниците от града, а не да предизвика политическа акция.

— Мисля, че ще е добре да ти пусна малко кръв — изръмжа ефрейторът и замахна с бутилката към гърлото му.

Ако беше попаднало в целта, стъклото направо щеше да разкъса хрущяла и артериите и да откъсне главата на Еди. Той отскочи и назъбеното гърло мина на два-три сантиметра от гръкляна му. Зенг заби бутилката си в ребрата на ефрейтора и той отстъпи и изрева от болка.

Двамата млади редници скочиха.

Еди ги прикова със суров поглед и изръмжа:

— Не се месете!

После отново съсредоточи вниманието си върху ефрейтора и зае бойна поза. Движенията му бяха толкова плавни, сякаш тялото му беше направено от гъста течност. Пусна шишето.

Ефрейторът също приклекна, втренчи се в Еди и размаха ръце пред лицето си.

Което беше голяма грешка.

Без да движи горната част на тялото си, Еди му нанесе три бързи последователни ритника — в ребрата, в коляното и в слабините. Ефрейторът наблюдаваше торса му и не можа да ги предугади.

Военният залитна, а Еди пристъпи към него и му нанесе серия светкавични удари в гърлото, ребрата, слънчевия сплит, главата и носа. Когато се дръпна, бяха изминали само пет секунди, но ефрейторът вече беше целият в кръв.

Единият редник направи рязко движение, сякаш се готвеше да защити началника си. Еди светкавично го хвана за гърлото и каза съвсем спокойно, изобщо не се беше задъхал:

— Не си заслужава.

И леко го бутна да си седне на мястото.

Ефрейторът все още се държеше на крака. В очите му блестеше омраза. Еди се извъртя и жестоко го ритна два пъти в главата. Първият ритник го накара да се превие и да подбели очи, а вторият го повали на пода в безсъзнание. Щеше да се свести чак след няколко часа и щеше да мине поне ден, докато умът му се проясни достатъчно, за да може да мисли за отмъщение.

Еди погледна редниците.