— Прието. — Кабрило се обади в машинното отделение, за да каже на Макс да престане да пуска дим. Скоростта им беше намаляла почти до нула и гъстият пушек щеше да затрудни визуалното разпознаване за Зенг и операторите на оръдията с дистанционно управление.

Единият „рибар“ доближи мегафон до устата си и поздрави „Орегон“. Еди излезе от сенките и зае позиция до подвижната стълба. Капка пот се стече по гърдите му.

— Благодарим, че дойдохте — извика Зенг с точната смесица от страх и облекчение. Димната завеса вече изтъняваше. — Мисля, че овладяхме пожара, но не знаем какви са пораженията.

— Ще ви помогнем с каквото можем — отвърна пиратът. Силният акцент не можа да прикрие подигравателния му тон.

Моряците на „Кра IV“ го доближиха до подвижния мост и двама пирати започнаха да се катерят по стълбата. Ако трябваше да прозвучи първият изстрел, сега беше моментът. Еди се приготви. Беше извадил пистолета си от кобура, но го криеше.

В следващите секунди се случиха няколко неща. На траулера се включиха невидими прожектори, които обляха „Орегон“ в ярка бяла светлина и заслепиха хората на Еди, които носеха прибори за нощно виждане. Водачът на пиратите стигна до палубата, вдигна автоматичния си пистолет, изстреля два куршума в гърдите на Зенг и направи знак на другарите си. Те се закатериха по стълбата, крещяха закани на неразбираем език. От лоцманската кабина на „Кра“ изскочиха още десетина души.

Еди имаше чувството, че в гърдите го удари парен чук. Залитна назад. Тялото му се вцепени и той по-скоро чу, отколкото усети, че пистолетът падна от вцепенените му пръсти.

Четирима пирати бяха стигнали до палубата, когато хората на Еди реагираха. Двама нападатели бяха покосени от първите им изстрели, но други петима се качиха на борда на „Орегон“. Фактът, че срещнаха съпротива, ги вбеси и те атакуваха като побъркани, обзети от мания да се бият. През следващите няколко секунди шансът беше пет към едно против силите на Корпорацията. Червените лъчи на лазерните мерници кръстосваха пушека, престрелката се ожесточаваше все повече.

Щом екраните в оперативния център избледняха от ярката светлина на прожекторите, Кабрило разбра каква е стратегията на пиратите. По време на войната в Персийския залив я наричаха „шок и ужас“ — смажи врага през първите няколко минути на сражението, като предизвикаш максимално объркване. Необученият екипаж на някой търговски кораб щеше да бъде парализиран от ярките светлини, крясъците и численото превъзходство на нападателите и нямаше да е в състояние да подаде сигнал за бедствие.

Тактиката имаше за цел да победи невъоръжен екипаж, но в случая лиши Корпорацията от предимството й. Приборите за нощно виждане станаха безполезни, а пушекът на палубата затрудняваше визуалния контакт. Инфрачервената система не можеше да различи приятелите от враговете и за момента стрелците на оръжията с дистанционно управление не можеха да направят нищо.

Хуан скочи от стола, грабна един прибор за нощно виждане от лавицата покрай задната преграда, хукна към асансьора и викна:

— Блокирайте асансьора, когато стигна до мостика.

Хидравличният подемник го издигна пет нива нагоре.

Престрелката беше ожесточена. Бившите „тюлени“ се представяха добре, но всичко беше въпрос на време. Кабрило хукна по мостика и за миг надникна долу. Най-малко двадесетина пирати бяха заели позиции на предната палуба и обстрелваха надстройката с порой от куршуми. Един човек бавно пълзеше покрай подвижната стълба и Хуан насочи оръжието си към него, но позна дъждобрана на Еди и не натисна спусъка. Погледът му отново обходи пиратите. Един изскочи иззад лебедката и се прицели в Зенг с автомата си АК–47.

Кабрило го простреля в лицето и после в гърдите и клекна зад дебелия парапет. Куршуми жужаха над главата му като разгневени стършели, други избиваха искри от стоманата. Той превключи селектора на автоматична стрелба, подаде оръжието си над перилата и изстреля дълъг откос — обсипа палубата с петнадесет куршума. По време на затишието, продължило само няколко секунди, се изправи, щракна селектора на единична стрелба и се прицели в прожекторите на борда на траулера.

Сърцето му биеше като механичен чук и първите два куршума не попаднаха в целта. Той пое дълбоко дъх, за да се успокои, изпусна половината, затаи останалия и стреля още два пъти. Двата прожектора експлодираха в дъжд от стъкла и се възцари мрак.

Почти веднага се чу отсеченият пукот на скритото оръдие и на палубата затракаха гилзи. Стрелците отново се бяха включили в сражението.

Кабрило сложи нов пълнител, нагласи прибора за нощно виждане и се залови за работа. На странната зелена светлина на уреда пламъците от дулата приличаха на светулки, а хората — на фосфоресциращи призраци. Хуан се посвети на ролята си на ангел пазител на Еди Зенг.

Еди все още беше прикован и уязвим на открито и ако се съдеше по бавното му придвижване, беше ранен. Нямаше кървава диря, тоест по всяка вероятност бронежилетките бяха спасили живота му, но веднъж Хуан също беше улучен през бронежилетка и знаеше, че Еди ще може да нормализира дишането си едва след няколко мъчителни часа. След две-три минути Зенг стигна до входа на надстройката и две ръце го издърпаха в безопасност.

В пушека от кордит, който се стелеше на талази като гъста английска мъгла, Кабрило виждаше потенциални мишени и стреляше, като внимателно се прицелваше. Докато екипът му не надделееше в битката, нямаше да си прави труда да взима пленници. От труповете на палубата се лееше кръв; огънят на „тюлените“ намаля до единични изстрели. Очевидно бяха понесли загуби. Двама пирати изскочиха от укритието си до люка в основата на крана. Единият извади нещо от раницата на другаря си. Експлозив. Кабрило застреля и двамата, преди да успеят да активират устройството. Друг пират се опита да побегне към надстройката. Хуан обърна оръжието си към него, но в същия миг едното оръдие изгърмя и залпът преряза мъжа на две.

Това, изглежда, пречупи гръбнака на ордата пирати. Десетината оцелели се втурнаха към стълбата, за да слязат на „Кра“ и да се спасят от смъртоносния огън от надстройката. Прекратявайки огъня обаче, хората на Еди бяха заблудили пиратите и ги бяха накарали да помислят, че пътят им за бягство е чист. Двама пирати се строполиха на палубата. Труповете им се плъзнаха в собствената им кръв.

„Кра“ започна да се отдалечава, изоставяше хората си на борда на „Орегон“. Кабрило огледа палубата на траулера, но не забеляза цели. Въжетата на риболовния кораб все още бяха завързани за подвижната стълба и бавно се опъваха. Двама пирати тъкмо слизаха по стълбата, когато „Кра“ потегли. Стълбата се опъна като мост от единия до другия кораб и въжетата се скъсаха. Тежката деветстотин килограма стълба се изкриви, изтръгна се от „Орегон“, изхвърли пиратите в морето и после ги удари, когато се показаха на повърхността.

„Кра“ промени ъгъла и стесни разстоянието, за да даде възможност на хората си да скочат на борда. В оперативния център Ерик Стоун разгада маневрата, обърна „Орегон“ наляво и леко увеличи скоростта точно когато останалите пирати се хвърлиха към перилата. Единият се стовари върху главната лебедка на „Кра“. Хуан чу как костите му се натрошиха и видя как тялото му се претърколи на палубата на траулера. Вторият пират се блъсна в корпуса на „Кра“, падна във водата и не изплува. Другите шестима пльоснаха в тясното пространство между двата кораба.

Кабрило не знаеше дали кормчията на риболовния траулер е видял какво става, или просто не го интересува. „Кра“ продължи да се обръща към „Орегон“. Ерик Стоун подаде тяга в опит да изблъска траулера встрани, но витлото беше далеч пред „Кра“ и мощното му завъртане само надипли вълните.

Двата корпуса се сблъскаха с пронизително стържене на стомана и смазаха мъжете във водата, превърнаха плътта и костите им в розова паста, която се разми, когато корабите се разделиха.

Хуан извади портативен предавател от едно чекмедже в задната част на кабината на щурвала.