Малко по-късно някои от вождовете дойдоха от лагерите си, за да получат седмичните си дажби. Ритащата птица, Сатанк, Голямото дърво, Самотния вълк и Сатанта бяха между тях. Агентът Татъм ги повика в канцеларията си. С обичайната си любезна тържественост той запита вождовете дали са чули нещо за нападение на керван фургони в Тексас. Агентът каза, че ако някой от тях знае нещо за това, той би желал да ги чуе да говорят.

Въпреки че набегът бе ръководен от Мамаити, Сатанта веднага се изправи и заяви, че водач е бил той. За тази негова постъпка се дават различни обяснения. Дали го е сторил от суета, от обикновено самохвалство, или е смятал за свой дълг да поеме отговорността като главен вожд? Във всеки случай той използува възможността да упрекне Татъм за начина, по който се отнасят с индианците. „Аз многократно исках оръжия и муниции, но ти не ни даде, и другите ми молби не бяха уважени. Когато говоря, ти не ме слушаш. Белите хора се готвят да построят железопътна линия през страната ни, което ние няма да разрешим. Преди няколко години ни хванаха за косите и ни бутнаха близо до тексасците, където трябва да се сражаваме… Когато генерал Къстър бе тук преди две или три години, той ме арестува и ме държа затворен няколко дни. Но свърши арестуването на индианци и никога няма да се повтори. Заради тези оплаквания преди известно време аз взех около сто от моите воини и вождовете Сатанк, Орловото сърце, Голямото дърво, Големия лък и Бързата мечка… Ние отидохме в Тексас, където пленихме един керван недалеч от форт Ричардсън… Ако някой друг индианец дойде тук и претендира за честта да е водил похода, той ще ви излъже, защото това направих аз.“

Татъм остана външно спокоен след изненадващата реч на Сатанта. Той каза на Сатанта, че няма пълномощия да раздава оръжия и муниции, но че Великия воин Шърман е на посещение във форт Сил и ако вождовете желаят да представят пред него искания за оръжие и боеприпаси, те са свободни да го сторят.

Докато вождовете на кайова обсъждаха дали е разумно да правят съвет с Шърман, Татъм изпрати бележка на генерал Гриерсън, с която му съобщаваше, че Сатанта е признал, че е водил набега срещу кервана фургони и е посочил другите участвували вождове. Малко след като Гриерсън получи бележката и я предаде на Шърман, Сатанта пристигна сам в щаба на форта и поиска да види големия войнишки вожд от Вашингтон. Шърман излезе на широката веранда, ръкува се със Сатанта и му съобщи, че е повикал всички вождове на съвет.

Повечето от призованите вождове дойдоха доброволно, но войниците трябваше да принудят стария Сатанк да присъствува. Голямото дърво се опита да избяга, но бе заловен. Орловото сърце побягна, когато видя войниците да арестуват другите.

Веднага след като вождовете се събраха на верандата, Шърман им съобщи, че арестува Сатанта, Сатанк и Голямото дърво заради убийството на цивилните колари в Тексас. Впоследствие войниците му ще ги изпратят в Тексас, за да бъдат съдени.

Сатанта отметна наметалото си и посегна към пистолета си, като викаше на кайовски, че по-скоро ще умре, отколкото да се остави да го отведат като затворник в Тексас. Шърман спокойно даде команда — капаците и прозорците на верандата се отвориха и дузина карабини бяха насочени към вождовете. Канцеларията на щаба се изпълни с чернокожи войници от Десети кавалерийски полк.

Ритащата птица се изправи, за да протестира: „Ти повика тези мъже, за да ги убиеш — каза той, — но те са мои хора и аз няма да те оставя да ги заловиш. Ти и аз ще умрем тук, сега.“

По това време на мястото на събитията дойде отряд кавалеристи. Докато те заемаха позиции край оградата срещу верандата, Самотния вълк пристигна на кон. Без да обърне внимание на войниците, той небрежно скочи на земята, върза коня си за оградата и остави долу двете си магазинни карабини. Поспря се, за да стегне колана на пистолета си, очите му шареха, а на лицето му бе изписано весело пренебрежение. След това той си вдигна пушките и тръгна към верандата. Когато стигна до стъпалата, подаде пистолета си на най-близкия вожд и извика на кайовски:

— Накарай го да запуши, ако нещо се случи!

Той подхвърли едната карабина на друг вожд, седна на пода на верандата да приготви за стрелба другата си пушка и гледаше дръзко Великия воин Шърман.

Един офицер даде заповед и кавалеристите насочиха готовите си за стрелба карабини. Сатанта вдигна ръце:

— Не, не, не! — извика той. Шърман спокойно заповяда на войниците да свалят пушки.

Беше 8 юни през Лятната луна, когато войниците натовариха тримата вождове във фургони за дългото пътуване до форт Ричардсън. С белезници на ръцете и оковани във верига, Сатанта и Голямото дърво бяха натикани в един фургон, а Сатанк — в друг.

Когато потеглиха от форта с кавалерийска охрана, старият Сатанк започна да пее предсмъртната песен на кайовската му воинска общност:

Той посочи едно дърво, където пътят извиваше, за да прекоси поток. „Аз никога няма да мина отвъд това дърво“ — извика на кайовски и се зави презглава с одеялото си.

Под одеялото той откъсна месо от ръцете си, докато ги освободи от белезниците. Сатанк извади скрития в дрехите му нож и с отчаян вик се метна върху най-близкия конвоир, намушка го и го изхвърли от фургона. В следващия момент той грабна карабината на един от останалите изненадани войници. Отвън един лейтенант даде команда за стрелба. Залпът свали стария кайова на земята. Фургонът трябваше да спре за един час, докато войниците чакаха Сатанк да умре. След това те хвърлиха трупа му в една канавка край пътя и продължиха за Тексас.

Процесът на Сатанта и Голямото дърво по обвинение в убийство започна на 5 юли 1871 г. в съдебната палата в Джексбъро, Тексас. Съдебните заседатели — фермери и каубои, които носеха пистолети в коланите си, слушаха свидетелските показания в продължение на три дни и признаха обвиняемите за виновни. Присъдата бе смърт чрез обесване. Губернаторът на Тексас обаче се вслуша в предупрежденията, че тази екзекуция може да тласне кайовите към война, и смени присъдата с доживотен затвор в изправителния дом в Хънтсвил.

Така кайовите загубиха своите трима най-изтъкнати водачи. През есента много младежи се измъкваха на малки групи и се присъединяваха към индианците, които живееха стария свободен живот при Ляно Естакадо. Като отбягваха белите ловци и заселници, те следваха стадата бизони между реките Ред Ривър и Канейдиън. С идването на Луната на отлитащите гъски и установиха зимните си лагери в каньона Пало Дуро. Команчите куахади бяха много повече от тази групи индианци и приемаха увеличаващия се брой кайови, които идваха, за да се присъединят към тях.

Самотния вълк бе ловувал с куахадите и вероятно Опис мислил да се присъедини към тях, но в първите месеци на 1872 г. той беше зает в борбата си срещу Ритащата птица за посоката, която кайовите от резервата трябваше да поемат. Ритащата птица и Спъващата се мечка настояваха да следват пътя на белия човек, дори ако това означава да изоставят лова на бизони в Тексас. Самотния вълк беше против тези приказки. Кайовите не могат да живеят без лов на бизони. Ако белите хора упорито настояват индианците да нощуват в границите на резервата, каза той, тогава резерватът трябва да се увеличи до Рио Гранде на юг и Мисури на север.

Това, че силните аргументи на Самотния вълк му спечелиха голяма подкрепа, пролича, когато кайовите го предпочетоха пред Ритащата птица и Спъващата се мечка за техен главен представител в една мисия до Вашингтон. През август Бюрото по индианските въпроси покани делегации на всички размирни племена да посетят Вашингтон за обсъждане на договорните задължения.

Когато извънредният комисар, Хенри Алвърд, пристигна във форт Сил, за да заведе кайовските делегации във Вашингтон, Самотния вълк съобщи на комисаря, че не може да го придружи, докато не разговаря със Сатанта и Голямото дърво. Макар че се намираха в затвора в Тексас, Сатанта и Голямото дърво бяха водачи на племето и във Вашингтон не можеше да се вземе решение без тяхното мнение.