Разочарованите вождове пътуваха срещу студения северен вятър, който се бе обърнал във виелица, обратно към селата си, където пристигнаха през нощта на 26 ноември. Макар и изморен от дългото пътуване, Черния котел незабавно свика съвет на племенните вождове (Джордж Бент не присъствуваше: той беше завел жена си, племенницата на Черния котел, на гости във фермата на Уилям Бент в Колорадо).

Черния котел каза на племето си, че този път не бива да се оставят да бъдат изненадани както в Сенд Крийк. Вместо да чака войниците да дойдат при тях, той ще поведе делегация, за да посрещне белите и да ги убеди, че шайенското село е мирно. Снегът беше дълбок и продължаваше да вали, но веднага щом облаците се вдигнеха, те щяха да тръгнат да се срещнат с войниците.

Въпреки че си легна късно през нощта, Черния котел се събуди както винаги точно преди разсъмване. Той излезе от вигвама си и се зарадва, че небето се прояснява. Гъста мъгла покриваше долината на Уошита, но дълбокият сняг по склоновете отвъд реката се виждаше.

Изведнъж той чу женски вик, който ставаше все по-ясен: „Войници! Войници!“ По навик. Черния котел се втурна във вигвама си за пушката. Преди да излезе, той беше решил какво да прави — да събуди лагера и да помогне на всички да избягат. Не трябва да се допуска втори Сенд Крийк. Той ще посрещне войниците само на брода на Уошита и ще преговаря с тях. Като насочи пушката си към небето, той дръпна спусъка. Изстрелът събуди цялото село. Докато той даваше команда на всички да се качват на конете и да бягат, жена му развърза неговия мустанг и му го доведе.

Той се готвеше да избърза към брода, когато от мъглата се чу сигнала на войнишка тръба, последваха давани на висок глас команди и виковете на нападащите войници. От снега не се чуваше тропот на копита, само потракваха раниците и звънтяха сбруите. Прегракнали крясъци и тръби звучаха отвсякъде. (Къстър бе докарал през снеговете военния си оркестър и му бе изповядал да свири „Гери Оуен“35 по време на атаката.)

Черния котел очакваше войниците да преминат с конете си по брода на Уошита, но те устремно изскачаха от мъглата от всичките четири посоки. Как би могъл сам да посрещне четири атакуващи колони и да говори за мир! Сенд Крийк се повтаряше. Той посегна за ръката на жена си, вдигна я зад себе си и шибна мустанга си, за да го накара да препусне в галоп. Жена му бе преживяла Сенд Крийк заедно с него. Сега като хора, измъчвани от един и същ кошмарен сън, те отново бягаха пред свирещите куршуми.

Бяха почти до брода, когато Черния котел видя атакуващите кавалеристи в тежките сини шинели и кожени шапки. Той забави мустанга си и вдигна ръка, в знак на мир. Един куршум прогори стомаха му и мустангът му се отклони от посоката си. Друг куршум го прониза в гърба и той се свлече в снега на брега на реката. Няколко куршума улучиха жена му и я свалиха до него, а мустангът избяга. Кавалеристите прецапаха брода и преминаха право върху Черния котел и жена му, като опръскаха с кал труповете им.

Заповедта на Шеридан до Къстър бе недвусмислена: „Да се придвижи на юг по посока на Антилоуп Хилс, оттам към река Уошита, предполагаемото зимно седалище на враждебните племена; да унищожи техните села и мустанги, да убие или обеси всички воини и да доведе в плен всички жени и деца“.

За минути войниците на Къстър разрушиха селото на Черния котел; за същото време те унищожиха с пушечен огън неколкостотин мустанга в ограденото за тях пасище.

Да убият или обесят всички воини означаваше да ги отделят от старците, жените и децата. А това бе твърде бавна и опасна работа за кавалеристите; те откриха, че е много по-ефикасно и безопасно да убиват безразборно. Избиха 103 шайени, само единадесет от които бяха воини. Пленени бяха 53 жени и деца.

Междувременно ехото от стрелбата се чу надолу по долината и доведе рояк арапахи от близкото им село. Те се присъединиха към шайените в ариергардното сражение. Отряд арапахи обкръжи един взвод преследвачи от деветнадесет войници под командуването на майор Джоуъл Елиът и ги уби всичките. Около обяд кайовите и команчите пристигнаха от отдалечените места надолу по реката. Когато Къстър видя увеличаващия се брой воини по близките хълмове, той събра пленниците си и без да търси липсващия майор Елиът, тръгна обратно на север във форсиран марш към временната си база при Кемп Съплай на река Канейдиън.

В Кемп Съплай генерал Шеридън с нетърпение очакваше новини за победата на Къстър. Когато му съобщиха, че кавалерийският полк се завръща, той заповяда целият гарнизон да излезе навън за тържествен парад. С триумфално гърмящ оркестър победителите маршируваха към лагера, размахвайки скалповете на Черния котел и другите мъртви „диваци“, а Шеридан публично поздрави Къстър за „храбра и достойна служба“.

В официалния си доклад за победата над „дивите касапи“ и „дивашките банди жестоки мародери“ генерал Шеридан изразява радостта си, че е изтрил от лицето на земята стария Черен котел „… едно изхабено и безполезно старо нищожество.“ След това той заявява, че преди началото на бойната операция бил обещал на Черния котел закрила, ако се яви във форта. „Той отказа — лъже Шеридан — и бе убит в сражението.“

Високия вожд Уинкуп, който в знак на протест срещу политиката на Шеридан вече си бе подал оставката, беше далеч във Филаделфия, когато научи за смъртта на Черния котел. Уинкуп отправи обвинението, че старият му приятел е бил предаден и е „срещнал смъртта си от ръцете на белите хора, на които той толкова често и с фатални за него последици се доверяваше и които триумфално съобщиха, че скалпът му е в ръцете им“. Други бели хора, които познаваха и обичаха Черния котел, също осъдиха военната политика на Шеридан, но той ги пренебрегна като „добрички и набожни църковници… помощници и подстрекатели на диваците, които безмилостно убиват мъже, жени и деца“.

Великия воин Шърман обаче подкрепи Шеридан и му заповяда да продължи да убива враждебните индианци и мустангите им, но в същото време го посъветва да настани приятелски настроените индианци в лагери, където да могат да бъдат хранени и превъзпитавани чрез културата на белия човек.

В отговор на това Шеридан и Къстър се установиха във форт Коб и оттам изпратиха вестоносци до четирите племена в областта, като ги предупредиха да се явят и сключат мир, защото в противен случай ще бъдат изловени и избити. Самият Къстър тръгна да търси дружелюбни индианци. За тази бойна операция той привлече една от най-привлекателните млади жени измежду шайенските пленнички. Тя бе включена като преводачка, макар че не знаеше английски.

Останалите живи от отряда на Черния котел започнаха да пристигат във форт Коб в края на декември. Те трябваше да дойдат пеша, защото Къстър беше избил мустангите им. Формално водач на племето сега бе Малкото наметало и когато го заведоха на среща с Шеридан, той каза на приличащия на мечка войнишки вожд, че племето му гладува. Къстър беше изгорил зимния му запас месо; те не можеха да намерят бизони по Уошита; бяха изяли всичките си кучета.

Шеридан отговори, че шайените ще бъдат хранени, ако всички се явят във форт Коб и се предадат безусловно. „Не можете да сключите мир сега и да започнете отново да убивате белите през пролетта — добави Шеридан. — Ако не желаете да сключите пълен мир, можете да се върнете обратно и ще решим всичко с бой.“

Малкото наметало знаеше, че може да даде само един отговор: „Вие ще кажете какво трябва да правим.“

Жълтата мечка от арапахите също се съгласи да доведе хората си във форт Коб. Няколко дни по-късно Тосави доведе първия отряд команчи, който се предаде. Когато го представиха на Шеридан, очите на Тосави светнаха. Той каза името си и добави две думи на развален английски: „Тосави, добър индианец.“ И тогава генерал Шеридан произнесе безсмъртните си думи:

„Единствените добри индианци, които някога съм виждал, са мъртвите.“

Лейтенант Чарлз Нордстръм, който присъствуваше, запомни думите и ги разпространяваше, докато с течение на времето те се превърнаха в американския афоризъм: „Само мъртвият индианец е добър индианец.“