Той им разказа за железопътната линия. Те само бяха чували за нея, за железните релси, преминаващи през форт Рилей, направо към земите край Смоуки Хил.
„Белият човек идва насам толкова стремително, че нищо не може да го спре — похвали се Ханкок. — Той идва от изток, идва от запад, като прериен пожар при силен вятър. Нищо не може да го спре. Причината е, че белите са многоброен народ и се разпространяват. Необходима им е територия и нищо не може да се направи. Онези покрай морето на запад желаят да са във връзка с тези, които живеят на другото море на изток и затова те строят пътища, пътища за керваните с фургони, железопътни линии и телеграфи… Не давайте на младежите си да ги спират; трябва да държите хората си настрана от пътищата… Нямам какво повече да кажа. Ще дочакам края на вашия съвет, за да разбера дали искате война или мир.“
Ханкок седна и лицето му изразяваше очакване, докато преводачът превеждаше последните му забележки, но шайените останаха смълчани и гледаха през лагерния огън генерала и неговите офицери. Накрая Високия бик запали лула, вдъхна дима и я подаде на кръга. Той се изправи, сгъна червено-черното си одеяло, за да освободи дясната си ръка и я подаде на Стареца с гръмотевицата.
„Вие ни повикахте — каза Високия бик. — Ние дойдохме тук… Не сме причинявали зло на белия човек и нямаме такова намерение. Агентът ни, полковник Уинкуп, ни каза да се срещнем с вас тук. Когато поискате, можете да отидете на Смоуки Хил. Можете да отидете по всеки път. Когато тръгнем на път, вашите младежи не трябва да стрелят по нас. Искаме да сме приятели с белия човек… Казвате, че ще отидете в селото ни утре. Ако тръгнете, там аз няма да ви кажа нещо повече от казаното тук. Казах всичко, което исках да кажа.“
Стареца с гръмотевицата стана и отново придоби високомерния си вид: „Защо Римския нос не е тук? — запита той.“ Вождовете се опитаха да му обяснят, че Римския нос е могъщ воин, но не е вожд, а само вождовете са били поканени на съвет.
— Щом Римския нос не е дошъл при мен, аз ще отида да го видя — заяви Ханкок. — Утре ще поведа войниците си към вашето село.
Веднага след разпускането на съвета Високия бик отиде при Уинкуп и го замоли да убеди Стареца с гръмотевицата да не води войниците си в лагера на шайените. Високия бик се страхуваше, че ако сините куртки се приближат до лагера, буйните млади воини кучета ще се спречкат с тях.
Уинкуп се съгласи. „Преди заминаването на генерал Ханкок — казва впоследствие той — аз изразих пред него страховете си относно последиците от незабавното потегляне на войските му към индианското село, но независимо от това той настоя да постъпи така.“ Колоната на Ханкок се състоеше от кавалерия, пехота и артилерия „и имаше такъв застрашителен и войнствен вид, както всяка част, която отива да срещне врага на бойното поле“.
По време на похода към Пони Форк някои от вождовете избързаха напред, за да предупредят шайенските воини за идването на войниците. Други яздеха заедно с Уинкуп, който по-късно каза за тях, че са изразявали по различни начини „страха си от последиците на похода — страх не за своя живот или свобода, но от паниката, която те очакваха да избухне сред жените и децата им при пристигането на войските.“
Междувременно лагерът на шайените беше научил за приближаването на колоната войници. Пратениците съобщиха, че Стареца с гръмотевицата е сърдит, защото Римския нос не е отишъл да се срещне с него във форт Ларнид. Римския нос бе поласкан, но нито той, нито Убиеца на йоните (чиито сиукси лагеруваха наблизо) имаха каквото и да е намерение да допуснат Стареца с гръмотевицата и войниците му близо до техните незащитени села. Римския нос и Убиеца на йоните събраха около триста воини и ги поведоха на разузнаване към приближаващата се колона. Навсякъде около селата си те подпалиха прерийната трева, за да не могат войниците да лагеруват наблизо.
През деня Убиеца на поните отиде напред, за да посрещне колоната и да преговаря с Ханкок. Воинът каза на генерала, че ако войниците не лагеруват много близо до селата, той и Римския нос ще се срещнат е него на съвет следната сутрин. Към залез-слънце войниците спряха на лагер; те все още бяха на няколко мили от вигвамите в Пони Форк. Бе тринадесетият ден на април, Луната, когато се появява червената трева.
През нощта Убиеца на поните и няколко шайенски вождове напуснаха лагера на войниците и отидоха в селата си, за да свикат съвет и да решат какво да предприемат. Между вождовете обаче имаше толкова много разногласия, че не се стигна до нищо. Римския нос искаше да се вдигнат вигвамите и да се оттеглят на север, като се разпръснат по такъв начин, че войниците да не могат да ги заловят, но вождовете, които бяха видели силата на войниците на Ханкок, не искаха да ги предизвикват.
На сутринта вождовете се опитаха да убедят Римския нос да ги придружи на съвета с Ханкок, но бойният водач подозираше клопка. Освен това дали Стареца с гръмотевицата не беше избрал именно него и не беше ли повел цяла армия войници през прерията, за да залови Римския нос? Когато сутринта преваляше, Мечока реши, че ще е най-добре да отиде в лагера на войниците. Ханкок се държеше надменно и настояваше да узнае къде е Римския нос. Мечока се опита да бъде дипломатичен — той каза, че Римския нос и другите вождове са били забавени от лов на бизони. Това само разяри Ханкок. Той заяви на Мечока, че ще поведе войските си към селото и ще лагерува там, докато не се срещне с Римския нос. Мечока не отговори, нехайно се метна на коня си, няколко минути се отдалечаваше бавно и след това препусна към селото с цялата бързина, на която конят му бе способен.
Новината, че войниците пристигат, веднага разтревожи индианския стан. „Ще изляза сам на коня си и ще убия Ханкок“ — провикна се Римския нос. Нямаше време да се вдигат вигвамите или да се опакова каквото и да било. Само качиха жените и децата на мустангите — те препуснаха в галоп на север. След това всички се въоръжиха с лъкове, копия, пушки, ножове и боздугани. Вождовете определиха Римския нос за военен водач, но настояха Мечока да язди до него, за да бъдат сигурни, че в яда си водачът няма да направи нещо неразумно.
Римския нос сложи офицерския си мундир със златни еполети, лъскави като тези на Ханкок. Той мушна една карабина в драгунския си калъф и два пистолета в колана си и понеже имаше малко муниции, добави лъка и колчана си. В последния момент взе и едно бяло знаме. Той строи отряда си от триста воини насред прерията в дълга една миля редица. Индианците с вдигнати и украсени със знаменца копия, опънати лъкове и готови за стрелба пушки и пистолети последваха Римския нос, за да пресрещнат хиляда и четиристотинте войници и техните големи, гръмотевични топове.
— Този офицер, когото наричат Ханкок — каза им Мечока Римския нос, — търси повод за бой. Ще го убия пред собствените му хора и ще има за какво да се бият. Мечока отговори предпазливо, като изтъкна, че войниците са почти пет пъти повече от тях, че са въоръжени със скорострелни пушки и големи топове, конете им са със загладен косъм, охранени от зърно, докато мустангите, на които жените и децата им се отдалечаваха, са измършавели след зимата без паша. Ако се стигне до сражение, войниците ще могат да ги изловят и ще ги избият до крак.
Няколко минути по-късно те видяха колоната да се приближава и разбраха, че също са забелязани, защото войската се престрои пред тях в редица. Твърдия задник Къстър разгърна кавалеристите си за бой и с галоп те се строиха в редица с извадени саби.
Римския нос спокойно даде знак на воините си да спрат. Той издигна бялото си знаме. Тогава войниците забавиха ход, приближиха се на около сто и петдесет ярда от индианците и също спряха. От силния вятър флагчетата и знаменцата по двете редици плющяха. След около минута индианците видяха Високия вожд Уинкуп да язди самичък напред. „Те обкръжиха коня ми — каза в последствие Уинкуп. — Бяха много доволни, че ме виждат тук и казаха, че сега знаят, че всичко ще бъде наред и няма да им се случи нищо лошо… Поведох главните водачи се срещнахме с генерал Ханкок, с офицерите му и техните щабове почти на средата между двата фронта.“
