Ребка отново кимна. Мили Боже, дано не го стори!

— А има и други, по-нови загадки, които страшно ме озадачават. Помислете за зардалу. Преди няколко хилядолетия те са властвали над хиляда светове. Ние знаем от подчинените на тях видове, че са били тиранични, жестоки и безмилостни. Но с разпадането на империята тези същите васални видове въстанали и изтребили всички зардалу. Геноцид. Не е ли било това действие по-варварско от всяко, практикувано от самите зардалу? И защо те са избрали да управляват така, както са управлявали? Друга ли е била идеята им за етично поведение, непозната на нас? Ако е така наистина са били извънземни, но ние никога няма да научим в каква степен. Как би постъпил един съвет поетични отношения със Зардалу?

… един съвет по етика може да приеме правилата, но…, замисли се Ребка, видя неочакваната мъка, изписана върху набразденото лице на Грейвс, и умът му се върна назад към този по-ранен коментар. Ако приемеше алтернативния морал за Зардалу, Грейвс поставяше под въпрос правилата, създадени от неговия собствен съвет? Готвеше ли се той да наруши собствените си инструкции?

Грейвс избягваше да погледне Ребка в очите.

— Понякога се чудя дали етичните норми, които ние съблюдаваме, са толкова типично нашенски и ограничени, както обичайните ни телесни форми и начин на мислене. Науката на Строителите ни е напълно чужда. Тя не съответства на нашия възглед за света. Ние не знаем как са строили, нито защо са строили. И въпреки това нашите учени твърдят, че в цялата Вселена действа една и съща система от физически закони… както нашите философи ни убеждават, че съществува една-единствена система на универсална етика! Чудя се дали етиката на Строителите ще се окаже също толкова различна, както и тяхната наука. И дали те, ако могат да видят как ние се отнасяме към някои наши видове, няма да бъдат ужасени от пристрастията ни и от неправилната ни преценка. Предполагам, че трябва да усвоим един урок, капитане, който е много прост и се свежда до следното: правилата, създадени, от който и да е съвет, трябва да бъдат динамични. Независимо от начина, по който се разглеждат от средностатистическата личност, те не могат да останат вечно такива, дадени веднъж завинаги. Ние трябва постоянно да ги изучаваме и винаги да се питаме дали могат да бъдат подобрени.

Грейвс погледна неочаквано към Ребка, обърна се и се качи на горната палуба на капсулата.

Ребка остана на мястото си загледан подир него. В тези последни изречения като че ли чу два гласа. Възможно ли беше Джулиъс и Стивън Грейвс да водят някакъв вътрешен диалог с Ребка като наблюдател? Може би Джулиъс искаше да направи едно нещо, а Стивън друго?

Това беше абсурдно, но не по-абсурдно от развитието на самостоятелно съзнание у мнемоничните близнаци. И ако работата с Джулиъс Грейвс на Куейк щеше да е трудна, работата със спорещата комбинация на Джулиъс и Стивън щеше да е невъзможна.

Близнаци, съперничещи си за господството върху един мозък? Ребка се изправи и забеляза, че подът оказва върху подметките на краката му много по-малко налягане. Теглото му беше намаляло с няколко килограма. Сигурно наближаваха Междинната станция. Той тръгна към рампата, чудейки се дали Макс Пери все още стои и съзерцава унесено Куейк. Той все повече и повече се чувстваше като пазач на група изобретателни лунатици.

При първото си пътуване до Куейк Ребка имаше голямо желание да влезе и да разгледа Междинната станция. Хората я бяха модифицирали и ремонтирали с части, взети от други артефакти, но тя все пак беше дело на Строителите и това я правеше уникална. Въпреки това, когато Макс Пери реши да я отмине — всъщност беше принуден да го стори — Ребка, обхванат от любопитство към Куейк, не беше възразил срещу неговото решение.

Сега беше много по-неотложно колкото се може по-скоро да достигнат до Куейк. Според вътрешния часовник на Ребка до летния прилив оставаха още тринадесет добелени дни — само сто и десет часа! Трябваше да продължат, но Пери упорито настоя да спрат на Междинната станция.

— Погледнете сам — Пери посочи към пулта с данните за състоянието на капсулата. — Виждате ли разхода на енергия? Много е висок.

Ребка погледна, но замълча. Грейвс също не се произнесе. Щом Пери казваше, че нещата не изглеждат наред, другите трябваше да приемат думите му на доверие. Неговият опит беше от решаващо значение и когато бяха на Умбиликал, познанията му бяха меродавни.

— В опасност ли сме? — попита Грейвс.

— Не непосредствено — Пери замислено потри нос. — Но не можем да рискуваме и да се отправим надолу към Куейк, докато не разберем каква е причината за нарасналия разход на енергия. Не бива да изразходваме енергия за нашето собствено пристигане. А и на Междинната станция се намират всички централни контролни уреди. Трябва да спрем там и да разберем какво става.

Под негово командване капсулата вече беше излязла от обсега на невидимите направляващи уреди и се бе насочила към неясно очертаната маса, заемаща половината небе вляво от тях.

Когато хората я открили, Междинната станция представлявала празно подземие без въздух, широко три километра. Стените били прозрачни. Човек в космически костюм можел да лети до страната, обърната към Опал, и да установи, че пада бавно в тази посока. Едно силно ритане на външната стъклена стена щяло да му осигури достъп до вътрешността. Тогава той щял се движи с постепенно намаляваща скорост, докато накрая насрещната външна страна не спре движението му. Станцията се намира точно в центъра на системата Куейк-Опал.

Не е ясно Строителите за какво са използвали Междинната станция. За повечето хора това е без значение. Те запълнили отворената сфера със свързани една с друга стаи, пълни с въздух под налягане, които служат като временна жизнена среда и склад за всичко — от термообувки до замразена суха храна. Подвластни на някакъв древен пещерен инстинкт, свързан със затворените пространства, хората покрили външните стени с блестящ, непрозрачен филм. След четири хиляди години експанзия хората очевидно все още се чувствали некомфортно в отворения безкрай на Космоса.

Капсулата мина през първия въздушен шлюз, след това продължи опипом като къртица по тъмния коридор, достатъчно широк, за да може да мине. Две минути по-късно те достигнаха до цилиндрична камера пълна със стелажи с наредени по тях дисплеи и пултове за управление.

Пери почака две минути, докато вътрешното и външното налягане се изравниха, отвори люка на капсулата и те изплуваха навън. Когато другите го последваха, той вече работеше на един от дисплеите.

— Тук — той посочи. — Достатъчно ясно. Това е проблемът. Едновременно с нас по Умбиликал е пътувала друга кола.

— Къде? — Ребка загледа дисплеите.

Те показваха камери и монитори по цялото протежение на Умбиликал. Не видя нищо.

— Не, вие не можете да го видите — Пери забеляза накъде гледа Ребка. — Потреблението на енергия свърши. Това означава, че другата капсула вече е напуснала Умбиликал.

— Тогава къде е? — попита Грейвс.

Пери вдигна рамене.

— Ще разберем. Надявам се долу да има дежурен. Ще им изпратя сигнал за помощ — той вече набираше входните кодове.

След дванадесет секунди на екрана се появи лицето на Бърди Кили. Косата му беше разрошена.

— Макс? Комендант Пери? Какво се е случило.

— Ти можеш да ни кажеш, Бърди. Хвърли едно око на консумацията на енергия през последните два часа. Работили са две капсули.

— Вярно. Няма проблем. Проверихме, имаме достатъчно резерв.

— Може би, но съществува проблем. Другата кола няма разрешително.

Бърди беше озадачен.

— Имаше. Жената показа разрешително от вас. Лично. Почакайте една секунда.

Той изчезна за кратко от екрана и се върна, с подпечатан лист в ръка.

— Това е вашият печат… Виждате ли го? Точно там.

— Ти си й дали кола?

— Разбира се, че й дадох — тонът на Бърди премина от защитен в раздразнителен. — Тя имаше разрешително и сигурно е знаела точните командни кодове на Умбиликал. Иначе не биха могли да се повдигнат и на метър от морското равнище.