— Време е да събудим другите — каза Тамара.
— А после?
— А после… — тя въздъхна. — Не зная. Най-сетне я намерихме, Деймън. Натъкваме се на други интелигентни видове. И то високо технологично развити. Но щом са могли да построят това — тя посочи поразяващата конструкция на екрана и гласът й стана дрезгав, — защо не са ни намерили? Е, надявам се отговорът на този въпрос да научим след няколко дни.
Три дни по-късно катерите на кораба бродеха по вените и артериите на космическия артефакт. За петнадесет дни главният кораб беше се издигнал на пет милиона километра, чакаше и се надяваше на контакт с планетата в отговор на радио- и лазерните сигнали. Отговор обаче не последва. Накрая се приближиха и започнаха директно изследване.
Мъглявите нишки на екрана се оказаха мрежа на колосален артефакт, достигащ повърхността на планетата — ненаселен свят, много подходящ на пръв поглед, но нишките се простираха и в Космоса до непредполагаеми цели.
И тези цели не можеха да се научат от създателите на нишките. Както планетата, така и артефактът не беше населен.
Тамара и Деймън Савал пътуваха със своя катер по една от нишките — метално-полимерна тръба широка три и дълга петдесет хиляди километра. По вътрешната повърхност пълзяха поддържащи машини толкова бавно, че движението им беше почти недоловимо. Те не обърнаха абсолютно никакво внимание на малкия катер.
Тамара седеше пред комуникационния панел и поддържаше контакт с главния кораб.
— Потвърдиха нашите анализи за метеоритни ями — каза тя. — Планетата е най-малко на десет милиона години, ненаселявана повече от три милиона. Не виждам на какво се усмихваш.
— Извинявай — Деймън не погледна екрана. — Мислех си за стария парадокс отпреди Експанзията. Ако там има извънземни, къде са? Преди двадесет дни мислехме, че имаме отговора: никакви извънземни. Сега отново си задаваме същия въпрос. Къде са те, Тами? Кой е построил всичко това? Къде са Строителите?
Тя вдигна рамене. Въпросът на Деймън щеше да остане без отговор в продължение на повече от три хиляди години.
Докато гледаха и се чудеха, до главния кораб достигна слаб сигнал от малка, бореща се за оцеляване колония на Ета Касиопея. Тя съобщаваше нова интригуваща физична теория, включваща тази на Боуз-Айнщайн заедно с предложение за прецизен и сложен експеримент в дълбокия Космос, надхвърлящ нейните ограничени ресурси.
Всички на Лакост бяха заинтригувани от Строителите и никой не обърна внимание на съобщението.
Но Строителите отдавна си бяха отишли. Беше време за пътуване със свръхсветлинна скорост.
Галактически координати: 26,223.48914,599.029 +112.58
Име: Кокун
Връзка звезда-планета: Лакост-Савал
Възел за достъп Боуз3: 99
Предполагаема възраст: 10.464 и 0.41 милиона години.
Изследователска история: Кокун заема специално място в човешката история като първи артефакт, открит от хора-изследователи, както Касп (Вж. статия 300) беше първият, открит от сикропеанския род. Кокун е открит през Е. 1086 от колония Кролспейс при търсене на годна за заселване планета в системата Лакост.
Физическо описание: Формата на Кокун представлява триизмерен вариант на познатите пръстеновидни градове около много населени светове. Той обаче далеч надминава стандартните екваториално-равнинни ансамбли както по размери, така и по предполагаема функция. Този артефакт използва четиридесет и осем базалтови вертикални подпорни стени, които свързват Кокун с екваториалната планетарна повърхност и се издигат нагоре като непрекъсната пръстеновидна структура на стационарна височина. Четиристотин тридесет и две хиляди външни нишки се простират на петстотин хиляди километра от планетата. Няма две еднакви нишки. Типичните размери на кухите цилиндрични нишки са с външен радиус от два до четири километра. Гледана от много места, повърхността на Савал е напълно засенчена от Кокун.
Из коридорите на Кокун усилено патрулираха Фейджи (Вж. статия 1067). Изследователите трябва непрекъснато да следят за тяхното присъствие.
Физическа природа: В конструкцията на Кокун са използвани стандартните свръхздрави полимери, като тези на повечето артефакти на Строителите. Отсъствието на втори естествен спътник на Савал, макар изкопаемите останки ясно да показваха, че преди дванадесет милиона години са настъпвали приливи, предизвиквани от два спътника, свидетелства за изчезнала луна, послужила като основен източник на материали за построяването на Кокун.
Нишките на Кокун се поддържаха в стабилно състояние от равновесието между гравитация, въртящи се опорни структури и налягане в резултат на звездна радиация. За обясняване на тяхната стабилност не е необходима никаква непозната наука, макар че конструкцията на системата изисква решаването на основни, скрити оптимизационни проблеми, надхвърлящи изчислителната мощ на най-добрите компютри на рода. За решаване на проблема е бил използван Елефант (Вж. статия 859) и за четири стандартни години изчислително време е било достигнато частично решение (така наречения „ограничен проблем Кокун“).
Предполагаема цел: Съществуват малко тайни около Кокун, ако приемем необходимостта от такава масивна система. Базалтовите вертикални подпорни стени позволяват пренасяне на материал на и от повърхността на Савал на нищожно ниска цена. Външните нишки позволяват икономично прехвърляне на полезен товар до всяка точка на звездната система Лакост на принципа „инерция-стръмен склон“. Капацитетът на Кокун е огромен. По принцип всяка година в Космоса по него може да се прехвърля една петдесетхилядна от масата на Савал — достатъчно да намали забележимо скоростта на въртене и да промени времетраенето на деня на планетата с две секунди.
Из „Универсален каталог на артефактите“
Четвърто издание
Глава 1
Експанзия
4135 (6219 от Новата ера)
Къде съм?
Човек, който е видял петдесет планети и е изпълнил сто трудни мисии, трябва да е като котка — при всяка ситуация инстинктивно да се обръща и винаги да пада на краката си. Но напоследък той изглежда беше в точно обратното състояние — с всяка нова задача ставаше все по-силно дезориентиран.
Ханс Ребка се разбуди напълно, но остана със затворени очи в очакване в мозъка му да нахлуе споменът за място и мисия. Когато това стана, объркването му се замени с гняв.
Преди една седмица беше на орбита около Парадокс и се подготвяше за една от най-интересните мисии в своя живот. Заедно с тримата си партньори той трябваше да се приземи на Парадокс и да навлезе в нея, пренасяйки със себе си нова екранировка и напълно нов тип записващ сензор. Ако успееха, щяха да са първите, събрали информация от вътрешността на Парадокс — може би нова информация за самите Строители.
За Ребка Парадокс беше най-загадъчната и интригуваща от всички конструкции на Строителите. Тъмният сферичен балон, петдесет километра в диаметър, позволяваше лесно да се влезе, но при излизане изчистваше всякаква памет, органична или неорганична. На компютрите не оставаха никакви данни в никаква среда. Достигналите до вътрешността му хора се връщаха с умове като на новородени.
Накрая всякакви опити за изследване бяха преустановени, но напоследък посетителите на региона съобщаваха за някои промени. Беше се променил външният вид на Парадокс, а може би и вътрешното му състояние. Разумно бе да се предприеме нов опит.
Мисията беше опасна, но Ханс Ребка я очакваше с нетърпение. Той се включи доброволно в нея и бе приет като ръководител на екипа.
И тогава, само един ден преди слизане на Парадокс, пристигна предложението.
