Очевидно Атвар Х’сиал използваше другия по същия начин, както на по-богатите светове на Съюза използваха сервизни роботи. Но беше необходим много сложен робот, за да изпълнява трика с превода, извършван от Д’жмерлиа… По-сложен от всеки робот, за който Дариа беше чувала, освен тези на Земята.

— Какво да говорим за Куейк?

Сикропеанецът се наведе по-ниско, сложи двата си предни крака на земята, така че сляпата глава дойде на не повече от четири стъпки от Дариа. Слава Богу, че няма кучешки или змийски зъби, или челюсти — помисли си тя, — иначе нямаше да мога да го издържа.

— Атвар Х’сиал е специалист в две области — каза Д’жмерлиа. — Във формите на живот, адаптирани да живеят при екстремално напрежение на околната среда, и по артифисърите… изчезналата раса, която хората наричат Строителите. Преди малко пристигнахме на Опал. Много време след изпращане на искане за разрешение да посетим Куейк по време на летния прилив. Това разрешение още не ни е дадено, но на космодрума на Опал говорихме с един човек, който ни каза, че вие също планирате да отидете там. Вярно ли е?

— Е, не съвсем вярно. Аз искам да отида на Куейк — Дариа се поколеба. — И искам да съм там по време на летния прилив. Но как ме намерихте?

— Съвсем просто. Следвахме сигналния локатор на вашата кола.

Не това имах предвид — помисли си Дариа. — Исках да кажа откъде знаете, че съществувам? Но сикропеанецът продължи:

— Кажете ни, Дариа Ланг. Можете ли да уредите разрешение и Атвар Х’сиал да посети Куейк?

Беше ли се изгубило значението на казаното от Дариа при превода?

— Ти не ме разбра. Аз, разбира се, искам да посетя Куейк, но нямам никакво влияние върху тези, които издават разрешителни за отиване там. Това е в ръцете на двама мъже, които в момента са на Куейк и преценяват условията.

През облаците се процеждаше слаба светлина от Мандъл. Атвар Х’сиал свободно разпери широките си черни крила и откри четири нежни, рудиментни крила с червени и бели продълговати петна. Тези петна, надипленият врат и феноменалната чувствителност към носени от въздуха миризми бяха дали основание на зоолозите, запознали се за първи път с вида, да му дадат причудливото име „сикропеа“, макар че той нямаше нищо общо със земната нощна пеперуда сикропеа, отколкото с който и да било друг земен вид. Дариа знаеше, че те дори не са насекоми, макар че подобно на насекомите имаха хитинов скелет, членестонога структура и претърпяваха метаморфоза от началния до зрелия стадий на своя живот.

Тъмните крила леко вибрираха. Атвар Х’сиал изглеждаше отпуснат от топлината в чувствено удоволствие. Последваха няколко секунди тишина, докато пролуката в облака се затвори и Д’жмерлиа каза:

— Но част от хората са мъже и ти като жена ги контролираш, нали?

— Аз не ги контролирам. Изобщо!

Дариа се зачуди отново за точността, с която тя и Атвар Х’сиал получаваха съобщенията. Процесът на конверсия звучеше така, сякаш никога не би могъл да свърши работа, преминавайки от звуци към химически преносители и обратно чрез един извънземен посредник, на който вероятно му липсваше културната база данни на всяка от двете страни. А на нея и на Атвар Х’сиал също им липсваха общите културни елементи. Ала по всичко личеше, че Атвар Х’сиал беше женска, но каква роля играеха мъжките в сикропеанската култура? На търтеи? На роби?

Д’жмерлиа издаде силен бръмчащ звук, но не произнесе никакви думи.

— Не упражнявам никакъв контрол върху мъжете, които ще вземат това решение — отвърна Дариа, като говореше колкото се може по-бавно и по-ясно. — Ако те ми откажат достъп до Куейк, нищо не мога да направя.

Бръмчащият звук стана по-силен.

— Много неудовлетворително — каза най-сетне Д’жмерлиа. — Атвар Х’сиал трябва да посети Куейк по време на летния прилив. Дойдохме отдалеч, за да бъдем тук. Немислимо е сега да се откажем. Ако вие не можете да получите разрешение за нас и за себе си, трябва да бъдат потърсени други начини.

Голямата сляпа глава се премести по-близо. Дариа можеше да види всяко косъмче и всяка пора върху нея. Хоботчето излезе, протегна се и докосна ръката й. Беше топло и малко лепкаво. Тя си наложи да запази присъствие на духа.

— Дариа Ланг — каза Д’жмерлиа, — когато различните същества имат общ интерес, те трябва да работят съвместно за осъществяване на този интерес. Независимо какви пречки могат да се опитат да поставят пред тях други, те не трябва да се спират. Ако вие можете да ни гарантирате вашето сътрудничество, няма начин Дариа Ланг и Атвар Х’сиал да не посетят Куейк. Заедно. Със или без официално разрешение.

Д’жмерлиа ли погрешно превеждаше мислите на Атвар Х’сиал или Дариа неправилно разбираше намерението на сикропеанката? В противен случай, Дариа вече бе вербувана от това невероятно извънземно за изпълнението на таен проект.

Дариа изпита недоверие, но предпазливостта й беше смесена с вълнение и очакване. Сикропеанката почти беше прочела по-раншните й мисли. Ако Ребка и Пери се съгласят да й разрешат да отиде на Куейк, чудесно. Но ако… тогава може да влезе в действие друг механизъм.

И не просто някакъв механизъм, а акция, предназначена да я отведе до нейната цел… по време на летния прилив.

Дариа чуваше свистенето на въздуха, който непрекъснато минаваше през дихателните отверстия на сикропеанката. От хоботчето на Атвар Х’сиал сълзеше тъмнокафява течност, лицето без очи приличаше на демон от лош детски сън. Черната осемкрака лепкава фигура на Д’жмерлиа беше измъкната от същия кошмар.

Но хората се бяха научили да не обръщат внимание на външността. Никои две същества, които имаха еднакви мисловни процеси и общи цели, не може да бъдат истински чужди едно на друго.

Дариа се наклони напред.

— Много добре, Атвар Х’сиал. Интересувам се да чуя какво имаш да ми кажеш. Кажи ми повече.

Тя сигурно не беше готова да се съгласи с нищо, но, разбира се, нямаше да й навреди, ако чуе.

Умбиликал и капсулите, които пътуват по него, са съществували най-малко четири милиона години, преди хората да колонизират Добел. Подобно на всяка друга конструкция на Строителите Умбиликал е направен да бъде дълговечен. Системите работеха идеално. Той ги беше изследвал основно, но въпреки че анализите разкриваха много за производствените методи на Строителите, те не разкриха нищо за тяхната физиология или навици.

Дишали ли са Строителите? Капсулите бяха направени от прозрачен материал и нямаха никакъв въздушен шлюз.

Спали ли са Строителите, как са поддържали физическата си форма? Нямаше нищо, което можеше да се идентифицира като легло или място за почивка, или средства за отмора и тренировки.

Но Строителите сигурно поне са яли и са имали физиологични екскреции. Макар че пътуването от Опал до Куейк продължаваше много часове, нямаше никакви средства за съхранение или за приготвяне на храна, никакви средства за събиране на отходни продукти.

Единственото несигурно заключение, до което хората-инженери можаха да достигнат, беше, че Строителите са били големи. Капсулите бяха огромни — цилиндър, дълъг над тридесет метра и почти толкова широк, и целият празен. От друга страна нямаше никакво доказателство, че са били използвани от самите Строители… Може би те са били предназначени само за превозване на товари. Но ако е така, защо вътре в тях има пултове за управление, които позволяват да се променя скоростта на движение по Умбиликал?

Докато историците спореха за природата и характера на Строителите, а теоретиците се тревожеха за необяснимите елементи в тяхната култура, по-практичните умове се заловиха да пригодят Умбиликал за използване от колонисти. На Куейк имаше минерали и горива. На Опал и двете липсваха, но той предлагаше жизнено пространство и благоприятен климат. Транспортната система между двете планети беше много ценна, за да бъде оставена неизползвана.