Ребка си пое дълбоко дъх. Тя се опитваше да бъде мила с него, но по-лошото беше, че според нея той е напрегнат и има нужда да се успокои. И проблемът беше в това, че бе права. Беше много напрегнат. Не можеше да си обясни защо… Освен че веднъж се беше излъгал лошо на Куейк, приемайки, че нещо е достатъчно безопасно, докато то изобщо не беше. Не искаше да го повтори. Всеки нерв на тялото му го подканяше час по-скоро да се махнат от Куейк.

— Дариа, исках да сравним бележките си за летния прилив — каза си, че не е ядосан, задето го бе хванала в капана си, само беше впечатлен. — Но бих предпочел да направим това, когато сме на Умбиликал, на път към Междинната станция. Вие може да си мислите, че съм страхливец, но това място ме плаши. Така че, ако малко се преместите, за да имам достъп до пулта…

„Съмър Дриймбоут“ беше добре скрит.

Котловината Пентаклайн бе най-добре забележимата географска форма от ландшафта на повърхността на Куейк. Сто и петдесет километра широка, обрасла с яркозелена буйна растителност, тя можеше да се види от половин милион километра в Космоса като зелено петно върху прашната сива повърхност на Куейк. Пентаклайн беше и най-ниската точка на планетата. Нейните пет долини, простиращи се нагоре и навън като протегнати ръце от централната низина, трябваше да се издигнат над осемстотин метра, за да достигнат нивото на заобикалящата ги равнина.

Малкият звезден кораб беше приземен почти в средата на сочещото на север рамо на Пентаклайн в точка, където плътната растителност беше прекъсната от малък плосък остров от черен базалт. Но корабът беше долетял до оголената скала под ъгъл и се бе плъзнал до самия й край. Беше защитен отгоре от буйна растителност. Малко по-голям от въздушна кола, „Съмър Дриймбоут“ се бе пъхнал под балдахин от петметрова листна покривка. Машината беше празна, а всички животоподдържащи системи — изключени. Само остатъчната радиация от двигателя Боуз издаваше присъствието му.

Макс Пери стоеше вътре в изоставения кораб и гледаше с недоумение. Той почти докосваше тавана. Цялото жизнено пространство беше с диаметър не повече от три метра. С една крачка той премина от главния люк в миниатюрната пилотска кабина. Още една и беше на пулта за управление.

Той огледа простите дисплеи на пулта с техните яркооцветени ключове и индикатори и поклати глава.

— Скапана детска играчка. Не знаех, че с такова малко нещо може дори да се влезе в мрежата Боуз.

— Не се очаква да знаете — Грейвс определено се владееше. Не изглеждаше съвсем нормално, но по-малко кършеше пръсти и костеливото му лице вече не бе изкривено от емоции. — Построен е като малък туристически съд за пътуване вътре в системата на малки разстояния. Конструкторите не са предвиждали монтиране на двигател Боуз и сигурно никой никога не е мислил да го използва за толкова далечни преходи. Но такава е Шаста — деца управляват планетата. Близначките Кармел са придумали родителите си за него — той се обърна към Д’жмерлиа. — Ще бъдеш ли така добър да кажеш на Калик да спре с това, преди да е направила нещо лошо?

Малкият хименопт беше впечатлен от двигателя на кораба. Беше отворил капака и надзърташе вътре. При думите на Грейвс, Калик се обърна.

— Нищо лошо няма да направя — промърмори Д’жмерлиа, слушайки серията от цъкания и подсвирквания на хименопта. — С голямо уважение, Калик казва, че изобщо не е опасно. Тя знае, че невежа като нея малко разбира от нещо толкова сложно, като двигател Боуз, но е съвсем сигурна, че енергийният блок на този двигател е изпразнен и не може отново да се използва. Съмнително е дали този кораб може да излети оттук по собствена орбита. Тя е подозирала това още когато корабът на нейния господар е приел слабия сигнал при изследване на повърхността.

— Което обяснява защо близначките не са напуснали Куейк — Пери беше включил дисплея и разглеждаше компютърния дневник. — Това обяснява и техният странен маршрут. Тук е записана непрекъснатата последователност на мрежата Боуз, която ги е довела до Добел и след това с още два прехода е щяла да ги отведе право на територията на Зардалу. Но те не са могли да направят това без нов енергиен източник Боуз. Могли са да вземат от Междинната станция, но, естествено, не са знаели. Така че единственото друго място, където са могли да отидат в тази система, е бил Опал и ние веднага бихме могли да засечем тяхното пристигане.

— Което за нещастие не стана. И така, как ще ги намерим? — Грейвс отиде до вратата и погледна навън, щракайки с пръсти. — Аз заслужавам порицание, знаете. Реших, че след като намерихме кораба, с който са дошли, трудната част на задачата е свършена. Никога не ми е минавало през ума, че могат да бъдат толкова безразсъдно смели, че да напуснат кораба и да тръгнат из планетата.

— Не мога да ви помогна. Но дори и да ги намерите, как ще се оправите със самите близначки?

— Оставете това на мен. Имам опит. Ние хората сме същества, които се поддават на психологическа обработка, коменданте. Приемаме, че онова, което знаем, е лесно, а всичко, което не знаем, намираме за загадъчно — Грейвс размаха към Пентаклайн костелива, облечена в черна ръкавица. — Всичко това за мен е загадъчно. Те са се скрили някъде там. Но защо е трябвало да напуснат кораба и относителната сигурност, за да отидат някъде там?

Онова, което можеше да се види от кораба, беше зелена маса от сочни, преплетени пълзящи растения. Те непрекъснато се тресяха от подземни трусове и създаваха илюзия, че са разумни същества и реагират с нервната си система на ставащото.

— Отишли са там, защото са мислили, че е безопасно и няма да бъдат намерени. Но аз мога да ги намеря.

Пери погледна часовника си.

— Трябва да побързаме. Вече час откакто сме напуснали радиофара. Д’жмерлиа — обърна се той към неспокойния ло’фтианец, — ние обещахме, че след четири часа ще ви върнем там, откъдето ви взехме. И ще го сторим. Хайде, съветнико. Аз зная къде могат да бъдат те… Живи или мъртви.

Извън кораба атмосферата беше по-потискаща, а температурата — десет градуса по-гореща от обикновено. Черният базалт трепереше под краката им, горещ и пулсиращ като покрита с люспи кожа на огромен звяр. Пери обиколи скалата и внимателно я огледа.

Грейвс го последва, бършейки с кърпа потта от челото си.

— Ако се надявате да откриете стъпки, ще ми бъде неприятно да ви разочаровам, но…

— Не стъпки. Водни отпечатъци — Пери коленичи. — Следи от бягащи крака. На Куейк има голям брой малки езера и водни басейни. Местните животни чудесно се справят, но те пият вода, която ние с вас не бихме могли да пием. И след като близначките Кармел са напуснали кораба, те са се нуждаели от обикновена прясна вода.

— Може би са имали пречиствател.

— Може би. Би им бил необходим… Прясната вода на Куейк е относително понятие. Ние с вас не бихме могли да я пием, нито Джени и Елена Кармел — Пери прекара ръка по гладкия издаден ръб на скалата. — Ако са живи, ще са там, където има вода. И няма значение закъде са се запътили, ако са тръгнали от тази скала… а те трябва да са тръгнали от тук, защото „Съмър Дриймбоут“ е там… Сигурно са спрели някъде горе, край някой от потоците. Ето един, достатъчно е бил буен. Там има и друг, почти толкова пълноводен. Но онази каменна плоча е наклонена и ние сме в долния й край. Най-напред да опитаме натам.

Той тръгна внимателно. Грейвс го последва. Когато докосна с ръка базалта, трепна. Голата скала беше нагорещена до толкова, че можеше да му направи мехури. Пери бързо се отдалечи, плъзгайки се надолу по тридесет градусовия наклон, който се губеше в джунглата от пълзящи растения.

— Почакайте ме! — Грейвс вдигна ръка да защити очите си. Назъбените като трион краища на листата порязаха ръката му и одраскаха голото му теме. После той се мушна под свода от растения, които маркираха първото ниво на Пентаклайн.