Той погледна отново към небето и се сепна, като видя, че е светло. Опал и Куейк бяха свързани със силата на приливна вълна една към друга и се въртят около общия си център на маса с бясна скорост. Един ден на системата Добел имаше само осем стандартни часа. Сутрешните размишления на Ребка бяха продължили далеч след утрото. Имаше време само за една бърза закуска; после една въздушна кола щеше да го заведе до Куейксайд11 — към най-глупавата и най-малко творческа работа в живота му.
Ребка изруга, прокле името на Макс Пери и излезе. Още не го беше срещал, но вече беше готов да го намрази.
Артефакт: Парадокс
УКА #35
Галактически координати: 27,312.44315,917,902 +135.66
Име: Парадокс
Връзка звезда-планета: Дариен Клайндийнст Възел за достъп Боуз: 139
Предполагаема възраст: 9.112 ± 0.11 милиона години
Изследователска история: Не се знае колко пъти Парадокс е бил откриван, цялата информация за това е изгубена. Онова, което се знае, е, че през Е. 1379 Рутледж, Камински, Парзен и Лулан са организирали експедиция с два кораба за изследване на аномалното пречупване на светлина, известно сега като Парадокс.
Когато пристигнали Рутледж и Камински записали в главния компютър на техния кораб намерението си да кацнат на Парадокс, като използват изследователски катер, а главният кораб да остане в орбита. Пет дни по-късно дошли Парзен и Лулан и намерили кораба и катера в отлично състояние. Рутледж и Камински били живи, но силно обезводнени и изпосталели. Те не можели да говорят, нито да извършват някакво движение, а последвалите тестове показали, че умовете им били лишени от всякаква информация — били като на новородени. Банките данни и компютърната памет на катера били изтрити.
Парзен и Лулан изследвали записите на кораба и хвърляли чоп кой да направи второ кацане на Парадокс. Спечелил Лулан и се спуснал. Парзен не получил никакви сигнали от него, макар че се уговорили да изпраща съобщения на всеки четири часа. След три дни Лулан се върнал физически здрав. Паметта му била изпразнена от всякаква информация, но соматичното му състояние останало непроменено.
През Е. 1557 Парадокс бил обявен за недостъпен за всички други, освен за специално подготвени изследователи.
Физическо описание: Парадокс представлява сферичен регион с диаметър петдесет километра. Цветът на повърхността на външната му граница се променя като на „сапунен мехур“ — очевидно отразява или пропуска хаотично радиации с различна дължина на вълната.
В определени спектрални области сферата е непрозрачна (1.2–223 метра), а в други напълно прозрачна (5.6–366 микрометра) За вида на вътрешността на Парадокс не се знае нищо.
Големината и видът на Парадокс не са неизменни. През неговата история са наблюдавани девет пъти промени в големината и цвета му.
Физическа природа: От трансмисионните характеристики на Парадокс се смята, че той има сложна вътрешна структура. Досега няма никаква директна информация поради специфичната природа на Парадокс да унищожава информацията. Повечето анализатори смятат, че Парадокс е четириизмерна екструзия в пространството и времето на небесно тяло с много по-големи размери, може би двадесет-тридесет взаимосвързани камери на Икро и Хмиран.
Предполагаема цел: Неизвестна. Скорпези предполага, че Парадокс е „казан за очистване“ на големи интелигентни артефакти на Строителя, като например Елефант (Вж. статия 859), преди повторно използване. Трябва да се отбележи обаче, че това предположение е несъвместимо с физическите размери (4000 х 900 километра) на самия Елефант, освен ако такива обекти не преминават на няколко пъти през сферата на Парадокс.
Из „Универсален каталог на артефактите“
Четвърто издание
Глава 2
Трийсет и шест дни до летния прилив
Втора смяна на работния ден току-що започваше и на Бърди Кили вече му бе ясно, че денят ще бъде лош. Новият контрольор беше може би още на половината път от Старсайд, а шефът му вече беше мрачен поради неговото пристигане.
— Как може някой, който никога не е посещавал тази система, да бъде дотам компетентен, че да контролира пътуването между Опал и Куейк? — Макс Пери погледна нещастно Бърди със светлите си очи. Бърди видя проекцията на мършавата брадичка на Пери и си помисли колко по-добре щеше да бъде за другия човек просто да се нахрани добре и да си почине ден-два.
— Трафикът на Куейк е наша работа — продължи Пери. — Вършим я от шест години. Какво знае този чужденец Ребка за нея? Нищо. В Съркъл изглежда си мислят, че тази работа е много проста и всеки идиот може да се справи на Куейк? Ние знаем значението на забраната за достъп до Куейк. Особено сега, когато летният прилив наближава. Но знаят ли го те?
Бърди слушаше оплакванията на Макс Пери и кимаше съчувствено. Едно беше сигурно: Пери беше добър човек и добросъвестен шеф, макар да си имаше своите фикс идеи. А капитан Ханс Ребка, който и да беше той, сигурно щеше да направи живота на Бърди много по-труден.
Бърди въздъхна и се отпусна назад на плетения стол. Офисът на Пери се намираше на последния етаж на най-високата постройка на Куейксайд на Опал — четириетажна експериментална сграда, построена по техническо задание на самия Пери. Бърди Кили все още се чувстваше неудобно в нея. Основите й се намираха в слоевете от тиня и плетеница от мъртви и живи корени покрай долния край на слинга чак до блудкавите води на океана на Опал. Тя се поддържаше като шамандура от една празна стая точно над повърхността и хидростатичното налягане понасяше по-голяма част от товара.
На Бърди дори такава ниска сграда не му изглеждаше сигурна. Слинговете бяха нестабилни, без твърда основа. Повечето сгради на Опал бяха една- или двуетажни. През последните шест месеца този слинг беше завързан на едно място, но с наближаването на летния прилив това ставаше много опасно. Пери беше наредил след осем дни слингът да бъде отвързан, за да се носи свободно от приливните вълни, но дали нямаше да е късно?
Комуникаторът иззвъня. Макс Пери не му обърна никакво внимание. Той се беше отпуснал на стола-люлка и гледаше към тавана. Бърди, облечен в овехтяла бяла жилетка, се наведе напред, прочете съобщението на дисплея и подсмръкна. То нямаше да подобри настроението на Макс Пери.
— Капитан Ребка е по-близо, отколкото предполагахме, сър — каза Бърди. — Всъщност преди няколко часа е напуснал Старсайд. След броени минути въздушната му кола ще бъде готова за приземяване.
— Благодаря, Бърди — Пери не помръдна. — Помоли Слинглайн да ни държат в течение.
— Слушам, коменданте — Кили знаеше, че трябва да се махне, но остана. — Преди капитан Ребка да пристигне тук, трябва да прегледате тези съобщения, сър. Колкото се може по-бързо.
Кили постави една папка върху плетената масичка между тях, отдръпна се и зачака. При настроението на Макс Пери не можеше да го накара да се разбърза.
Таванът на стаята беше прозрачен, гледаше директно към облачното както винаги небе на Опал. Мястото беше грижливо избрано. Беше близо до центъра на Куейксайд в регион, където атмосферната циркулация създаваше повишена вероятност за разкъсване на облачността. В момента, преди настъпването на нощта, на покритото с облаци небе преди настъпване на нощта имаше пролука и се виждаше Куейк.
Разположена само на дванадесет хиляди километра от най-близката точка на Опал обгорялата сфера изпълваше повече от тридесет и пет градуса от небето като голям, шарен, виолетово-сив, презрял, готов да падне плод. От това разстояние планетата изглеждаше спокойна, но на тъмния й край вече се забелязваше размазване на очертанията, което говореше за надигаща се прашна буря.
До летния прилив оставаха само тридесет и шест дни, по-малко от две стандартни седмици. За десет дни Пери щеше да организира евакуацията на Куейк и лично ще следи как протича. През последните шест години при всяко евакуиране той последен напускаше Куейк и пръв се връщаше след летния прилив.
