Той се отдалечи. След него остана миризма на гранясала мазнина.
Бърди почувства за момент удовлетворение, изместено бързо от смущаващата мисъл, че Грейвс бе луд като варнианец, но и Е. К. Тали не бе по-добър. Какво ми влиза в работата, щом и двата чешита ми се доверяват, каза той.
Статия 18: Варнианци
Разпространение: Светът на варнианците, Еварнър, обикаля около звезда клас F близко до центъра на елипсовиден газов облак, известен в Четвъртия съюз като „Лебеда на Херкулес“. Той лежи приблизително на 170 светлинни години от Сол в посока разполовяваща ъгъла между галактическата нормала и вектора на галактическия център.
Преди откриването им от хора-изследователи варнианците са се разселили от първоначалната си родна планета на тринайсет други планети, като са използвали кораби със скорост по-малка от тази на светлината. Всичките четиринайсет варниански светове лежат в или на границите на газовия облак „Лебеда на Херкулес“.
След първото им откриване (през Е. 1983 от членове на Арката на Дмитриев) посредством контакт с хора малка група варнианци се разпространили в Четвъртия съюз и Сикропеанската федерация. Разпоредбите в спиралния ръкав забраняват създаването и съществуването на всякаква колония от варнианци с над четири хиляди члена, с изключение на самата Еварнър или на някой от първоначалните тринайсет варниански колониални свята. Смята се, че въпреки варнианската петиция в обозримото бъдеще този закон вероятно няма да се промени (Вж. „Култура“ по-долу).
Населението от варнианци из целия спирален ръкав се оценява на 220 милиона. Макар да не съществува опасност от изчезване, те са един от по-малобройните интелигентни видове в региона.
Физически характеристики: Варнианци претърпяват гъвкава метаморфоза, осигуряваща голяма физическа трансформация. Тъй като Еварнър е планета с ниска температура, близка до долната граница за видовете, дишащи кислород, живеещите там варнианци имат сферична форма, позволяваща максимална топлинна консервация. При нужда те използват псевдоподи15 с различна големина, но рядко се отклоняват много от сфероида.
В по-топли среди варнианците са по-малко принудени да променят външния си вид. В присъствие на членове на други видове те често мимикрират основните елементи на ендоскелета16, структурата на крайниците и вида на кожата до такива подробности като цвят на очите и на косата, както и поведението. Не са известни граници на тази мимикрия („Не съдете за варнианката по топлината на усмивката й.“)
История: Варнианската история прилича на постоянна битка с расовото безумие. Ако у някои видове съществува ярко несъответствие между интелигентност и рационално поведение, това са варнианците. Събраните от хора и сикропеанци археологически данни показват, че варнианската цивилизация е била най-малко пет пъти напълно унищожавана. Всяко унищожение, настъпвало без предупреждение, е следвано от продължителен стабилен период на мирно развитие и бавно възраждане. Изчислено е, че тези цикли са били с продължителност от четирийсет хиляди години (втория упадък) до седемстотин хиляди (четвърти упадък).
Загубата на почти всички летописи за тези пет катастрофи прави пресъздаването на миналите събития много трудно. Разпространението на варнианската цивилизация из четиринайсетте планети с дванайсет слънца през три различни ери обаче доказва, че най-малко в един от тези цикли е постигната модерна технология.
Писмена история на варнианците съществува за последните двайсет и две хиляди години до времето на настъпване на Шестото бедствие.
Култура: Днешната варнианска цивилизация е урегулирана, неамбициозна и стабилна. Тя е била такава трийсет хиляди години без никакви признаци за предстоящо шесто бедствие, което би засегнало целия вид. Симбионтът17 Пернатон-Мегреу (ПМ) обаче предположил през Е. 2731, че това не е основание за успокоение. Неговият анализ на варнианската култура накрая довел до ограничение на големината на колонията навсякъде извън първоначалните четиринайсет варниански светове на четири хиляди души.
ПМ извършил задълбочен анализ на варнианските езици и установил, че макар варнианци да използват над 140 семантични езикови групи и местни диалекти в никой от тях няма дума означаваща цинизъм, самокритика или скептицизъм. Той посочва и че крахът на варнианската цивилизация е настъпил само на Еварнър, а в другите колонии се е почувствал поради тяхната материална зависимост от метрополията. В допълнение няколкото различни случая на крах не изглежда да са възникнали поради една и съща причина. На края ПМ отбелязва, че аутопсиите на варнианските мозъци не показват съществуването на инхибиторен комплекс.
ПМ заключава, че крахът на варнианци е резонансно явление, последица от положителна обратна връзка между големи варниански групи. Тъй като не притежават необходимите способности за разумен скептицизъм, варнианците са изключително уязвими на влиянията на деструктивните спомени. Те се разпространяват безпрепятствено сред цялото население и се самоподхранват до точката, при която отделните варнианци стават неспособни на рационално мислене. Тези пагубни влияния се прекратяват само благодарение на краха на цивилизацията и свързаната с това загуба на бърза комуникация между големи групи.
ПМ поставя абсолютната долна граница на взаимодействащи си варнианци за такова явление при двайсет хиляди души. Възникването на нестабилност нормално не се забелязва, докато броят на включените индивиди е няколко милиона. Настоящата максимална стойност от четири хиляди за размер на колонията е крайно занижена.
Из „Универсален каталог на видовете“ (Подклас интелигентни)
Глава 7
Без помощта на радиофар никога нямаше да намерят кораба на Луис Ненда. Колкото повече „Съмър Дриймбоут“ се доближаваше до него, толкова повече Дариа се убеждаваше в това. Последните няколкостотин километра бяха летели през облак от отломъци — парчета от скална маса, воден и амонячен лед с размери от къща до грахово зърно. Дори и по-малките парчета можеха да бъдат опасни. В допълнение на това местните смущения разсейваха радиосигналите и определянето на точното местоположение на „Хев-ит-ол“ се превърна в налучкване. Нищо чудно, че радиофарът беше толкова слаб.
— Не разбирам защо в близост до техния кораб има толкова много отломки — оплака се Ханс Ребка. — Непрекъснато трябва да маневрираме, за да избегнем сблъскването. — Той беше на пулта за управление заедно с Калик. Дариа се върна на койките, а Д’жмерлиа остана на Дрейфъс-27 заедно с пълния запис на всичко видяно досега и инструкции да изследва и евентуално да възстанови старите минни шахти и тунели.
— Това не може да е случайно — Калик продължаваше да измерва разстояния и скорости и да определя траектории. Тя добави нови данни към вече изградената база, подсвирна и цъкна. — Ако тези отломъци са били в нормални орбити около Гаргантюа те са щели много отдавна да се разпръснат и да образуват голям о-о-облак в центъра, на който, да се намира планетата. Тъй като не са се разпръснали и тъй като и тук физичните закони са в сила… — тя се наведе, втренчила предните си очи в дисплея. — Тц-тц-тц. Имам обяснение. Кажете ми, ако вие също го в-в-виждате. Няма ли там нещо, някакъв друг обект, близо до мястото, където се намира „Хев-ит-ол“?
Дариа слезе от койката и отиде да погледне дисплея.
Между различните отражения, приблизително на мястото, където според изчисленията се намираше корабът на Луис Ненда, видя нещо, приличащо на блестящ светлинен кръг.
— Виждам нещо. Ханс, друг планетоид точно в средата на хаоса. Всъщност той обяснява съществуването му. Целият облак от отломки се върти в орбита около него, а той се върти около Гаргантюа.
