— Аз съм с-съгласна. Той е попречил на отломките да се разпръснат.

— Но това прави нещата по-загадъчни — Ханс Ребка увеличи контраста на дисплея, за да се открои обектът по-ясно на фона. — Погледнете онова нещо. То е малко… не повече от няколко километра в диаметър. С обикновените методи на търсене никога не бихме го открили.

— Искате да кажете, че не може да има достатъчно маса, за да задържи нещо в орбита около себе си?

— Правилно. Но то задържа. И ние се устремяваме към него. Принуден съм да коригирам движението на нашия кораб.

„Съмър Дриймбоут“ се плъзгаше през плътна маса от обикалящи по орбита отломки. На дисплея образът на тялото пред тях стана по-голям и по-ясен.

— Вижте онова очертание — тихо каза Дариа. — Ако не е идеална сфера, то е достатъчно близко до нея, за да ме заблуди.

Калик беше заета да нанася последното местоположение на кораба на Ненда върху екрана на най-големия дисплей. Стана ясно, че другият съд се намира върху или много близо до кръглото тяло. Хименоптът мълчаливо разглежда комбинирания образ няколко минути.

— „Хев-ит-ол“ не се движи спрямо планетоида. Сигурно съществува достатъчно пп-пп-повърхностна гравитация, която го държи здраво на мястото му.

Ребка обърна „Дриймбоут“ и увеличи тягата.

— Калик, извърши изчислението вместо мен. Приеми, че онова нещо е с диаметър два километра и е направено от плътна скала. Каква трябва да бъде повърхностната гравитация? Бих искал максимално точна стойност.

— Ах! — хименоптът вдигна четири крайника до клавиатурата пред себе си. — Части от сантиметър за секунда — каза тя след няколко мига. — Може би една трихилядна от стандартната гравитация, не повече.

— И аз така мислех. Но тази гравитация вече действа върху нашия кораб, макар че сме все още на петдесет километра от него? Ако я екстраполирам до повърхността на обекта, сигурно ще се доближи до максималното. Това направо е невъзможно за никой от известните ни материали.

Докато Ребка говореше, „Дриймбоут“ рязко отскочи встрани. Дариа падна върху койката. Другите двама се спасиха, като се хванаха за контролното табло.

— Какво беше това? — Дариа още не беше станала и корабът отново подскочи, този път в обратна посока.

— Системата за избягване на сблъсъци с метеорити — Ребка отново се настани пред пулта. — Включих го на автоматичен режим, защото са много и не бях сигурен, че ще видя всички. Добре направих. Дръжте се, идва нов. Още един. Господи, идват отвсякъде!

Още докато говореше, последваха нови трусове, които го хвърлиха върху пулта. Той се хвана отчаяно за дръжките.

— Откъде идват? — всеки път, когато Дариа се опитваше да се изправи, корабът правеше скок в непредсказуема посока. Върху корпуса отвън се чу удар, достатъчно силен, за да ги изплаши. Няколко предмета в кабината, които не бяха добре закрепени, отхвръкнаха и се удариха в стените. — Можем ли да ги видим?

Как бе възможно обикалящи по орбита скални маси изведнъж от всички страни да се насочат към тях? Случайните процеси не протичаха така.

Калик, която имаше свободни ръце се справяше по-добре от Ребка. Без да каже нещо, той работеше на контролния пулт. Корабът се завъртя около оста си и Дариа почувства как към скоковете и движенията на системата за избягване на сблъсъци се прибави постоянна мощна тяга.

От мястото си на койката тя виждаше екрана на главния дисплей. На него се виждаше светъл кръг, заобиколен от ярки блестящи прашинки. Докато го наблюдаваше, кръгът се приближаваше към тях със застрашителна скорост. Когато изглеждаше, че ще се гмурнат точно в неговия център, корабът се завъртя около оста си и започна да намалява скорост. Дариа отново беше притисната по гръб към койката. Чу се шум от удар и сумтене. Ханс Ребка беше паднал на пода.

За две секунди тя почувства тялото си притиснато с огромна сила, после всякакво ускорение изчезна. Двигателят престана да работи. Дариа лежеше в условия на почти нормална гравитация. Тя повдигна глава.

Ханс Ребка се надигна с усилие от пода. Калик все още стоеше, стиснала с четири ръце контролния пулт. Хименоптът ги гледаше с наредените си околовръст очи и клатеше глава.

— Моите извинения. Не беше редно да предприемам такова действие, без да поискам разрешение. Прецених обаче, че за да оо-оо-оцелее кораба и обитателите му, трябва да го направя.

Ребка разтриваше дясното си рамо и бедро.

— По дяволите, Калик, не беше нужно да се паникьосваш. Системата за избягване на сблъсъци е проектирана да се справя с множество метеорити… макар че, трябва да призная, никога не съм чувал за такава бомбардировка.

— Нито пък ще чуете при нормални оо-оо-обстоятелства.

— Какво те накара да мислиш, че ще бъдем в по-голяма безопасност тук, на повърхността на планетоида? — Дариа погледна през илюминатора и потвърди първото си впечатление. „Съмър Дриймбоут“ беше кацнал върху твърда повърхност със значително гравитационно поле.

Калик посочи навън през същия илюминатор. Около плътната крива на планетоида се виждаше горната част на друг кораб.

— Две неща. Първо, от факта, че „Хев-ит-ол“ може да стои на повърхността с работещ радиофар и с работещи антени, следователно там не може да има непрекъснат дъжд от твърди материали. Преди да знаех какво активира системата за избягване на сблъсъци, реших, че това ще ни осигури безопасност.

— Скали и лед?

— Не — черният череп бавно се заклати напред-назад. Видях обектите, които се сипеха над нас, и това беше втората причина за бързо спускане. Нападателите бяха тела от свободния Космос. Зная, че те избягват всяко значително гравитационно поле и поради това тук ще бъдем на по-сигурно място — хименоптът се обърна към Дариа. — Това не бяха нито скали, нито лед, професор Ланг. Атакуваха ни фейджи.

Ханс Ребка изглеждаше стреснат. Но Дариа се изправи и плесна с ръце от възбуда.

— Фейджи! Страхотно.

— Страхотно? — Ребка я изгледа недоумяващо. — Аз не зная какъв опит имате с фейджите, Дариа, но ще ви кажа следното. Те може да са бавни, но са много опасни.

— Тези фейджи не са много бавни — каза тихо Калик. — По-бързи са от всички, за които съм чела.

— Което ги прави още по-опасни — Ребка изгледа повторно възбудената Дариа. — Нима искате да загинете?

— Разбира се, че не искам. Двамата с вас го доказахме по време на летния прилив, а вие ми задавате такъв въпрос? — на Дариа й беше трудно да скрие усмивката си. — Аз не по-малко от вас искам да живея, но се поставете в моето положение. Аз ви доведох тук, по средата на нищото, като ви казах, че ще открием следи от строителите. И единственото, което намираме, са ужасни отломки от скала и изоставени стари мини. Допреди няколко минути мислех, че може би това ще е всичко, което ще намерим. Но вие знаете не по-зле от мен, че фейджите се намират там и само там, където има артефакти на Строителите. Дори те самите могат да са техни артефакти. Много специалисти поддържат тази теория — тя стана и отиде да погледне през илюминатора на кораба към блестящата и подозрително гладка повърхност на планетоида. — Бях права, Ханс. Почувствах го още на Куейк и сега го чувствам още по-силно. Ние отиваме там! Строителите са изчезнали много отдавна, но ние скоро ще открием къде са отишли.

Калик се втурна да облече един костюм, решена веднага да слезе на повърхността на планетоида. На неколкостотин метра пред тях се виждаше корабът на Луис Ненда и тя изпитваше неудържимо желание да отиде при него. Под въздействие на неудържимото желание да разбере дали нейният господар е жив или мъртъв тя забрави всяка предпазливост.

Наложи се Ханс Ребка изрично да й забрани, за да я спре.

— Категорично не — каза той. — Мога да ти посоча десет начини, по които можеш да загинеш, а сигурно има още двайсет други, които не са ми известни. Когато ти разреша да слезеш на повърхността, с теб ще дойде някой от нас. Засега ти забранявам — по негово настояване Калик се присъедини към другите двама, които оглеждаха околността.