Дори отдалеч тялото, на което лежеше „Дриймбоут“, имаше вид на аномална масивна сфера. След един час наблюдение и измервания установиха и други особености. Калик и Ханс Ребка най-сетне облякоха костюмите си и слязоха на повърхността на планетоида. Дариа, остана на кораба. Наблюдаваше тяхното придвижване и въвеждаше данни в бордовия дневник на „Дриймбоут“. Копие от тях отиде при Д’жмерлиа на Дрейфъс-27, заедно със съобщение за успешното кацане и местонахождението им. Дариа изготви друго копие за изпращане с теснолъчев предавател на Опал с молба да бъде препратено през мрежата Боуз до Сентинел Гейт.
Тя прегледа съобщението и се усмихна. „Скучна статистика — биха казали повечето хора. — Само факти.“ Но сред нейните колеги на Сентинел Гейт и специалистите от спиралния ръкав по Строителите тази скучна статистика щеше да предизвика голямо вълнение. Всичките до един биха пожелали да бъдат тук.
Тя наблюдаваше Калик и Ханс, които предпазливо се отдалечаваха от „Съмър Дриймбоут“, след това прегледа отново съобщението и го изпрати на Опал.
Температура на повърхността: 281 към повърхността на тялото е топла, над температурата на замръзване на водата, при съществуващата среда, далеч от Мандъл, тя би трябвало да е със стотици градуса по-студена.
Форма: тялото има сферична форма в рамките на точността на наблюдение; радиус 1.16 километра.
Повърхностна гравитация: 0.65 G; при неговата големина би трябвало да е под една хилядна от тази стойност.
Маса: 128 трилиона тона.
Плътност: предполагаме, че съставът е хомогенен, 19 600 тона на кубичен метър, отбележете, че макар това да е по-малко от някои сикропеански търговски материали, той е около 1000 пъти по-плътен от естествения.
Атмосфера: 16 процента кислород, 1 процент въглероден двуокис, 83 процента ксенон, такава атмосфера е необичайна за една планета в спиралния ръкав; съдържанието на ксенона е с необичайно висока концентрация; тяло с такава големина не трябва изобщо да има атмосфера, отбележете, че тази атмосфера поддържа живот на всички същества от спиралния ръкав, дишащи кислород.
Състав на материала: външната повърхност има вид на гладък с топен кварц, вътрешният състав е неизвестен, но е непрозрачен за електромагнитна радиация с всякаква дължина на вълната.
Дариа спря да чете данните и погледна през илюминатора. Калик и Ребка се бяха навели близо до повърхността. Тя ги помоли за допълнителни данни за материалите навън, надявайки се да ги добави към описанието на планетата.
— Някакви резултати, Ханс?
Ребка се изправи.
— Не намерихме това, което желаете, но може би намерихме всичко, за което дойдохме. Не можем да отчупим образци. Повърхността е много твърда и е топлоустойчива. Но я облъчихме с подходящи импулси и наблюдавахме сеизмичните вълнови фронтове. Фазовите закъснения са доста странни. Смятаме, както и вие предположихте… че цялото тяло е кухо, може би със структура „пчелна килийка“.
— Добре. Ще добавя това към физическото описание. Когато се върнете, ще ми дадете по-подробни данни. Някакви други проблеми?
— Никакви за сега. След малко се отправяме към кораба на Ненда. Продължете наблюдението.
— Продължавам — към вече изготвеното съобщение Дариа прибави с голямо задоволство следното:
Общо описание: тялото изглежда е кухо, вероятно с вътрешни зали, при неговите аномални физически параметри то може да има изкуствен произход, възрастта на планетоида още не е установена, съществува голяма вероятност това да е артефакт на Строителите. В подкрепа на тази хипотеза говори фактът, че на по-малко от сто километра от повърхността на тялото се намират много фейджи.
Дариа спря. По-добре да се ограничи дотук. Лично тя беше сигурна, че е артефакт. И ако е така, трябваше да му се даде идентификационен номер, както на всеки друг известен артефакт на Строителите.
Тя добави една последна бележка към съобщението.
В универсалния каталог на артефактите на изкуствения планетоид е даден временен номер 1237 и временно име „Глистър“18.
— Дариа? — гласът на Ханс Ребка прозвуча точно когато тя добавяше последната бележка. — Дариа, сега сме над „Хев-ит-ол“. Изглежда е в добро състояние, но трябва вие лично да го видите. Можете ли да си облечете костюма и да дойдете тук?
— След пет минути съм при вас — Дариа предаде съобщението, остави „Съмър Дриймбоут“ на самозащита и мина през шлюза. За по-малко от минута беше навън.
Тя погледна нагоре. В далечината зад другия кораб се мержелееше Гаргантюа. Високо над главата и фейджите бяха невидими — твърде малки, за да се видят от петдесет или сто километра, — но тя не се съмняваше, че са все още там. Фейджите винаги бяха там, където не са желани.
И само какви фейджи?! Достатъчно интелигентни, за да проследят един кацащ кораб. Достатъчно бързи, за да изпреварят този кораб. Достатъчно дръзки, за да се приближат до него и да го атакуват.
Дариа тръгна бавно по изпъкналата лъскава повърхност. Хоризонтът беше само на неколкостотин метра. Корабът на Луис Ненда се показа. Тя непрекъснато вдигаше глава, за да се увери, че някой мародерстващ фейдж не се спуска към него.
Фейджите не влизаха в силни гравитационни полета — всъщност те ги отбягваха. Естествено. Това беше традиционна мъдрост. И до днес тя вярваше в нея. Но защо приемаше, че традиционната мъдрост се отнася и за фейджите и за ситуация като тази, когато всичко друго около тях беше нетрадиционно?
На Дариа й мина през ума, че когато беше слязла тук, долу, Калик беше поела по-голям риск, отколкото си даваха сметка. Чуждоземната повърхност на „Глистър“ сигурно не бе по-безопасна от пространството, изпълнено с връхлитащи фейджи. Но неистовото желание на Калик да знае какво се е случило с Луис Ненда, я правеше сляпа за риска.
Дариа стигна до шлюза на „Хев-ит-ол“. Едно беше сигурно — с оглед поведението на фейджите тя трябваше основно да преработи онази част от „Универсалния каталог на артефактите Ланг“, в която ставаше дума за тях. Точно навреме. Възнамеряваше щом се завърне у дома, да започне работа върху петото издание.
Щом се завърне у дома…
Преди да влезе в шлюза, Дариа огледа гладката, стъклена повърхност на „Глистър“. Малкият кораб, с който бяха пристигнали, беше единственият познат предмет. „Съмър Дриймбоут“ беше започнал живота си като тийнейджърска играчка и сега, далеч от дома, той изглеждаш странно самотен и беззащитен.
Дали „Съмър Дриймбоут“ ще празнува отново рождения си ден? И дали ти ще празнува своя?
Дариа затвори шлюза. Щом се завърне у дома. По-точно, ако се завърне у дома.
Артефакт: Фейдж
Изследователска история: За първите фейджи хората са докладвали по време на изследването извършено от Фламбо, през Е. 1233. Впоследствие станало ясно, че най-малко пет хиляди години по-рано сикропеанските изследователи са наблюдавали, но избягвали фейджите. Първото влизане на човек в търбуха на фейдж е било регистрирано през Е. 1234 по време на конфликта Мелстрьом (няма оцелели).
Системите за избягване на фейджи са влезли в широка употреба през Е. 2103 и сега са стандартна техника за изследване на Строителите.
Физическо описание: Всички фейджи външно са еднакви, а вероятно и вътрешно, макар функционално да са различни. Нито изследовател, нито сензор се е върнал, след като е попаднал във вътрешността на фейдж.
Фейджът има форма на сив, правилен додекаедър19 със страна четиридесет и осем метра. Повърхността му е с груба структура. По ръбовете има сензори за маса. В центъра на всяка страна може да бъде отворено гърло, което да погълне обекти с радиус до трийсет метра и очевидно безкрайна дължина. (През Е. 2238 Сойер и Скропа са подали на фейдж твърд силициев фрагмент от дендритен артефакт с цилиндрично напречно сечение и радиус двайсет и пет метра. Със скорост на поглъщане един километър на ден били погълнати четиристотин двайсет и пет километра от материала — колкото е била цялата дължина на фрагмента. В масата на фейджа, както и във физическите му параметри не е била установена никаква промяна.)
Фейджите се движат самостоятелно със средна скорост от един или два метра за стандартен ден. Никога не е видян фейдж да се движи със скорост по-голяма от един метър на час измерено по местната координатна система.
Предполагаема цел: Неизвестна. Поради това, че фейджите са били открити в близост само на около триста от хиляда и двестате известни артефакти, всяка връзка със Строителите е под въпрос. Те се различават силно по размер и брой от всички други структури на Строителите.
Има предположения, че фейджите са служели като големи контейнери за смет на Строителите, тъй като очевидно могат да погълнат и очистят всякакви материали, създадени от видовете, и всичко, направено от Строителите, с изключение на строителни обвивки и необичайни форми (например външната обвивка на Парадокс, повърхността на Сентинел и концентричните кухи тръби на Мелстрьом).
Из „Универсален каталог на артефактите“
Четвърто издание
