Но в тази неяснота лежи възможността за намиране на решение на проблема, казаха Строителите. Те бяха опитали с всичко познато. Следователно, това беше абсолютно съществено за евентуален възможен прогрес. Строителите не знаеха коя от появяващите се интелигентни форми на живот може да се окаже по-различна от тях, но те знаеха едно: ще им е необходима най-необичайната. Тогава предприеха мерки да създадат необходимата процедура за подбор.

Беше просто. Трябваше да се изчака тези три вида да се развият достатъчно технологично, за да напуснат малките светове и да изследват артефактите на Строителите из спиралния ръкав. При първа възможност трябваше да бъдат взети индивиди от трите вида и да бъдат доведени тук. А после да се извърши самия подбор. Може би щеше да бъде необходим стазис, за да се осигури присъствието на представители на тези видове по едно и също време, но това не беше проблем. Технологията на стазиса съществуваше от сто и петдесет милиона години. Във всеки случай Строителите предсказаха появата на всички видове по едно и също време.

Онова, което никога не са очаквали, беше индивидите от два различни вида да пристигнат заедно, както стана с вас двамата — Главата-цвете се наведе ниско към Ненда и Атвар Х’сиал. — Това обаче не представлява проблем. Всъщност то опростява нещата, тъй като не се налага да повтарям обяснението. Затова не е необходимо по-нататъшно чакане.“

Гласът на събеседника им започна да става по-дълбок и по-тих. Сребристата форма бавно се заспуска надолу. Скоро опашката й изчезна в пода, а след нея и изпъкналата кръгла част на тялото.

„Засега вие сте тук, всичките три вида, точно както се желае — каза сънливо Посредника. — Условията са постигнати. Моята начална задача е изпълнена. Процесът на подбор може да започне. Всъщност действията на зардалу показват, че вече е започнал…“

— Почакайте! — извика Дариа. Над гладкия под беше останала само главата-цвете. — Строителите… кажете ни къде се намират сега Строителите.

Бавното спускане спря за секунда.

„Аз зная много неща — апатията в гласа беше заместена от мъката на любопитството. — Но това не зная.“

Сляпата глава кимна и сребристият петоъгълник изчезна.

Ханс Ребка, Луис Ненда и Атвар Х’сиал веднага разбраха. На неопитния професор Дариа Ланг и Е. К. Тали, който беше още по-малко опитен, трябваше да се обяснява — и все пак им беше трудно да разберат отговорите.

След като Посредника си отиде те продължиха да задаваха същите въпроси на останалите.

— Дариа, колко пъти трябва да ви се казва? — рече най-после Ханс Ребка. — Запомнете, ние имаме работа с извънземни мисловни процеси. От тяхна гледна точка онова, което те вършат, е съвършено логично. Те са убедили себе си, че съществата, които може би ще могат да им помогнат да решат техния проблем, трябва да притежават максимум от онова, което те смятат за характеристики на „малките светове“ — насилие, енергия и степен на различност. Строителите не искат да работят едновременно с повече от един вид, затова ще изберат само един. Или по-скоро те ще оставят един вид „сам да се избере“. Процедурата по подбора е изградена на тази основа.

— Мога ли да говоря?

— Не — сряза го Ненда. — Можете само да слушате. Ще ви го обясня накратко, Тали. Това изглежда е необходимо за вас двамата. Строителите са ни устроили тристранно състезание с елиминиране. Хора срещу сикропеанци и срещу зардалу. Победителят получава голямата награда — оцеляване, шанс да работи със Строителите. Загубилите получават знаете какво.

— Но това е абсолютно… — Дариа едва се въздържа. Тя щеше да каже нечовешко, което беше смешна квалификация. Вместо това каза: — Варварско. Вие… Луис Ненда. Вие няма да се биете до смърт с вашата приятелка Атвар Х’сиал, нали?

— Разбира се — Ненда погледна грамадната сикропеанка срещу него. — Освен ако не съм сигурен, че ще победя. Вижте, професоре, проблемът не е в онова, което аз бих избрал да направя или да не направя. Просто ни казаха правилата. Ние не сме ги избирали. Аз мисля, че има само един начин да действаме… и Ат е съгласна с мен. Тя проследи нашия разговор. Първо, трябва да се заемем със зардалу и да не им позволим да участват. След това ще решим как да се разправим помежду си — хора и сикропеанци.

— Те са четиринайсет — тихо каза Тали. — А ние девет… четирима, от които, вече са заложници на зардалу.

Ненда изсумтя.

— А вие какво искате да направим, да отидем и да обясним аритметиката на Посредника и да му кажем, че не е справедливо? Докато той отново се появи всички ние може да сме мъртви.

— Ненда е прав, Е. К. — намеси се отново Ребка. — Няма значение как сме попаднали в това положение или колко малко ни харесва то. Ние трябва да го приемем и да решим как да оцелеем. Ако седим тук и чакаме зардалу да се върнат нищо няма да направим. Те ще разберат, че не сме постигнали исканото от тях споразумение с Посредника и ще обвинят нас.

— А какво можем да направим? — Дариа почувства, че нейната настойчива молба не беше стигнала до Ребка. Той беше така замислен, сякаш бяха на кръгла маса и дискутираха разрешение за акостиране на Опал. — Всеки момент биха могли да дойдат зардалу.

— Биха могли и вероятно ще дойдат — Ребка огледа членовете на групата, оценявайки всекиго от тях. — Така че нека да видим какво имаме, с каква информация разполагаме, с какви начини за действие…

— Правилно! — съгласи се Ненда. — После ще разузнаем малко, за да научим къде са и какво правят. Аз имам опит в това отношение, както и Ат. Тали може да ни каже къде да ги намерим.

— Но те са толкова силни… — на Дариа й беше трудно да признае, че при мисълта за зардалу се разтреперва. Освен това не й харесваше погледът на Ненда — една странна смесица от задоволство и гняв. — С какво може да помогне такова разузнаване? — додаде тя. — То няма да ги направи нито по-слаби, нито по-силни.

— Грешите — Ненда я погледна. — Информацията е сила, скъпа. Ще хвърлим едно око все пак. После ще се върнем, ще съберем каквото имаме и ще споделим, онова, което сме разбрали. И след това ще ги ударим. Бързо! Дръжте се зардалу, идваме! Обзалагам се, че това е последното нещо, което са очаквали.

Това беше и последното нещо, което очакваше Дариа. Да съберат какво? Та те не разполагаха с нищо… дори и с информация. Зардалу държаха всички козове — сила, брой, жестокост, заложници.

Но като видя решимостта, изписана върху лицата на Ханс Ребка и Луис Ненда, Дариа разбра, че нейното мнение няма да има голямо значение.

— Някога присъствали ли сте на раждане на човек… нормално раждане, имам предвид, не оперативно и не на животно? — попита шепнешком Бърди Кили.

Джулиъс Грейвс изобщо не му отговори само кимна с глава, макар че светлината беше съвсем слаба, за да се види.

— Аз съм присъствал — продължи тихо Бърди. — Десетина пъти. На Опал. И ще ви кажа, че дори и при нормално раждане е ужасно за майката. Като го види човек се радва, че е мъж. Жените изпитват удоволствие от раждането по-късно, когато държат бебетата си на ръце. Това се вижда по лицата им. Но то не прави раждането по-малко болезнено или по-лесно. При тези същества… — той поклати глава.

Двамата мъже седяха в един ъгъл на залата. Д’жмерлиа беше на няколко метра с Калик. От време на време те тихо си свиреха и тракаха, но вниманието на Калик беше съсредоточено главно върху зардалу.

Четиринайсетте големи тела лежаха изтегнати между тях и единствения вход. От време на време едно голямо око със спуснат клепач се обръщаше и мигаше към Грейвс и Кили. Иначе земните сефалоподи с нищо не показваха, че усещат присъствието на хора. Сигурно не се страхуваха, че някой от групата може да избяга.

Зардалу приказваха помежду си на техния език, който на Бърди звучеше точно като езика, използван от Калик. Стивън Грейвс го увери, че е илюзия. Гласните струни на зардалу просто издаваха гама от честоти и вокални фрикативни36 звуци подобни на хименоптските, или просто хименоптите много столетия по-рано вероятно бяха тренирали да говорят така, за да могат техните господари да ги разбират.