Ейми потрепери, докато се изправяше. Ако се беше върнал при нея, след последната им раздяла, когато тя бе настояла, че винаги ще бъде негова съпруга, това можеше да означава само едно: че той е приключил с Елизабет и иска да се помири със съпругата си.

— Той е тук? — повтори тя, сякаш не можеше да го повярва.

Лейди Робсарт се усмихна иронично на доведената си дъщеря в споделения триумф на жените над мъжете.

— Изглежда, че ти спечели — каза тя. — Той е тук и изглежда много премръзнал и изпълнен със самосъжаление.

— Тогава трябва да влезе! — възкликна Ейми и се втурна към стълбите. — Кажете на готвачката, че той е тук, и съобщете в селото, че ще ни трябват две кокошки, а някой трябва да заколи една крава.

— А защо не и угоено теле?6 — измърмори под нос лейди Робсарт, но отиде да изпълни това, което беше поръчала доведената й дъщеря.

Ейми се втурна надолу по стълбите и отвори със замах входната врата. Робърт, изпоцапан от пътуването и уморен, изкачи няколкото ниски стъпала, и Ейми пристъпи в обятията му.

По стар навик той я притисна към себе си, а Ейми, почувствала как ръцете му я обгръщат и познатото докосване на ръката му върху талията й, а другата — на ключицата й, облегна глава на топлата му, лъхаща на пот шия, и разбра, че той най-сетне се беше върнал у дома при нея, и че въпреки всичко случило се, тя щеше да му прости така лесно, както прие целувката му.

— Влизай, сигурно си почти замръзнал — каза тя, като го придърпа в коридора. Хвърли няколко пъна в огъня и накара Робърт да седне в тежкия резбован стол на баща й. Лейди Робсарт влезе с горещ ейл и сладкиши от кухнята и направи реверанс на сър Робърт.

— Добър ден — каза тя с безразличие. — Изпратих хората ви да си намерят къде да спят в селото. Не можем да подслоним толкова много хора тук. На Ейми каза: — Хюз казва, че има добре опушено еленово месо, което може да ни даде.

— Не искам да ви затруднявам — каза Робърт вежливо, сякаш навремето не я беше наругал право в лицето.

— Как можеш да ни затрудниш? — запита Ейми. — Това е моят дом, винаги си добре дошъл тук. Тук винаги има място за теб.

Робърт не каза нищо при мисълта, че студената къща на лейди Робсарт може да бъде техен дом, а нейна светлост излезе намръщено от стаята да се погрижи за леглата и за пудинга.

— Толкова е хубаво да те видя. — Ейми сложи нов пън в пламъците. — Ще накарам камериерката си госпожа Пирто да ти извади бельото: ризата, която остави тук миналия път е като нова: закърпих я толкова внимателно, че бодовете не личат.

— Благодаря ти — каза той неловко. — Със сигурност госпожа Пирто би трябвало да се занимава с кърпенето, а не ти, нали?

— Обичам да кърпя сама дрехите ти — каза Ейми. — Искаш ли да се измиеш?

— По-късно — каза той.

— Само трябва да предупредя готвачката да стопли водата.

— Да, знам. Живял съм тук достатъчно дълго.

— Почти не си бил тук! И във всеки случай положението сега е много по-добро.

— Е, във всеки случай помня, че не можеш да получиш кана гореща вода, ако не я поискаш три седмици по-рано.

— Просто въпросът е там, че имаме малко огнище и…

— Знам — каза той уморено. — Помня всичко за малкото огнище.

Ейми млъкна. Не се осмеляваше да го попита за онова, което най-много искаше да узнае: колко време щеше да остане при нея. Докато той мълчаливо и замислено гледаше огъня, тя сложи върху пламъците нов пън и двамата загледаха как искрите излитат нагоре по тъмния комин.

— Как пътува?

— Добре.

— Кой кон доведе?

— Блайт, ловния ми кон — каза той, изненадан.

— Не доведе ли резервен кон?

— Не — каза той, едва чувайки въпроса.

— Да ти разопаковам ли багажа? — Тя се надигна. — Много ли е?

— Само едни дисаги.

Робърт не видя как посърна лицето й. Тя разбра веднага, че един кон и едни дисаги означаваха кратко гостуване.

— И Тамуорт сигурно вече е свършил тази работа.

— Значи не планираш да останеш дълго?

Той вдигна поглед.

— Не, не, съжалявам, трябваше да спомена. Положението е много тежко. Трябва да се върна в двора, само исках да те видя, Ейми, заради нещо важно.

— Да?

— Ще говорим утре — реши той. — Но имам нужда от помощта ти, Ейми. Ще ти разкажа за това по-късно.

Тя се изчерви при мисълта, че е дошъл при нея за помощ.

— Знаеш, че ще направя за теб всичко, което мога.

— Знам — каза той. — Радвам се за това.

Изправи се и протегна ръце към пламъците.

— Харесва ми, когато ме молиш за разни неща — каза тя свенливо. — Винаги е било така.

— Да — каза той.

— Студено ти е: да запаля ли огън в спалнята ни?

— Не, не — каза той. — Ще си сменя ризата и ще сляза долу веднага.

Усмивката освети лицето й като на момиче.

— И ще си направим такава хубава вечеря: семейството тук се изхранва само с овче месо, и вече ми е втръснало до дън душа от него!

Вечерята беше добра, с еленско печено, питка с пълнеж от овче месо, пилешки бульон и пудинги. В този сезон почти нямаше зеленчуци, но бащата на Ейми бе проявявал голям интерес към различните вина, и избата му още беше добра. Робърт, мислейки си, че ще има нужда от известна подкрепа, за да издържи вечерята с двете жени, и с дъщерята и зетя на лейди Робсарт, донесе четири бутилки и ги убеди да му помогнат да ги изпие.

Когато си легнаха малко след девет часа, жените бяха леко пияни и се кикотеха, и Робърт остана долу да допие чашата си в спокойно усамотение. Остави на Ейми много време да си легне, и се качи горе едва след като помисли, че вече е заспала.

Изхлузи дрехите си колкото можеше по-тихо, и ги сложи на раклата пред долната част на леглото. Ейми беше оставила една свещ да гори заради него, и на потрепващата златна светлина му се стори, че тя прилича на спящо дете. Почувства се изпълнен с нежност към нея, докато духваше свещта й и се вмъкваше в леглото, като внимаваше да не я докосва.

Полузаспала, тя се обърна към него и плъзна голия си крак между бедрата му. Той на мига се възбуди, но се измести малко от нея, като хвана здраво талията й с ръце и я отдалечи от себе си, но тя издаде тиха сънлива въздишка и сложи длан на гърдите му, а после я плъзна решително надолу по корема му да го погали.

— Ейми — прошепна той.

Не можеше да я види в тъмнината, но равномерното й дишане му подсказа, че макар да бе все още заспала, тя се движеше към него в съня си, галеше го, като се плъзгаше към него, а накрая се претърколи по гръб, така че да може да я вземе в състояние на възбудена сънливост, на което той, знаейки, че е глупак, не можеше да устои. Още докато се наслаждаваше на удоволствието, още докато чуваше вика й — нейния познат, задъхан, лек вик на наслада, когато се събуди и го откри проникнал в нея, — Робърт знаеше, че постъпва погрешно, че прави най-лошото, което можеше да направи — за себе си, за Ейми и за Елизабет.

На сутринта Ейми сияеше: уверена, жена, възвърнала си любовта, съпруга, възстановена на мястото си в света. Не му се наложи да се събужда, виждайки кротката й усмивка: докато той се обличаше, тя беше станала и беше в кухнята, разбуждайки готвачката да опече хляб за закуска, точно както той го обичаше. Беше донесла мед от собствения им кошер, донесе прясно масло от мандрата с печата на Станфийлд Хол върху бучката. От килера за месо беше донесла резен хубава шунка, взета назаем от някого в селото, а от снощи бяха останали няколко студени еленски котлети.

Седнала начело на добре подредената трапеза, Ейми наля малка чаша ейл на съпруга си и подпъхна една къдрица зад ухото си.

— Ще яздиш ли днес? — попита тя. — Мога да изпратя Джеб в конюшнята да нареди да оседлаят коня ти. Можем да яздим заедно, ако желаеш.

Той не можеше да повярва, че е забравила последната им езда заедно, но удоволствието, което беше изпитала през нощта, отново я беше превърнало в онази Ейми, която някога беше обичал, уверената малка господарка в своето кралство, любимото дете на сър Джон Робсарт.