„Е“, помисли си Сесил, „моята мечта, че тя ще бъде така запленена от него, като е такъв хубавец, може да бъде забравена, щом може да си го представи как умира в защита на нейната кауза, и всичко, което я тревожи, е че той ще носи уличаващи книжа“…

— Нямаше нищо писмено, но вие дадохте думата си, той даде своята, а аз дадох моята — напомни й Сесил. — Обещали сте му да се омъжите за него, ако той отвоюва Шотландия от французите.

— О, да — каза тя, като отвори тъмните си очи много широко. — Да, наистина.

Тя се канеше да се отдръпне от него, но той не отстъпваше.

— Има още нещо, Ваша светлост.

Тя се поколеба.

— Да?

— Имам сведения, че е възможно да посегнат на живота ви.

Тя веднага застана нащрек. Видя как лицето й се изопна от страх.

— Нов заговор? Още един?

— Боя се, че е така.

— Хората на папата?

— Този път не.

Тя треперливо си пое дъх.

— Още колко хора ще тръгнат срещу мен? Това е по-лошо, отколкото беше за Мери, а нея я мразеха всички.

Той не можеше да каже нищо: беше вярно. Мери беше мразена, но никой монарх не беше получавал повече заплахи от сегашната кралица. Цялата мощ на Елизабет се криеше в нейната личност, и твърде много хора смятаха, че ако тя умре, в страната ще се възстановят предишните порядки.

Тя се обърна отново към него:

— Във всеки случай, вие сте заловили мъжете, които са го планирали?

— Имам само доносник. Надявам се, че той ще ми съобщи за по-нататъшното развитие. Но донасям това до вниманието ви на този етап, защото не само вие бяхте заплашена от този заговор.

Тя се обърна, обзета от любопитство:

— Кой друг?

— Сър Робърт Дъдли.

Лицето й пребледня.

— Спирит, не!

„Мили боже, толкова много ли го обича?“, възкликна мислено Сесил. „Приема една заплаха срещу себе си като повод за известна тревога, но когато назовавам него като жертва, по всичко личи, че изпада в смъртен ужас“…

— Всъщност, да. Съжалявам.

Очите на Елизабет бяха широко отворени:

— Спирит, кой би му сторил зло?

Сесил почти чуваше как мислите му се наместват с щракане, докато в ума му се оформяше стратегия:

— Мога ли да ви кажа нещо?

— Елате с мен — каза тя бързо, и сложи длан върху ръката му. — Отведете ме от всички тях.

През кадифето на прорязания си ръкав той почувства топлината на дланта й. „Поти се от страх за него“, помисли си. „Това стигна по-далече, отколкото си мислех, стигна до самото безумие на забранената любов“…

Потупа ръката й, като се опитваше да се овладее и да скрие мислите, които бушуваха като вихър в главата му. Придворните се разделиха пред Сесил и кралицата, той зърна Франсис Нолис със съпругата си, докато дъщеря му скромно разговаряше с младия Уолтър Деверьо, Мери Сидни, братята Бейкън, които разговаряха с чичото на кралицата, херцог Норфолк, няколко мъже от свитата на испанския посланик, дузина зяпачи, двама търговци от Лондон с техните поръчители — нищо извън обичайното, нито едно непознато лице, никаква опасност тук.

Стигнаха до относително усамотената галерия и се отдалечиха от останалите, така че никой да не може да види мрачното страдание, изписано върху лицето й.

— Сесил, кой би могъл да си помисли да му стори зло?

— Ваша светлост, има толкова много хора — каза й той внимателно. — Той никога ли не ви е казвал, че има врагове?

— Веднъж — каза тя. — Веднъж ми каза, че е заобиколен с врагове. Помислих си… помислих си, че има предвид съперници.

— Той не познава и половината от тях — каза Сесил мрачно. — Католиците го обвиняват за промените в църквата. Испанците мислят, че го обичате, и че ако той е мъртъв, ще се омъжите за техния кандидат. Французите го мразят, тъй като той се би на страната на Филип при Сен Кентен, Камарата на общините на Англия го обвинява, че ви отклонява от вашите задължения като кралица, а всички лордове в страната, от Аръндел до Норфолк, са готови да платят, за да го видят мъртъв, защото му завиждат за любовта ви, или го обвиняват за ужасния скандал, който той предизвика около вас.

— Не може да е толкова лошо.

— Той е най-мразеният човек в Англия, и колкото повече ви виждат под негово влияние, толкова по-голяма е опасността за вас. Прекарвам цели дни и нощи в проследяване на заговори срещу вас, но той… — Сесил млъкна насред изречението и печално поклати глава: — Не знам как да го опазя.

Елизабет беше бяла като надиплената си яка — пръстите й подръпваха ръкава му.

— Трябва да се погрижим за охраната му, Спирит. Трябва да го обградим със стражи, трябва да откриете кои са хората, които искат да го наранят, и да ги арестувате, да ги подложите на изтезания, да откриете с кого са в съюз. Не трябва да се спирате пред нищо, трябва да отведете тези заговорници в Тауър и да ги измъчвате, докато ни кажат…

— Собствения ви чичо? — възкликна той. — Половината лордове на Англия? Дъдли е мразен от всички, ваша светлост. Само вие и още половин дузина хора го търпите.

— Той е обичан — прошепна тя.

— Само от сродниците си, и от онези, на които плаща — каза той надменно.

— Нима и вие? — каза тя, като обърна тъмните си очи към него. — Нали не го мразите, Спирит? Трябва да останете негов приятел, та макар и само заради мен. Знаете какво е той за мен, каква радост носи в живота ми. Той трябва да има вашето приятелство. Ако ме обичате, трябва да обичате и него.

— О, аз оставам негов приятел — каза той внимателно. — „Защото не съм такъв глупак, че да оставя вас или него да мислите другояче“.

Тя изпусна разтърсваща въздишка.

— О, господи, трябва да го опазим. Не бих могла да живея, ако… Спирит, трябва да го пазите. Как можем да му осигурим безопасност?

— Само като покажем, че се ползва с по-малко благоволение от ваша страна — отвърна Сесил. — „Внимателно“, помисли си предупредително той. „Внимателно и спокойно сега“. — Не можете да се омъжите за него, принцесо, той е женен, а съпругата му е добродетелна, приятна жена, хубава и с благ нрав. Той никога не може да ви бъде повече от приятел. Ако искате да спасите живота му, трябва да го оставите да си отиде. Той трябва да бъде ваш скъп придворен и началник на вашата конница, но нищо повече.

Тя изглеждаше много измъчена.

— Да го оставя да си отиде?

— Изпратете го у дома, при съпругата му, това ще накара клюките да затихнат. Съсредоточете ума си върху Шотландия и работата, която трябва да свършим за страната. Танцувайте с други мъже, освободете се от него.

— Да се освободя от него? — повтори тя като дете.

Против волята си, Сесил беше трогнат от болката в изражението й.

— Принцесо, това не може да доведе доникъде — каза й той тихо. — Той е женен, не може да зареже съпругата си по никаква причина. Не можете да издадете разрешение за развод, за да удовлетворите собствената си похот. Той никога не може да се ожени за вас. Може и да го обичате, но това винаги ще бъде безчестна и непочтена любов. Не можете да бъдете съпруг и съпруга, не може да бъдете любовници, не бива дори да ви виждат, че го желаете. Ако срещу вас се кажат още скандални неща, това може да ви струва трона; би могло да ви струва дори и живота.

— Животът ми виси на косъм, откакто съм се родила! — Тя се наежи.

— Може да струва неговия живот — бързо смени тактиката Сесил. — Фактът, че проявявате благоволение към него, така открито и така щедро, ще бъде неговата смъртна присъда.

— Вие ще го защитите — каза тя упорито.

— Не мога да го защитя от приятелите и роднините ви — отвърна спокойно Сесил. — Само вие можете да направите това. Сега ви казах как. Знаете какво трябва да правите.

Елизабет сграбчи ръката му.

— Не мога да го оставя да си отиде — каза му тя с тих стон. — Той е единственият… той е единствената ми любов… не мога да го изпратя у дома при съпругата му. Трябва да имате каменно сърце, за да предлагате това. Не мога да го оставя да си отиде.

— Тогава ще подпишете смъртната му присъда — каза той сурово.