„Така казва сър Робърт, нали?“, каза си тихо Сесил.

— По-добре да се молим да не го направят — каза той с малко рязък тон. — Защото тези шотландски лордове са първата ни отбранителна линия срещу французите. А новината, която нося, е че французите изпращат войници в Шотландия.

— Колко? — попита тя, твърдо решена да не се плаши.

— Хиляда копиеносци и хиляда стрелци с аркебузи. Общо две хиляди войници.

Искаше да я стресне, но си помисли, че е стигнал твърде далече. Лицето й побеля като платно, и той сложи ръка на кръста й, за да й попречи да падне.

— Сесил, това е повече, отколкото им е нужно, за да нанесат поражение на шотландците.

— Знам — каза той. — Това е първата вълна на една нахлуваща войска.

— Те смятат да дойдат — тя говореше с глас, съвсем малко по-силен от изплашен шепот. — Наистина имат намерение да нахлуят в Англия.

— Сигурен съм, че възнамеряват — каза той.

— Какво можем да направим?

Тя вдигна поглед към него, сигурна, че той ще има план.

— Трябва веднага да изпратим сър Ралф Садлър в Бърик, за да сключи споразумение с шотландските лордове.

— Сър Ралф?

— Разбира се. Той служи вярно на баща ви в Шотландия, и познава половината шотландски лордове по име. Трябва да го изпратим със средства за финансиране на военна кампания. И трябва да огледаме пограничните защити и да ги подсилим, за да попречим на французите да влязат в Англия.

— Да — съгласи се тя бързо. — Да.

— Мога ли да задействам това?

— Да — каза тя. — Къде е Аран?

Изражението му стана мрачно:

— На път е, моят човек ще го доведе.

— Освен ако не се е върнал в Женева — каза тя мрачно. — След като е сметнал, че шансовете определено не са на негова страна.

— Той е на път — каза Сесил, знаейки, че най-добрият му човек беше изпратен в Женева със заповеди да доведе Аран в Лондон, независимо дали това му харесва, или не.

— Трябва да накараме испанците да ни обещаят подкрепата си. Французите се страхуват от Испания. Ако ги имаме като свои съюзници, ще бъдем в по-голяма безопасност.

— Ако можете да го направите — предупреди я той.

— Ще го направя — обеща му тя. — Ще им обещая всичко, което поискат.

Уилям Хайд се отби за миг да види сестра си Лизи, докато тя трескаво опаковаше нещата си, за да напусне къщата.

— Тя наистина ли няма представа какво говорят хората за сър Робърт и кралицата?

— Тя говори с толкова малко хора, че може и да не е чула нищо за това, а и във всеки случай, кой би имал сърце да й го каже?

— Някой приятел може да й каже — подтикна я той. — Истински приятел. Да я подготви.

— Как може някой да я подготви? — Тя избухна. — Никой не знае какво ще се случи. Никога преди не се е случвало нещо подобно. Аз не съм подготвена, ти не си подготвен, как може съпругата му да е подготвена? Как може някой да се подготви, когато никога преди не се е случвало нищо подобно? Коя страна е имала кралица, която се държи като блудница с един женен мъж? Кой може да каже какво ще се случи в следващия момент?

— За бога, принцесо, трябва да говоря с вас — каза отчаяно Кат Ашли в личните покои на Елизабет в двореца Хамптън Корт.

— Какво има? — Елизабет бе седнала пред огледалото си, усмихвайки се на отражението си, докато решеха косата й с меки четки с дръжки от слонова кост, а после я разтриваха с червена коприна.

— Ваша светлост, всички говорят за вас и сър Робърт, и нещата, които казват, са възмутителни. Неща, които не бива да се говорят за никоя млада жена, ако иска да сключи добър брак, неща, които никога не бива дори да бъдат помисляни във връзка с кралицата на Англия.

За нейна изненада, Елизабет, която като принцеса толкова се бе страхувала за репутацията си, извърна глава от старата си гувернантка и каза пренебрежително:

— Хората винаги говорят.

— Не така — каза Кат, продължавайки да упорства. — Това е скандално. Ужасно е да го слушам.

— И какво казват? Че не съм целомъдрена? Че сър Робърт и аз сме любовници? — Елизабет я предизвикваше да изрече най-лошото.

Кат си пое рязко дъх.

— Да. И повече. Казват, че вие сте му родила дете и затова дворът се е отправил на път това лято. Казват, че бебето е било родено и скрито при дойката си, докато вие двамата успеете да се ожените и да го покажете на бял свят. Казват, че сър Робърт крои заговор да убие съпругата си, да я убие, за да се ожени за вас. Казват, че той ви е омагьосал и сте си изгубила ума, и че не можете да правите нищо друго, освен да делите легло с нето, че не можете да мислите за нищо, освен за похот. Казват, че апетитът ви е чудовищен, че сте извратена в насладата, която изпитвате от него. Казват, че пренебрегвате делата на кралството, за да излизате на езда с него всеки ден. Казват, че той е крал във всяко отношение, освен по име. Казват, че ви налага волята си.

Елизабет поаленя от ярост. Кат падна на колене.

— Говорят много подробни неща за това, как си лягате с него, неща, от които всеки би се изчервил, щом ги чуе. Ваша светлост, обичала съм ви като майка и знаете какво съм изстрадала за вас, за да ви служа, и съм го изстрадала с радост. Но никога не съм изпитвала такава тревога, каквато чувствам сега. Сама ще си докарате падането от престола, ако не зарежете сър Робърт.

— Да го зарежа! — Елизабет скочи на крака, разпилявайки четки за коса и гребени. — Защо, по дяволите, трябва да го зарежа?

Останалите дами в стаята скочиха на крака и се махнаха от пътя й, като се притиснаха към стената, със сведени очи, надявайки се да останат незабелязани, отчаяно изпълнени с желание да избегнат пламтящия поглед на Елизабет.

— Защото той ще стане причина за вашата смърт! — Кат също се изправи, заставайки с лице към младата си господарка, отчаяно искрена. — Не можете да задържите трона си и да позволите на хората да говорят за вас, както сега. Казват, че не сте по-добра от блудница, Ваша светлост, да ми прости Господ, че трябва да ви кажа такава дума. По-лошо е от всякога. Дори с лорд Сиймор…

— Достатъчно! — изсъска Елизабет. — И нека ти кажа нещо. Никога в живота си не съм имала и миг безопасност, знаеш това, Кат. Никога не съм изпитала радост дори за миг. Никога не съм имала мъж, който ме обича, нито мъж, на когото мога да се възхищавам. В лицето на сър Робърт имам прекрасен приятел, най-прекрасният мъж, когото съм познавала. За мен любовта му е чест, никога няма да бъда посрамена от нея.

И в нея няма нищо срамно. Знам, че е женен мъж, танцувах на сватбата му, за бога. Спя в спалнята си всяка нощ със стражи на вратата и компаньонка в леглото. Знаеш това така добре, както и аз. Ако бях глупачка и исках да си взема любовник — а аз не искам — тогава щеше да ми е невъзможно да го направя. Но ако поискам, кой ще ми го откаже? Не и ти, Кат, нито Частният съвет, не и Камарата на общините на Англия. Ако исках любовник, тогава защо на мен, кралицата на Англия, да ми бъде отказано онова, което всяка гъсарка може да има, стига да го поиска?

Елизабет крещеше оправданието си, почти извън себе си от гняв. На Кат Ашли, прилепила гръб към покритата с дървена ламперия стена, почти й прилоша от ужас.

— Елизабет, принцесо моя, ваша светлост — прошепна тя. — Просто искам да бъдете предпазлива.

Елизабет се извъртя рязко и се тръсна отново в ниското си столче, и тикна четката си за коса в ръката на пребледнялата като платно Летиша Нолис:

— Е, няма да бъда — отвърна рязко Елизабет.

Същата нощ тя се вмъкна през тайната врата в разположените в съседство покои на Робърт. Той я чакаше: в огнището гореше огън, пред него бяха придърпани два стола. Камериерът му, Тамуорт, им беше приготвил вино и дребни сладкиши, преди да излезе от стаята, за да застане на стража пред вратата.

Елизабет, по нощница, се плъзна в обятията на Робърт и почувства топлите му целувки върху косата си.