Приближи се с отсечени крачки до трона и се поклони.

— Трябва да разговарям с вас насаме — каза той без никакво предисловие. Летиша Нолис забеляза, че стискаше в ръка шапката си толкова силно, че кокалчетата му бяха лъснали от белота.

Елизабет забеляза напрежението в лицето му, и веднага се изправи.

— Разбира се — каза тя. — Да се поразходим ли?

— В покоите ви — каза той напрегнато.

Резкият му тон я накара да разтвори широко очи, но тя го хвана под ръка, двамата минаха през вратите и влязоха в личния й кабинет.

— Гледай ти! — отбеляза тихо една от придворните й дами. — Той заприличва все повече на съпруг с всеки изминал ден. Скоро ще заповядва и на нас така, както заповядва на нея.

— Нещо се е случило — предположи Летиша.

— Глупости — каза Мери Сидни. — Сигурно става дума за нов кон, или нещо такова. Той беше вчера в Оксфордшър да огледа някакъв кон.

Веднага щом вратата се затвори зад тях, Робърт пъхна ръка под късия си жакет и извади едно писмо.

— Току-що получих това — каза той кратко. — От Къмнър Плейс е, където Ейми отседна при мои приятели. Съпругата ми е мъртва.

— Мъртва ли? — възкликна Елизабет твърде високо. Притисна ръка към устата си и погледна Робърт. — Как е умряла?

Той поклати глава.

— Не пише — каза. — Писмото е от госпожа Фостър, а тази проклета глупава жена само съобщава с прискърбие, че Ейми е починала. Писмото е от неделя. Слугата ми тръгна да разбере какво се е случило.

— Мъртва? — повтори тя.

— Да — каза той. — И следователно аз съм свободен.

Тя ахна леко и залитна.

— Свободен. Разбира се, така е.

— Бог знае, че не бих пожелал смъртта й — каза припряно той. — Но смъртта й ни освобождава, Елизабет. Можем да обявим годежа си. Аз ще бъда крал.

— Не зная какво да кажа — рече тя. Едва успяваше да си поеме дъх.

— Аз също — каза той. — Такава внезапна промяна, и толкова неочаквана.

Тя поклати глава.

— Не е за вярване. Знаех, че тя не е в добро здраве…

— Мислех, че е достатъчно добре — каза той. — Оплакваше се само от лека болка, нищо повече. Не знам какво може да е било. Може би е паднала от коня си?

— По-добре да излезем — каза Елизабет. — Някой ще донесе вестта в двора. По-добре е да не сме заедно, когато се разбере. Всички ще ни гледат и ще се чудят какво ли си мислим.

— Да — каза той. — Но трябваше да ти кажа веднага.

— Естествено, разбирам. А сега е по-добре да излезем.

Внезапно той я дръпна силно към себе си и я целуна силно, жадно.

— Скоро всички ще узнаят, че си моя съпруга — обеща й той. — Ще управляваме Англия заедно. Аз съм свободен, животът ни заедно започва още сега!

— Да — каза тя, като се отдръпна от него. — Все пак по-добре да излезем.

Той отново я спря на вратата.

— Сякаш такава е Божията воля — каза той зачудено. — Тя да умре и да ме освободи именно в този миг, когато сме готови да се оженим, когато в страната цари мир, когато имаме толкова много за вършене. „Това стана от Господа, и е дивно в очите ни“.9

Елизабет разпозна думите, които беше изрекла при възкачването си на престола.

— Мислиш, че тази смърт ще те направи крал — каза тя, за да го изпита. — Както смъртта на Мери направи мен кралица.

Робърт кимна, със светнало и щастливо лице.

— Ще бъдем крал и кралица на Англия, заедно — каза той. — И ще създадем една Англия, славна и бляскава като Камелот.

— Да — каза тя с изстинали устни. — Но сега трябва да излезем.

В приемната, Елизабет потърси с поглед Сесил, и когато той влезе, тя го повика с жест при себе си. Сър Робърт беше в една прозоречна ниша, разговаряйки небрежно със сър Франсис Нолис за търговията с Испанска Нидерландия.

— Сър Робърт току-що ми съобщи, че съпругата му е мъртва — каза Елизабет, прикрила наполовина устата си с длан.

— Виж ти — каза Сесил спокойно; за наблюдаващите ги придворни, лицето му бе като маска.

— Той казва, че не знае причината.

Сесил кимна.

— Сесил, какво става, по дяволите? Казах на испанския посланик, че тя е болна, както вие ме посъветвахте да направя. Но това е толкова внезапно. Убил ли я е? Той ще предяви претенции към мен, а аз няма да бъда в състояние да му откажа.

— На ваше място щях да изчакам и да видя — каза Сесил.

— Но какво да правя? — запита тя настоятелно. — Той казва, че ще бъде крал на Англия.

— Не правете нищо за момента — каза Сесил. — Изчакайте и вижте какво ще стане.

Тя влезе рязко в нишата и го придърпа вътре до себе си.

— Трябва да ми разкажете повече — настоя тя ожесточено.

Сесил доближи устни до ухото й и зашепна тихо. Елизабет беше извърнала лице от придворните и гледаше през прозореца.

— Много добре — каза тя на Сесил и се обърна отново към придворните. — А сега — обяви тя — виждам там сър Нилсън. Добър ден, сър Нилсън. И как вървят делата ви в Съмърсет?

Летиша Нолис застана пред писалището на сър Уилям Сесил, докато останалите придворни чакаха да ги повикат на вечеря.

— Да?

— Говорят, че Робърт Дъдли смята да убие съпругата си, и че кралицата знае всичко за това.

— Така ли говорят? И защо разпространяват такава злословена лъжа?

— Дали не е защото е тръгнала от вас?

Сър Уилям й се усмихна и отново си помисли, че това момиче е Болейн до мозъка на костите си: с бързия ум на семейство Болейн и очарователната недискретност на рода Хауърд.

— Аз?

— Някой ви е дочул да казвате на испанския посланик, че с кралицата ще е свършено, ако се омъжи за Дъдли, а вие не можете да я спрете, тя е твърдо решена. — Летиша отметна първия довод с тънките си пръсти.

— И?

— После кралицата съобщава на испанския посланик, в мое присъствие, че Ейми Дъдли е на прага на смъртта.

— Така ли? — Сесил изглеждаше изненадан.

— Каза „няма да живее дълго“ — цитира Летиша. — Така че всички да си помислят, че целта е да ни подготвят за новината за нейната смърт от някаква тайнствена болест; че когато тази смърт дойде, те ще обявят женитбата си и вдовецът Робърт Дъдли ще бъде нашият следващ крал.

— И какво мислят всички, че ще стане тогава? — попита Сесил вежливо.

— Никой не се осмелява да изрече това на глас, но има хора, които ще са готови да се обзаложат, че чичо й ще пристигне в Нюкасъл начело на английската войска и ще го убие.

— Наистина ли?

— А други смятат, че ще избухне бунт, за който французите са готови да платят, за да поставят на трона Мери, кралицата на шотландците.

— Виж ти.

— Трети пък мислят, че ще избухне бунт, за който ще платят испанците, за да поставят на трона Катрин Грей и да попречат на Мери да влезе в страната.

— Тези предсказания са твърде налудничави — възропта Сесил. — Но изглежда, че покриват всички възможности. А какво мислите вие, милейди?

— Мисля, че сигурно имате готов план, който взема предвид тези опасности за кралството — каза тя и му отправи лека, дяволита усмивка.

— Да се надяваме, че имам — каза той. — Защото това са много сериозни опасности.

— Мислите ли, че той заслужава всичко това? — попита го внезапно Летиша. — Тя рискува трона си, за да бъде с него, а е най-безсърдечната жена, която познавам. Не мислите ли, че той трябва да е изключителен любовник, та тя да рискува толкова много?

— Не знам — каза обезсърчаващо Сесил. — Изглежда нито аз, нито който и да е мъж в Англия го намираме за твърде неустоим. Тъкмо напротив.

— Тогава значи така мислим само ние, глупавите момичета — усмихна се тя.

Следобед Елизабет се престори на болна: непоносимо й беше да бъде насаме с Робърт, на когото му беше трудно да прикрие възторга си; и през цялото време очакваше съобщение от Къмнър Плейс, което щеше да донесе в двора вестта за смъртта на Ейми. Обяви, че ще вечеря сама в стаята си и ще си легне рано.