Недалеч от тях, Брама бе подпрял коляно в гръбнака на Нирити и бавно извиваше главата му назад, преодолявайки силата на черните доспехи. И в същия миг Бог Индра скочи от седлото на своя гущер и замахна с меча Гръмовержец срещу Брама. И чу как се скърши вратът на Нирити.

— Само твоето наметало все още те спасява! — извика Тарака, докато се бореха на земята и погледна в очите на Смъртта…

Яма почувства как силите на Тарака стремително намаляват и го отблъсна встрани.

После скочи и се затича към Брама, без да губи време да търси своя ятаган. Горе, на хълма, Брама отбиваше един след друг ударите на Гръмовержеца, а от отсечената му лява ръка шуртеше тъмна кръв. Кръв се стичаше и от главата и гърдите му. Нирити стискаше крака му в желязна хватка.

Яма изрева яростно и се хвърли напред с кинжал в ръка.

Индра отстъпи назад и се извърна да го посрещне.

— С кинжал срещу Гръмовержеца, Смъртоносецо? — запита той.

— Да — отвърна Яма и нанесе лъжлив удар с дясната ръка, като същевременно прехвърли кинжала в лявата за истинския.

Острието се заби в предмишницата на Индра.

Богът изпусна своя Гръмовержец и удари с юмрук Яма в зъбите. Яма падна, но успя да подкоси своя противник, който също се строполи до него.

И тогава неговият Облик го завладя напълно и когато погледна към Индра, последният се сгърчи под страшния му поглед. Тарака се хвърли на гърба на Смъртоносеца в мига, в който Индра издъхна. Яма се помъчи да се освободи от него, ала демонът легна като планина на гърдите му.

Брама, който лежеше до Нирити, разкъса с един замах пропитите си с репелент дрехи и ги хвърли към Яма.

Тарака мигом отскочи и Яма се обърна за да го срещне с поглед. И тогава Гръмовержецът полетя от мястото, където беше паднал право към гърдите на Яма.

Яма успя да спре меча с притиснати длани, а острието бе само на няколко сантиметра от сърцето му. Но мечът бавно се плъзна напред, а от дланите му покапа кръв.

Брама хвърли убийствен поглед на Господаря на Адския кладенец, поглед, за който черпеше направо от силата на живота вътре в него.

Острието опря в гърдите на Яма.

Яма се изви рязко и се хвърли встрани, а мечът разсече кожата му от ключицата до рамото.

И тогава очите му се превърнаха в копия и изгуби ракашасът своя човешки облик, за да се превърне в дим. Брама отпусна глава на гърдите си.

Тарака нададе пронизителен вопъл, когато съзря приближаващия се към него на бял кон Сидхартха, около който въздухът трещеше и лъхаше на озон.

— Не, Обуздателю! Задръж силата си! Смъртта ми принадлежи на Яма…

— О, глупав демон! — възкликна Сам. — Необходимо ли беше…

Но Тарака вече го нямаше.

Яма коленичи до Брама и пристегна колана си около онова, което бе останало от лявата му ръка.

— Кали! — повика го той. — Не умирай! Отговори ми, Кали!

Брама изпъшка и направи безуспешен опит да отвори очи.

— Късно е — промърмори Нирити. Той вдигна глава към Яма. — Или по-точно — тъкмо на време. Ти си Азраил, нали? Ангелът на Смъртта…

Яма го зашлеви и кръвта от дланта му се размаза по лицето на Нирити.

— „Блажени бедните духом, защото тяхно е царството небесно — произнесе Нирити. — Блажени плачещите, защото те ще се утешат. Блажени кротките, защото те ще наследят земята“13.

Яма го зашлеви повторно.

— „Блажени гладните и жадните за правда, защото те ще се наситят. Блажени милостивите, защото те ще бъдат помилувани. Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога…“

— „И блажени миротворците, — прекъсна го Яма, — защото те ще се нарекат синове Божи“. Кой от всичките си мислиш, че си, Нирити? Чий син си, та сътвори всичко това?

Нирити се усмихна и отвърна:

— „Блажени изгонените заради правда, защото тяхно е царството небесно“.

— Безумец! — извика Яма. — Точно затова няма да ти отнема живота. Сам ще ми го дадеш, когато сметнеш че е дошъл момента. А това ще е съвсем скоро.

А след това той вдигна Брама на ръце и пое към града.

— „Блажени сте вие, когато ви похулят и изгонят, и кажат против вас лъжовно каква и да е лоша дума заради Мене…“

— Вода? — попита Сам и допря манерката до устните на Нирити.

Нирити го погледна, облиза пресъхналите си устни и кимна. Сам му даде да отпие няколко глътки.

— Ти кой си? — запита го.

— Сам.

— Ти? Възкръсна отново?

— Тоя път не се брои — отвърна Сам. — Не беше никак трудно.

Очите на Черния се напълниха със сълзи.

— Значи победата пак ще е твоя — с мъка проговори той. — Не мога да разбера, защо Той допуска подобно нещо…

— Това е само един от многото светове, Ренфрю. Кой би могъл да каже какво става по другите? А и не тази бе битката, която исках да спечеля. Ти го знаеш. Мъчно ми е за теб, мъчно ми е, че всичко стана така. Съгласен съм с всичко, което каза на Яма и не само аз, а и всички последователи на онзи, когото наричаха Буда. Честно да си призная, не помня дали това бях аз, или някой друг. Но вече съм обърнал гръб на онова време. Отново ще стана човек и нека хората да съхранят в сърцата си спомена за оня Буда, такъв, какъвто са го познавали. Какъвто и да бе източникът, посланието бе чисто, повярвай ми. Това е единствената причина, поради която спусна корени и се разрасна.

Ренфрю преглътна мъчително.

— „И така всяко добро дръвче ще дава и добри плодове“ — каза той. — Воля по-висша от моята пожела да умра в ръцете на Буда и наложи своя Път на света… Благослови ме, Гаутама, защото умирам.

Сам сведе глава.

— „Вятърът се носи на юг и отново поема на север. Светът е кръговрат и вятърът следва този кръговрат. Всички реки текат към морето, но морето не се препълва, а водата се връща там, откъдето е тръгнала. Онова, което е било, пак ще бъде, онова което е свършено, ще бъде свършено отново. Няма спомени за отминалите неща и няма да има спомени за онези, които предстои да отминат…“

И покри той след това Черния със своето бяло наметало, защото бе издъхнал…

Ян Олвег бе пренесен до града на носилка. Сам незабавно изпрати Кубера и Нарада, за да го съпроводят до Залата на Карма, защото беше ясно, че дълго няма да остане жив в настоящото си тяло.

Когато влизаха в Залата, Кубера се препъна в трупа на един мъж, който бе издъхнал на прага.

— Кой…? — зачуди се той.

— Един от Господарите.

Тялото на другия намериха проснато недалеч от машината. Острието го бе пронизало право в жълтия кръг на гърдите, наподобяващ мишена. Устата му бе разтворена за вика, който така и не бе успял да издаде.

— Дали не е дело това на хората от града? — зачуди се Нарада. — С всяка измината година Господарите губят своята популярност сред народа. Сигурно са се възползвали от суматохата по време на битката…

— Не — отвърна Кубера и повдигна окървавения чаршаф, който покриваше тялото на операционната маса. След това отново го пусна. — Не, не са били хората от града.

— Кой, тогава?

Той погледна към масата.

— Това е Брама — рече.

— О!

— Някой изглежда е заявил на Яма, че не може да използва машината за телопренасяне.

— Тогава, къде е самият Яма?

— Нямам представа. Но по-добре да побързаме, ако искаме да помогнем на Олвег.

— Да. Хайде!

Строен, висок юноша влезе в Двореца на Карма и попита за Бог Кубера. На рамото му се полюшваше дълго, блестящо копие, докато той мереше с нетърпеливи крачки пода.

Кубера влезе в стаята и погледна мълчаливо към младежа с копието.

— Да, това съм аз — Так — заговори копиеносецът. — Ново копие, нов Так. Вече не е необходимо да съм в тялото на маймуна и аз побързах да се прехвърля. Скоро ще ви напусна… и дойдох да се сбогувам — с теб и Ратри…

— Къде ще отидеш, Так?

— Бих искал да се запозная със света, Кубера, преди да прогониш магията от него с твоите механизми.

— Денят вече приключва, Так. Остани поне още малко…

— Не, Кубера. Благодаря ти, но капитан Олвег ме очаква с нетърпение. Двамата тръгваме заедно.