— Защо не потърси помощ? Може би все още не е било твърде късно?

— Защото исках той да умре. Ненавиждах го за онова, което стори на Сам, за това, че изгони Парвати и Варуна и за начина, по който постъпи с Так архиваря, и за…

— Достатъчно, така ще ни отиде денят. Веднага ли напусна Градината, или се отби в Павилиона?

— Минах покрай Павилиона и видях същото момиче. Вдигнах за малко покривалото и й казах, че не съм успяла да открия Брама и че ще се върна по-късно… Той е мъртъв, нали? Какво да правя сега?

— Вземи си още един плод и отпий глътка сома. Да, той е мъртъв.

— Ще ме преследва ли Яма?

— Разбира се. Той ще потърси всички, които са били близо до местопрестъплението. Без съмнение, използвана е бързодействаща отрова, а ти си била там практически в момента на смъртта. Така че той ще те издири и ще те подложи на психотест — заедно с всички останали. Проверката ще потвърди твоята невинност. Ето защо те съветвам да изчакаш спокойно докато бъдеш задържана. Не казвай на никого за станалото.

— А какво да кажа на Яма?

— Ако те открие преди аз да открия него, разкажи му всичко, включително и това, че си говорила с мен — защото се предполага, че аз не знам нищо за случилото се. Смъртта на член на Тримурти винаги се пази в тайна колкото се може по-дълго, дори с цената на живота.

— Но нали Господарите на Карма ще го прочетат в паметта ти, когато се изправиш пред техния съд.

— Стига да не го прочетат в твоята днес. Информацията за смъртта на Брама ще остане достояние на възможно най-ограничен кръг. И тъй като най-вероятно именно на Яма ще поръчат, или вече са поръчали да проведе официално разследване, а той е създателят на психотеста, съмнявам се да допусне който и да е от хората на жълтото колело до машината. И все пак, трябва да съгласувам подобен подход с Яма — или да му го подскажа — незабавно.

— Преди да тръгнеш…

— Да?

— Каза, че само няколко души трябва да знаят за това, дори с цената на живота. Означава ли това, че аз…?

— Не. Ти ще живееш, защото аз ще те защитавам.

— И защо ще го сториш?

— Защото си моя приятелка.

Яма работеше с машината за психотестуване. Вече бе изследвал тридесет и седем заподозрени, които са имали достъп до Градината на Брама през изминалия ден преди убийството. От тях, единадесет бяха богове или богини, сред тях — Ратри, Сарасвати, Вайю, Мара, Лакшми, Муруган, Агни и Кришна.

Нито един от тридесет и седемте богове или хора не се оказа виновен.

Кубера стоеше редом с Яма и разглеждаше записите от психотеста.

— Сега какво, Яма?

— Не знам.

— Да не би убиецът да е бил невидим?

— Може би.

— Но не мислиш така.

— Не мисля.

— А ако подложим на психотест всички жители на Града?

— Ежедневно множество хора пристигат и напускат Града през многочислените входове и изходи.

— Идвало ли ти е на ум, че може да е някой от ракашасите? Те отново се скитат по света и както добре знаеш ни ненавиждат.

— Ракашасите не тровят своите жертви. Освен това, няма как да проникнат в Градината, защото е напръскана с репелент против демони.

— Тогава какво да правим?

— Ще се върна в моята лаборатория и там ще обмисля всичко.

— Мога ли да те придружа до Просторната Зала на Смъртта?

— Ако желаеш.

Кубера се отправи с Яма и докато Богът на Смъртта размишляваше, се зае за изучава записите от първите експериментални психотестове. Всичко в тях бе объркано и непълно, само Господарите на Карма разполагаха с пълни записи за живота на всички в Небесния град. Кубера естествено го знаеше.

Печатарската машина бе преоткрита в едно градче, наречено Кинсет, недалеч от река Ведра. Там се провеждаха и дръзки експерименти с нови канализационни системи. А освен това се явиха на сцената и двама забележителни храмови художници, един възрастен стъклар успя да създаде чифт бифокални очила и не спря до тук. С други думи, на лице бяха признаци, че в един от градовете-държави започваше ренесанс.

Брама реши, че е назрял моментът да тръгне на поход срещу акселеризма.

В Небесата бе свикан военен съвет, а из Храмовете в съседство с Кинсет бе изпратено съобщение да се готвят за свещена война.

Шива Разрушителят носеше символичен тризъбец, защото силата му се криеше в Огненосния жезъл, с който никога не се разделяше.

Брама — притежателят на златно седло и сребърни шпори, носеше сабя, щит и лък.

Новият Рудра се бе въоръжил с лъка и колчана на своя предшественик.

Бог Мара бе облечен с ослепително наметало, което непрестанно менеше цветовете си и никой не знаеше със сигурност какви оръжия носи и на каква колесница се е възкачил. Всеки, който го заглеждаше получаваше световъртеж, предметите около Съновидеца непрестанно меняха своята форма, неизменни оставаха само конете му, от чийто морди капеше кръв и падайки на земята, тези капки се превръщаха в дим.

След това, сред полубоговете бяха избрани петдесет и безуспешно се мъчеха тези избраници да обуздаят своите непослушни Атрибути, нетърпеливи да усилят своят Облик и да докажат способностите си в предстоящата битка.

Кришна отказа да участва в нея и се отправи в Канибурха да свири на своята флейта.

Намери го излегнат на тревистия склон недалеч от Града, с поглед вперен в обсипаното със звезди небе.

— Добър вечер.

Той извърна глава и кимна.

— Как вървят твоите работи, добри ми Кубера?

— Добре, Бог Калкин. А твоите?

— Много добре. Ще ме почерпи ли с цигара твоята импозантна персона?

— Никога не се разделям с тях.

— Благодаря ти.

— Огънче?

— Да.

— Песнопойна птичка ли беше онази, която кръжеше над Буда, преди мадам Кали да му разпори корема?

— Хайде да говорим за по-приятни неща.

— Ти уби слабия Брама, а на негово място дойде силен.

— Така ли?

— Ти уби силния Шива, но го замени равен по сила.

— Животът е пълен с изненади.

— Какво се надяваш да постигнеш? Отмъщение?

— Отмъщението е част от самоизмамата. Как може човек да убие онова, което нито живее, нито умира, а само съществува като отражение на Абсолютното?

— Трябва да призная, че се справяш чудесно с това, макар и да го наричаш пренареждане.

— Благодаря.

— Но защо го правиш?…Бих предпочел кратък отговор вместо трактат.

— Възнамерявах да изтрия от лицето на земята цялата небесна йерархия. Но изглежда че това намерение ще последва съдбата на всички благородни подбуди.

— Но все пак защо?

— Ако ми кажеш, как успя да ме откриеш…

— Съгласен. Хайде, казвай.

— Реших, че човечеството ще живее много по-добре без богове. Ако успея да се избавя от тях, хората отново ще имат отварячки за консерви и консерви, които да отварят и други подобни неща, без да се боят от гнева на боговете. Достатъчно дълго тъпкахме тези бедни нещастници. Исках да им дам възможност да бъдат свободни и да вършат онова, което искат.

— Но те живеят и живеят и живеят.

— Понякога да и понякога не. Така е и с боговете.

— Сам, ти си може би последният жив акселерист на света. Никой не би си помислил, че си и най-опасният.

— Как ме намери?

— Мина ми мисълта, че Сам би бил заподозрян номер едно, ако не беше мъртъв.

— А аз смятах, че смъртта ще е достатъчно алиби.

— След това се запитах, би ли могъл Сам по някакъв начин да избегне смъртта. Освен чрез смяна на тела, друга възможност няма. Кой, запитах се аз тогава, получи ново тяло в деня на смъртта на Сам? Само Бог Муруган. Тук логиката ми куцаше, защото това бе станало след смъртта на Сам, а не преди нея. За известно време оставих настрана този проблем. Ти — Муруган — беше сред тридесет и седемте заподозрени, чиято невинност бе доказана след психотестуване от Бог Яма. Помислих си, че съм тръгнал в погрешна посока, но изведнъж ми хрумна един много прост начин да проверя догадката си. Известно е, че Яма може да заблуди психотеста, тогава защо да не може и някой друг да го стори? И тогава си спомних, че Атрибутът на Калкин включва в себе си контрол над светкавиците и други електромагнитни феномени. Значи той би могъл да саботира работата на машината, за да не забележи тя злото. За да проверя моята догадка, трябваше да прегледам не какво е прочела машината, а как го е прочела. Подобно на линиите на ръката и отпечатъците от пръсти, всеки мозък излъчва своя строго индивидуална вълна. Дори след прехода в ново тяло, тази мозъчна матрица се пренася и се нанася в новия мозък-приемник. Независимо от мислите на изследвания субект, общата структура на записа остава постоянна. Сравних твоите записи, със записите на Муруган, които открих в лабораторията на Яма. И те бяха различни. Не знам как си успял да извършиш телопренасянето, но в едно съм сигурен — ти си онзи, за когото те мисля.