— Не са само кости на прокажени — разказваше Брагадочо, все едно на света нямаше нищо по-хубаво от това. — Има скелети от други околни гробища, най-вече трупове на осъдени на смърт, пациенти, починали в болницата в Борло, обезглавени, затворници, умрели по затворите, сигурно и крадци и обирджии, които идвали да умрат в църквата, защото нямало къде да опънат петалата на спокойствие — Верциере бил квартал с много лоша репутация… Напушва ме смях, че тази бабичка седи и се моли тук, все едно е гробница на някой светец със свети мощи, а всъщност са останките на разбойници, бандити, прокълнати души. И все пак старите монаси са били по-милосърдни от тези, които са погребали и изровили Мусолини, виждаш ли колко грижливо, с колко любов към изкуството — макар и малко цинично — са наредили целия този кокалак, все едно е византийска мозайка. Бабичката е прелъстена от тези образи на смъртта, които взема за образи на светостта, и макар вече да не мога да видя къде, но под този олтар би трябвало да се вижда полумумифицираното телце на едно момиченце, което в нощта на мъртвите, казват, излизало с другите скелети, за да танцува зловещия си танц.

Представих си как малката палавница води за ръка кокалестите си приятели чак по улица „Баниера“, но не коментирах. Виждал бях подобни зловещи костници — тази на капуцините в Рим и ужасяващите катакомби в Палермо с цели капуцини, мумифицирани и облечени с опърпано величие, но Брагадочо явно беше доволен от своите амброзиански трупове.

— Трябва да има и putridarium19. Слиза се по една стълбичка пред главния олтар, но трябва да хванеш клисаря, и то в добро настроение. Монасите са оставяли труповете на братята си да се разложат и втечнят върху каменни пейки и телата бавно се дехидратирали, течностите се оттичали и ето ти ги скелетите, чисти като зъбите в рекламите на паста за зъби. Преди няколко дни ми хрумна, че това би било идеалното място да се скрие трупът на Мусолини след кражбата на Лечизи, но за съжаление не пиша роман, а възстановявам исторически факти, а факт е, че това, което е било останало от Дучето, е било сложено другаде. Жалко. Но ето защо често наминавах насам напоследък, защото мястото ми вдъхна много хубави идеи за история за тленни останки. Има хора, които се вдъхновяват, като гледат доломити например или Лаго Маджоре, а аз се вдъхновявам тук. Трябваше да си намеря работа като пазач в морга. Сигурно заради спомена за загиналия ми дядо, мир на душата му.

— Но защо доведе мен тук?

— Така. Все пак трябва да разкажа на някого нещата, които ми кипят отвътре, иначе ще откача. Да си единственият, видял истината, може да ти завърти главата. А тук никога няма никого с изключение на някой чужденец турист, който нищичко не разбира. Но най-накрая стигнах до stay-behind.

— Какъв стей?

— Така, нали си спомняш, че трябваше да реша какво е трябвало да стане с Дучето, с живия, за да не го оставя да гние в Аржентина или във Ватикана и да се докара като двойника си. Какво да правим с Дучето?

— Какво да правим?

— И така, Съюзниците или някой там го иска жив, за да го извади в подходящия момент и да го постави срещу една комунистическа революция или съветска атака. През Втората световна война англичаните са координирали действията на движенията на Съпротивата в окупираните от Оста страни чрез мрежа, управлявана от отдел на информационните служби на Обединеното кралство, Special Operations Executive, който е реактивиран в началото на петдесетте години като ядро на една нова организация, която трябвало да се опълчи, в различни европейски страни, на инвазия на Червената армия или на местните комунисти при опит за държавен преврат. Координацията е осигурена от върховното командване на Съюзническите сили в Европа и така се ражда stay-behind (да стоиш отзад, да действаш зад линиите) в Белгия, Англия, Франция, Западна Германия, Холандия, Люксембург, Дания и Норвегия. Тайна паравоенна структура. В Италия има предпоставки за това още от 1949-а, през 1959-а италианските тайни служби влизат в Комитета по планиране и координация и накрая през 1964-та се ражда официално организацията „Гладио“, финансирана от ЦРУ. Гладио — името би трябвало да ти подсказва нещо, защото мечът е оръжие на римските легионери и следователно да кажеш gladius е все едно да кажеш ликторска фасция или нещо такова. Име, което може да привлече пенсионирани военни, любители на приключенията и носталгични фашисти. Войната е свършила, но много хора все още се греят на спомена за героичните дни, за нападенията с две бомби и цвете в устата, за картечните откоси. Това са ексрепубликанците или идеалистите, шейсетгодишни и католици, ужасени от перспективата казаците да поят конете си в купелите за светена вода на „Свети Петър“, но и поклонниците на изчезналата монархия. Някои казват, че бил замесен дори Едгардо Соньо, който също е бил командир на партизанските бригади в Пиемонте, герой, но монархист до мозъка на костите и следователно свързан с култа към един изчезнал свят. Пращали новобранците в един тренировъчен лагер в Сардиния, където те се научавали или си припомняли как се минират мостове, стреля се с картечници, нападат се нощем враговете, с нож между зъбите, как се прави саботаж и се води партизанска война…

— Сигурно са били пенсионирани полковници, болнави маршали, рахитични счетоводители, не виждам как ще се катерят по пилоните и гредите като в „Мостът на река Куай“.

— Да, но имало и млади неофашисти, изгарящи от желание да се бият, и случайни заядливци без политическа принадлежност.

— Май четох нещо такова преди няколко години.

— Разбира се, операция „Гладио“ е засекретена след края на войната, за нея знаят само службите и главното военно командване и постепенно биват информирани министър-председателите, министрите на отбраната и президентите на републиката. С падането на съветската империя операцията на практика губи функцията си и вероятно гълта много пари и именно президентът Косига оставя да му се изплъзнат разкрития през деветдесета, а през същата година Андреоти, министър-председател, официално заявява, че да, „Гладио“ е съществувала, няма какво толкова да се говори, било е необходимо да съществува, сега всичко е свършило, стига клюки. И никой не направи драма от това, всички почти го забравиха. Само Италия, Белгия и Швейцария започнаха парламентарни разследвания, но Джордж Х. У. Буш отказа да коментира, понеже беше насред подготовката на Войната в Залива и не искаше да излага Атлантическия съюз. Нещата се потулиха във всички страни, които бяха следвали stay-behind с незначителни инциденти; във Франция отдавна се знаеше, че прословутата OAS (Секретна въоръжена организация) е създадена с членове на френския stay-behind, но след неуспешен опит за държавен преврат в Алжир Дьо Гол възстановява реда. В Германия е известно, че за бомбата на Октоберфест през 1980 в Монако са използвани експлозиви, които идват от скривалище на германската stay-behind, в Гърция също има войски на stay-behind, Сила за гръцко нападение, която дава живот на преврата на полковниците, в Португалия тайнствената Ажинтер Прес организира убийството на Едуардо Мондлане, командира на Фронта за освобождение на Мозамбик. В Испания, година след смъртта на Франко, двама карлисти са убити от крайнодесни терористи и една година след това stay-behind организира атентат в Мадрид, в юридическа кантора, свързана с комунистическата партия; в Швейцария две години преди това полковник Абът, бивш командир на местния stay-behind, съобщава в конфиденциално писмо до департамента по отбраната, че е склонен да разкрие „цялата истина“, след което бива открит в дома си, наръган със собствения му байонет. В Турция със stay-behind са свързани Сивите вълци, които после участват в атентата срещу Йоан-Павел II. Бих могъл да продължа, прочетох ти само някои от бележките си, но както виждаш, това са дребни нещица, едно убийство тук, едно там, за всичко това е писано по вестниците и всеки път всичко потъва в забрава. Въпросът е, че вестниците не са създадени, за да разпространяват, а за да прикриват новините. Случва се фактът X, не може да не говориш за него, но той поставя много хора в неловко положение, така че в същия брой слагаш заглавия, от които да ти настръхнат косите: майка удушава четирите си деца, може би спестяванията ни ще се стопят, открито е писмо, в което Гарибалди обижда Нино Биксио, и така нататък, новината ти потъва в голямото информационно море. Но мен ме интересува какво е правила „Гладио“ в Италия от шейсетте до деветдесетте. Трябва да са правили какво ли не, сигурно са били забъркани с крайнодесни терористични движения, участвали са в атентата на площад „Фонтана“ от 69-а, след това — вече сме във времената на студентските вълнения от шейсет и осма и есенните работнически въстания — някой е разбрал, че може да насърчава терористични атентати, за да ги приписва на левицата. Казват, че се замесила и прословутата Ложа П2 на Личо Джели. Но защо организация, която трябва да се бие със Съветския съюз, се посвещава само на терористични удари? Наложи се да изровя цялата история за принц Юнио Валерио Боргезе.